Кушница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:16, 13 декември 2011

Кушница или Кушиница (на гръцки: Παγγαίο, Пангео, катаревуса и старогръцки: Παγγαίον, Пангеон, старо Κουσίνιτζα, Кусинидза^[1]) е планина в северната част на Гърция. Гръцкото име Пангео, предавано на български като Пангей е възроденото антично име на Кушница. Турското име на планината е Пърнар даг.

География

Планините Кушница и Люти рид между Кавалския залив на изток, Драмското поле на север, Серското поле на северозапад, Богданската планина на запад и Орфанския залив на югозапад.

Планината е разположена в източната част на Егейска Македония, има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между дем Кушница (Пангео) на област Източна Македония и Тракия от юг и дем Амфиполи на област Централна Македония от север. Най-високият ѝ връх е Козница, на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод око, висок 1 956 метра^[2], следван от Пилаф тепе (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод яйце (1870 метра)^[3]. Други източници твърдят, че Пилаф тепе е Мати и той е най-високият връх.^{[източник?]} Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра. Тя е изградена от мрамори, кристалинни шисти, пясъчници, чакъли и много малко гранити.^[4]

На север река Драматица (Ангитис) отделя Кушница от планината Змийница (Меникио) и Серското поле, а от юг река Лъджа (Мармара или Ксиропотамос) я отделя от планината Люти рид (Символо), която е на беломорския бряг.

Селища и забележителности

В северното подножие на планината са разположени Провища (Палеокоми), Радолиово (Родоливос), Кормища (Кормиста), Никищан (Никсиани), а в южното Правища (Елевтеруполи), Мущени (Мустени) и Подгоряни (Подохори).

В северните склонове на планината се намира Кушнишкият манастир „Света Богородица Икосифиниса“.

Кушница в историята

Пангей се споменава още от Херодот^[5] като планина, в която има златни и сребърни рудници, владение на тракийските племена сатри, пиери и одоманти, а също от Есхил в Перси^[6] и от Еврипид в Рез, който пише, че тракийският цар Рез е владетел на „златния Пангей“ с безбройни рудници.^[7] Със своите златни и сребърни залежи Пангей е възлов икономически регион в Древна Тракия, желан обект за доминация от страна на траки, македонци и гърци.^[8] Французинът Пиер Белон споменава за съществуването на железни рудници в 1553 година в планината Пангей.^[9]

Външни препратки

Открийте още информация за Кушница в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)

Шаблон:El икона Το όρος Παγγαίο - Портал за Кушница

Бележки

↑ Η ιστορία του Παγγαίου
↑ Όρος Παγγαίο
↑ Η ιστορία του Παγγαίου
↑ Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)", София, 1953, стр.15
↑ Inquiries by Herodotus Book
↑ Эсхил. „Персы“. 494.
↑ Еврипид. „Рес“. 254-387.
↑ „Кратка енциклопедия Тракийска древност“, „Аргес“, София, 1993
↑ Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.21-22.

Портал „Македония“

[1] Η ιστορία του Παγγαίου

[2] Όρος Παγγαίο

[3] Η ιστορία του Παγγαίου

[4] Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)", София, 1953, стр.15

[5] Inquiries by Herodotus Book

[6] Эсхил. „Персы“. 494.

[7] Еврипид. „Рес“. 254-387.

[8] „Кратка енциклопедия Тракийска древност“, „Аргес“, София, 1993

[9] Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.21-22.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 [[Картинка:Pangaion Mountain satellital view.jpg|мини|дясно|300п|Планините Кушница и [[Люти рид]] между [[Кавалски залив|Кавалския залив]] на изток, [[Драмско поле|Драмското поле]] на север, [[Серско поле|Серското поле]] на северозапад, [[Богданска планина|Богданската планина]] на запад и [[Орфански залив|Орфанския залив]] на югозапад.]]
 [[Картинка:Pangaion-Hills.jpg|мини|дясно|300п|Изглед към Кушница.]]
-Планината  е разположена в източната част на [[Егейска Македония]], има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между дем [[Кушница (дем)|Кушница]] (Пангео) на област [[Източна Македония и Тракия]] от юг и дем [[Амфиполи (дем)|Амфиполи]] на област [[Централна Македония]] от север. Най-високият и&#768; връх е '''Козница''', на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод ''око'', висок 1&nbsp;956 [[метър|метра]]<ref>[http://www.protiserron.gr/paggaio/paggaio.htm Όρος Παγγαίο]</ref>, следван от '''Пилаф тепе''' (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод ''яйце'' (1870 метра)<ref>[http://www.eoskavalas.com/paggaio/keimena/K2.HTM Η ιστορία του Παγγαίου]</ref>. Други източници твърдят, че Пилаф тепе е Мати и той е най-високият връх. Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра. Тя е изградена от [[мрамор]]и, [[шиста|кристалинни шисти]], [[пясъчник|пясъчници]], [[чакъл]]и и много малко [[гранит]]и.<ref>Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)", София, 1953, стр.15</ref>
+Планината  е разположена в източната част на [[Егейска Македония]], има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между дем [[Кушница (дем)|Кушница]] (Пангео) на област [[Източна Македония и Тракия]] от юг и дем [[Амфиполи (дем)|Амфиполи]] на област [[Централна Македония]] от север. Най-високият и&#768; връх е '''Козница''', на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод ''око'', висок 1&nbsp;956 [[метър|метра]]<ref>[http://www.protiserron.gr/paggaio/paggaio.htm Όρος Παγγαίο]</ref>, следван от '''Пилаф тепе''' (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод ''яйце'' (1870 метра)<ref>[http://www.eoskavalas.com/paggaio/keimena/K2.HTM Η ιστορία του Παγγαίου]</ref>.{{източник| Други източници твърдят, че Пилаф тепе е Мати и той е най-високият връх.}} Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра. Тя е изградена от [[мрамор]]и, [[шиста|кристалинни шисти]], [[пясъчник|пясъчници]], [[чакъл]]и и много малко [[гранит]]и.<ref>Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)", София, 1953, стр.15</ref>
 На север река [[Драматица]] (Ангитис) отделя Кушница от планината [[Змийница]] (Меникио) и [[Серско поле|Серското поле]], а от юг река [[Лъджа]] (Мармара или Ксиропотамос) я отделя от планината [[Люти рид]] (Символо), която е на [[Егейско море|беломорския]] бряг.