Читалище: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: bs:Čitalište
Pgan002 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Bojurishte Culture Home.JPG|right|thumb|300px|Читалището в [[Божурище]]]]
[[Картинка:Bojurishte Culture Home.JPG|right|thumb|300px|Читалището в [[Божурище]]]]
'''Читалището''' е типична за [[България]] обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност.Обикновенно читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси кадето се разиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
'''Читалището''' е типична за [[България]] обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновенно читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси кадето се разиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.


За разлика от селските читалища в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен /или духов/ оркестър,смесен хор и народен ансамбъл.
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър,смесен хор и народен ансамбъл.


Първите подобни форми на народна самодейност възникват през [[1856]] г. в [[Свищов]], [[Лом]] и [[Шумен]]. Плод на усилията на по-заможни и просветени възрожденци са над 130-те читалища, работещи по времето на българското Възраждане.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през [[1856]] г. в [[Свищов]], [[Лом]] и [[Шумен]]. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.


Към настоящия момент броят на регистрираните читалища в България е 3417<ref>[http://mc.government.bg/reg/index.php?&act=community&do=list&sql_which=3400 Регистър на читалищата в България] (посетен на 20 април 2009)</ref>
Към настоящия момент, броят на регистрираните читалища в България е 3417<ref>[http://mc.government.bg/reg/index.php?&act=community&do=list&sql_which=3400 Регистър на читалищата в България] (посетен на 20 април 2009)</ref>


През втората половина на 20 век подобна културно-просветна функция изпълняват също и създаваните по [[съветски]] образец културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които се финансират пряко от предприятия или организации.
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по [[съветски]] образец и се финансират пряко от предприятия или организации.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 17:45, 15 декември 2011

Читалището в Божурище

Читалището е типична за България обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновенно читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси кадето се разиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.

За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър,смесен хор и народен ансамбъл.

Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.

Към настоящия момент, броят на регистрираните читалища в България е 3417[1]

През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.

Източници

  1. Регистър на читалищата в България (посетен на 20 април 2009)

Външни препратки