Митьо Ганев: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) за обработка|енциклопедичен текст |
|||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
На 22 юни [[1925]] година именно тази част от политическа чета "Христо Ботев", начело с Митьо Ганев, води тежко сражение с правителствени части и е напълно разбита, като всички четници са убити. След показна гавра, от страна на военните, телата на всички убити са погребани в общ гроб. |
На 22 юни [[1925]] година именно тази част от политическа чета "Христо Ботев", начело с Митьо Ганев, води тежко сражение с правителствени части и е напълно разбита, като всички четници са убити. След показна гавра, от страна на военните, телата на всички убити са погребани в общ гроб. |
||
От своите съмишленици и местното население Митьо Ганев е наричан [[ |
От своите съмишленици и местното население Митьо Ганев е наричан [[Последният войвода]] и през [[1968]] година образът му е пресъздаден в едноименен игрален филм на режисьора [[Никола Вълчев]]. [1][2] базиран на пораншната драматична пиеса на [[Димитър Инкьов]] "Легенда за Айданларската гора". |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 17:26, 15 декември 2011
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедичен текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Митьо Ганев | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Митьо Ганев Орманов е български революционер, член на БКП.
Биография
Митьо Ганев е роден през 1900 година в хасковското село Куру чешме (днес Горски извор) в крайно бедно и многочленно семейство. Останал сирак в ранна възраст, израства в мизерия, като безпризорно дете, храненик на по-заможните, в близкото село Айдънлар (днес Светлина). Остава полуграмотен.
През 1921 Ганев застава начело на чета с разбойнически уклон, която обира преминаващите из планините около Хасково местни богаташи. Ограбените средства четниците не използват само за лична облага, а и за подпомагане на бедни и малоимотни селяни. Заради тази си дейност Ганев е смятан от властите за разбойник, а от множество жители на Хасковско се счита за народен закрилник. В следващите години предприема редица акции в региона, както и в доста отдалечени от Хасковско места. Участва в няколко нападения над гръцки заселници в Западна Тракия, след което се завръща в родния си край.
През 1924 заедно с неколцината си другари се присъединява към организираната от БКП Хасковска окръжна политическа чета "Христо Ботев". През есента на същата година Ганев става член на БКП. След събитията от Април 1925 година четата се разделя и отделни групи преминават в Турция, Гърция и Югославия. Групата на Митьо Ганев остава в България и от района на Ямболско се завръща към родните си села в Хасковско. На 22 юни 1925 година именно тази част от политическа чета "Христо Ботев", начело с Митьо Ганев, води тежко сражение с правителствени части и е напълно разбита, като всички четници са убити. След показна гавра, от страна на военните, телата на всички убити са погребани в общ гроб.
От своите съмишленици и местното население Митьо Ганев е наричан Последният войвода и през 1968 година образът му е пресъздаден в едноименен игрален филм на режисьора Никола Вълчев. [1][2] базиран на пораншната драматична пиеса на Димитър Инкьов "Легенда за Айданларската гора".
Бележки
Христов, Фильо - "Хасковската окръжна политическа чета "Христо Ботев", София, 1989 г., Изд. на БЗНС