Читалище: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: bs:Čitalište |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Bojurishte Culture Home.JPG|right|thumb|300px|Читалището в [[Божурище]]]] |
[[Картинка:Bojurishte Culture Home.JPG|right|thumb|300px|Читалището в [[Божурище]]]] |
||
'''Читалището''' е типична за [[България]] обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност.Обикновенно читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси кадето се разиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове. |
'''Читалището''' е типична за [[България]] обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновенно читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси кадето се разиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове. |
||
За разлика от селските читалища в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен |
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър,смесен хор и народен ансамбъл. |
||
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през [[1856]] г. в [[Свищов]], [[Лом]] и [[Шумен]]. |
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през [[1856]] г. в [[Свищов]], [[Лом]] и [[Шумен]]. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци. |
||
Към настоящия момент броят на регистрираните читалища в България е 3417<ref>[http://mc.government.bg/reg/index.php?&act=community&do=list&sql_which=3400 Регистър на читалищата в България] (посетен на 20 април 2009)</ref> |
Към настоящия момент, броят на регистрираните читалища в България е 3417<ref>[http://mc.government.bg/reg/index.php?&act=community&do=list&sql_which=3400 Регистър на читалищата в България] (посетен на 20 април 2009)</ref> |
||
През втората половина на 20 век подобна културно-просветна функция изпълняват също и |
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по [[съветски]] образец и се финансират пряко от предприятия или организации. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 17:45, 15 декември 2011
Читалището е типична за България обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновенно читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси кадето се разиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър,смесен хор и народен ансамбъл.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
Към настоящия момент, броят на регистрираните читалища в България е 3417[1]
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.
Източници
- ↑ Регистър на читалищата в България (посетен на 20 април 2009)