Разлика между версии на „Константин VII Багренородни“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
==Регенството на Зоя==
След като император Александър умира, в 913 г. властта преминава в регентски състав, оглавяван от патриарх [[Николай Мистик]]. Несигурността в боричканията между придворните фракции са причина Николай Мистик да потърси съдействието на българския княз [[Симеон I]], който получава предложението да стане тъст и закрилник на малолетния император Константин VII. Патриархът обаче скоро губи политическото си влияние и в периода 914-920 година регент на Константин VII е майка му [[Зоя Карбонопсина]], която оттегля предложението за съюз с българите. Симеон I, който е измамен в очакванията си че ще получи контрол над управлението на империята, започва война и предприема серия от опустошителни походи в Тракия и Елада, с цел да принуди регентството на отстъпки. По време на този конфликт ромейските войски търпят военни поражения от българите, които няколко пъти дори стигат до Константинопол. Империята отговаря като изпраща значителна армия на поход срещу България. В [[битка при Ахелой|битката при Ахелой]] през 917 г. имперските сили водени от [[Лъв Фока]] са разгромени от войските на [[Симеон I]]. Това води до разклащане на позициите на регенството, а Зоя губи подкрепа.
[[File:Follis-Constantine VII and Zoe-sb1758.jpg|thumb|270px|дясно|Фолис на Константин VII и Зоя]]
 
===Въздигане на Роман Лакапин===
[[File:Follis-Constantine VII and Zoe-sb1758.jpg|thumb|270px|дясно|Фолис на Константин VII и Зоя]]
Императрицата-регент напразно се опитва да намери поддръжници на управлението си, докато в сложните дворцовите интриги различни пълководци и сановници се борят за влияние. През 919 г. се засилват позициите на [[Роман Лакапин]], който в резултат на умели ходове се издига от друнгарий (флотски офицер) до водещ участник в държавната политика.
 
Анонимен потребител

Навигация