Жул Масне: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Връщане към версията на Прон
Ред 22: Ред 22:


== Източници ==
== Източници ==
ВИЖ - НОВА КНИГА ЗА ОПЕРАТА В 2 ТОМА ОТ ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, СОФИЯ, 2002.
<references />
<references />



Версия от 22:09, 16 декември 2011

Жул Емил Фредерик Масне
Jules Massenet

Роден
12 май 1842 г.(1842-05-12)
Починал
13 август 1912 г. (на 70 г.)
ПогребанФранция
Семейство

Подпис
Уебсайт
Жул Емил Фредерик Масне в Общомедия

Жул Масне е френски композитор, известен най-вече със своите лирични опери[1]. Роден е на 12 май 1842, в Монто, днес част от Сент-Етиен.

Биография

Жул Масне е син на Алекси Масне (1788-1863), индустриалец, производител на остриета за коси и Аделаид Роайе дьо Маранкур (1809-1875) и е най-малкото от 12 деца в семейството. Заминава за Париж през 1848 и е приет в Парижката консерватория, където изучава пиано (в класа на Адолф Лоран), солфеж и контрапункт (при Огюстен Савар и Франсоа Базен), композиция (при Анри Ребер). Получава първа награда по пиано, през 1859, и първа награда по контрапункт през 1863. Приет е във Вила Медичи по препоръка на Амброаз Тома. През 1863, благодарение на кантатата си „Давид Рацио“ спечелва Голямата римска премия, която му дава възможност да остане 3 години в Италия. Там се запознава с Ференц Лист, когото замества в преподавателските задължения, а през 1866 се оженва за една от неговите ученички, Луиз-Констанс дьо Греси.

Завръща се в Париж, където се отдава на творческа дейност. Пише опери, сред които и „Кралят на Лахор“. През 1878 е назначен за професор в Консерваторията и при него се обучават Гюстав Шарпантие, Ернест Шосон, Джордже Енеску, Анри Феврие, Шарл Кьоклен, Алберик Маняр, Габриел Пиерне, Анри Рабо, Флоран Шмит и др.

През 1884 пише най-известната си опера, Манон, по романа Манон Леско на абат Прево. Други известни негови опери са Дон Кихот, Иродиада, Сид, Жонгльорът от Нотър Дам и Вертер, по романа на ГьотеСтраданията на младия Вертер“.

Източници

ВИЖ - НОВА КНИГА ЗА ОПЕРАТА В 2 ТОМА ОТ ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, СОФИЯ, 2002.

  1. Любомир Сагаев. Книга за операта // 1983. Посетен на 12.05.2010.