Киряк Цанков: Разлика между версии
к. |
|||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Киряк Цанков е роден около [[1847]] в [[Свищов]], където получава първоначалното си образование. Завършва търговско училище във [[Виена]], след което учи медицина в [[Париж]]. През 60-те години се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Членува в [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет]] и в Българския революционен централен комитет, на който през [[1872]] става подпредседател, в [[Българско човеколюбиво настоятелство|Българското човеколюбиво настоятелство]] и в [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]], на което е председател през [[1875]]-[[1876]]. Участва в издаването на вестниците „[[Народност (вестник)|Народност]]“ (1867-1869), „[[Тъпан (вестник)|Тъпан]]“ (1869-1870) и „[[Балкан (вестник)|Балкан]]“ (1875), както и в подготовката за изпращането в България на четите на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] (1868) и на [[Христо Ботев]] (1876), както и на български доброволци за [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през 1876.<ref name="tt">{{ташев}}</ref> |
Киряк Цанков е роден около [[1847]] в [[Свищов]], където получава първоначалното си образование. Завършва търговско училище във [[Виена]], след което учи медицина в [[Париж]]. През 60-те години се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Членува в [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет]] и в Българския революционен централен комитет, на който през [[1872]] става подпредседател, в [[Българско човеколюбиво настоятелство|Българското човеколюбиво настоятелство]] и в [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]], на което е председател през [[1875]]-[[1876]]. Участва в издаването на вестниците „[[Народност (вестник)|Народност]]“ (1867-1869), „[[Тъпан (вестник)|Тъпан]]“ (1869-1870) и „[[Балкан (вестник)|Балкан]]“ (1875), както и в подготовката за изпращането в България на четите на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] (1868) и на [[Христо Ботев]] (1876), както и на български доброволци за [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през 1876.<ref name="tt">{{ташев}}</ref> |
||
[[Файл:BCBO 1876.jpg|мини|ляво|По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. - Цанков е трети на предния ред]] |
|||
По време на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] в България Киряк Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в [[Тутракан]] и на Върховния съд. Избран е за народен представител в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] (1879) и [[I Велико Народно събрание]], където е сред привържениците на Либералната партия.<ref name="tt"/> |
По време на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] в България Киряк Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в [[Тутракан]] и на Върховния съд. Избран е за народен представител в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] (1879) и [[I Велико Народно събрание]], където е сред привържениците на Либералната партия.<ref name="tt"/> |
||
Версия от 14:32, 17 декември 2011
| Киряк Цанков | |
| български революционер и дипломат | |
 | |
| Роден |
ок. 1847
|
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Либерална партия (радослависти) |
| Народен представител в: УС I ВНС | |
| Семейство | |
| Баща | Антон Цанков |
| Киряк Цанков в Общомедия | |
Киряк Антонов Цанков е български революционер, политик и дипломат. Той е един от ръководителите на Българския революционен централен комитет, а непосредствено след Освобождението е участник в Либералната партия. По-късно заема различни дипломатически постове, като през 1880 става първият дипломатически агент на България в Букурещ.
Биография
Киряк Цанков е роден около 1847 в Свищов, където получава първоначалното си образование. Завършва търговско училище във Виена, след което учи медицина в Париж. През 60-те години се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Членува в Тайния централен български комитет и в Българския революционен централен комитет, на който през 1872 става подпредседател, в Българското човеколюбиво настоятелство и в Българското централно благотворително общество, на което е председател през 1875-1876. Участва в издаването на вестниците „Народност“ (1867-1869), „Тъпан“ (1869-1870) и „Балкан“ (1875), както и в подготовката за изпращането в България на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и на Христо Ботев (1876), както и на български доброволци за Сръбско-турската война през 1876.[1]
По време на Временното руско управление в България Киряк Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в Тутракан и на Върховния съд. Избран е за народен представител в Учредителното събрание (1879) и I Велико Народно събрание, където е сред привържениците на Либералната партия.[1]
През следващите години Цанков заема различни дипломатически постове. През 1879-1880 е секретар на агентството в Цариград, а през 1880-1883 е първият български дипломатически агент в Букурещ. През 1883 за няколко месеца е управляващ Министерството на външните работи и изповеданията. Той е представител на България в Европейската дунавска комисия (1880-1884), на конференцията във Виена за изграждането на железопътната линия Виена-Цариград, в българо-румънската комисия за уточняване на границата между двете страни (1885), в българо-османската комисия за преработване на устава на Източна Румелия (1885-1886).[1]
Киряк Цанков умира на 3 ноември (21 октомври стар стил) 1903 в Букурещ.
Източници
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| |||||||||||||||