България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 14:36, 2 май 2006

Вижте пояснителната страница за други значения на България.

**Република България**
(Национален флаг)	Българският герб (Национален герб)
Национален девиз: Съединението прави силата

Официален език	Български
Столица	София
Президент	Георги Първанов
Министър-председател	Сергей Станишев
Площ — Общо — % вода	на 102-ро място 110 910 km² 0,3%
Население — Общо (2005) — Гъстота	на 90-то място 7 761 349 69,5/km²
Независимост — Обявена — Призната	от Османската империя 3 март, 1878 22 септември, 1908
Валута	Лев
Часова зона	UTC +2
Национален химн	Мила Родино
Internet TLD	.bg
Телефонен код	359

Република България е държава в югоизточна Европа. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров. Граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, със Сърбия и Черна гора и Република Македония на запад, и с Румъния на север, разделена от река Дунав. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни и 378 км — морски.

Пътната мрежа на България има дължина 36 720 км, а железопътната — 4 300 км.

История

Основна статия: История на България

Стара Велика България, както е наречена от византийските автори (Η παλαια μεγαλη Βουλγαρια), е основана от хан Кубрат в Приазовието като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена след освобождението им от владичеството на тюрките през 632 г. През 635 година хан Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Около 654 г. Велика България се разделя на три части.

Първа българска Държава. В хода на войната с аварите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., с който Първата Българска държава, получава международно признание. Аспарух определя Плиска за столица. По времето на хан Крум (803-811) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и хан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и се разширява до Средния Дунав или до р. Тиса, на изток до р. Днестър (днешна Украйна). През периода 635-1018 г. в България се създава велика култура, въвежда се азбука, както и първия университет, основан от св. Климент Охридски в Охрид. Княз Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I (893-927), който създава Българската патриаршия, България се превръща в в една от най-могъщите държави в Европа разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. При цар Петър І и цар Борис ІІ България упада заради вътрешни размирици. През 971г. Византия завзема източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дългата борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на Самуил през 1014 и след гибелта на Иван-Владислав. През 1040 г. самуиловият внук Петър Делян организира въстание в Белград, а през 1072-1073 г. ново въстание е оглавено от Георги Войтех.

Втората Българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186) със столица Търново. През 12в. се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин. 1218-41 териториално разиширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен ІІ, възобновяване на българската патриаршия. 1241-80 нашествия на татарите, упадък при цар Константин Тих Асен, въстание на Ивайло. 14в. след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите за откъсване на болярите от централната власт отделяне на Добруджанското деспотство. 1371 Разделяне на България между наследниците на Иван Александър - Търновско царство на Иван Шишман и Видинско царство на Иван Срацимир. България пада под османска власт през 1396 г.

Османско Робство - 15в. въстание на Константин и Фружин, походи на Владислав ІІІ Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. Народни възстания срещу поробителите - Търновскo, Чипровско и Карпошово въстание. 18 век начало на българското възраждане : Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. Въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война от 1768-74. 19в. развитие на просветната култура. По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. 3 април 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на българската царква от вселенската патриаршия. 27 февруари 1870 ферман за учередяването на българска екзархия. 1872 Антим І е избран за екзарх. 1860-78 организирано национално освободително движение : Г.С.Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски очередяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. 12 април 1877 - 19 януари 1878 Руско-турска освободителна война. 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.

Трета българска държава. 1 юли 1878 е подписан Берлинския договор който разпокъсва България на 5 части : Княжество България (включващо Мизия и софийското поле) със столица София и зависещо от Османската империя, Източна Румелия (горнотракийската низина) автономна област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, а Северна Добруджа е дадена на Румъния. Избухва Кресненско-Разложкото въстание. 1879 Алеко Богориди е назначен за губернатор на Източна Румелия. Учредително събрание и приемане на Търновската Конституция. Избран е Александър І Батенберг за български княз. 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сръбско-българска война. 1887 е избран Фердинанд Сакскобургготски за княз. Управление на Стефан Стамболов. 1893 създаване на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев. 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание. 22 септември 1908 е обявена независимостта на България. През 1912 и 1913 г. играе важна роля в Балканските войни, завършили с първата национална катастрофа. 1915-1918 Първа световна война. Участие на България към Централните сили. Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис ІІІ. 1923 свалено е правителството на Александър Стамболийски, диктатура на правителството на А. Цанков, Септемврийско въстание. 1926-31 управление на А.Ляпчев. 19 май 1934 военен преврат организиран от "Звено" и Военния Съюз министър-председател Кимон Георгиев. 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България. 1941-43 Втората световна война България е на страната на Тристранния пакт. Българските евреи са спасени от депортиране. Формиран е националния комитет на Отечествения Фронт. 28 август 1942 умира цар Борис ІІІ; управление на Симеон ІІ с регенти принц Кирил, Богдан Филов и ген. Н.Михов; Въздушни бомбардировки над София. 1944 правителство на И.Багрянов (1 юни - 1 септември), Константин Муравиев (2-8 септември); 5 септември СССР обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател Кимон Георгиев. 1944-45 участие на България в заключителния етап от войната.

След Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние и през 1946 г. става народна република. Начело на БКП и на държавата застават
Георги Димитров (1946-49),
Васил Коларов (1949-50),
Вълко Червенков (1950-56),
Антон Югов (1956-62),
Тодор Живков (1962-89).

През 1971 е приета нова конституция.

1990 президент Петър Младенов;
избори за VІІ Велико Народно Събрание;
президент Жельо Желев;
министър-председател Андрей Луканов (1990),
Димитър Попов (1990-91);

1991 избори за 35 ОНС

мин.-председател Филип Димитров (1991-92),
Любен Беров (1992-1994);
1992 избори за президент; президент Жельо Желев (1992-96);

1994 служебен кабинет мин.-председателн Ренета Инджова;

избори за ОНС мин.-предс. Жан Виденов;
1996 избори за президент;
президент Петър Стоянов (1996-2001);
1997 служебен кабинет на Стефан Софиянски;
избори за ОНС;
мин-предс Иван Костов;

2001 избори за президент;
президент Георги Първанов;
избори за ОНС мин.-председател Симеон Сакскобургготски;
2005 избори за ОНС; мин.-председател Сергей Станишев;

България е член на ООН от 14 декември 1955, НАТО от 2002 година и ще бъде член на ЕС от 1 януари 2007.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на България

България е парламентарна република. Българският еднокамарен парламент, Народно събрание, се състои от 240 депутати, избирани за срок от 4 години. Гласува се за списъци от кандидати на партии или коалиции за всеки от 28-те административни дяла. За да влезе в Народното събрание, една партия или коалиция трябва да спечели най-малко 4% от гласовете. Парламентът отговаря за прокарването на закони, одобряването на бюджета, назначаването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.

Президентът на България и Вицепрезидент на България се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той служи като държавен глава и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Президентът оглавява Консултативния съвет за национална сигурност и макар да не притежава законодателна власт, може да върне законопроект за по-нататъшно разглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли президентското вето с обикновено мнозинство при гласуване.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на България

От 1999-та насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-град, Област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.

География и климат

Основна статия: География на България

България съдържа античната област Мизия и части от областите Македония и Тракия. Югозападната част на страната е планинска, там се намира най-високият връх на Балканския полуостров, връх Мусала, на 2925 м. надморска височина. Планинската верига Стара планина (или Балкан) се простира от устието на р. Тимок до нос Емине, като разделя България на Северна и Южна.

В Югоизточна България релефът е хълмисто-равнинен. Главни реки са Дунав на север, и Струма и Марица в южната част.

Климатът е умерен континентален (от 2000 до 2400 слънчеви часа годишно) с четири сезона: студена и понякога влажна зима със снеговалежи и средна температура от 0°C; топла и по-често влажна пролет; горещо, сухо лято със средни температури +23°C и топла слънчева есен. Средната годишна температура е 10,5°C.

Вижте също:

Икономика

Основна статия: Икономика на България

През 1989 г. централизираната планова икономика на България, изградена по съветски модел след 1946 г., закономерно рухва, повличайки след себе си и тоталитарния комунистически режим. Голяма роля за краха играят неспособността на плановата икономическа система да се развивав конкурентна пазарана среда, както и неспособното и неефективно управление на икономиките в целия социалистически блок. Кризата започва осезателно да се чувства след осемдесетте години на XX век. Тогава започва и натрупването на голям външен дълг.

След загубата на пазарите в СИВ, поставена в условия на пазарна конкуренция и с изостанала от останалия свободен свят икономика, България изпада в тежка икономическа криза. Кризата се подклажда и от умишлените действия на запазили властовите си позиции бивши управляващи функционери на БКП (преименувана по това време в БСП). Това е периода на прехвърляне на държавни капитали в частни ръце и организации, пряко подчинени на Партията и Държавна сигурност. Така се поставя началото на бандитската икономика. Динамичната намеса на МВФ, Световната банка, Европейският съюз и НАТО, осуетяват този сценарий и изиграват съществена роля за стъпването на България на пътя към свободна пазарна икономика.

В допълнение, санкциите на ООН спрямо Югославия и Ирак нанасят тежък удар на българската икономика. Първите признаци на съживяване се появяват през 1994 г., когато БВП на страната нараства и инфлацията спада. През 1996 г. обаче, икономиката на страната се срива поради недобри икономически реформи и нестабилна банкова система. От 1997 г. България върви по пътя към икономическо възстановяване: БВП нараства с около 4-5% годишно, постига се макроикономическа стабилност и се насрочва членство в Европейския съюз за 2007 г.

Правителството избрано през 2001 г., обещава да гони основните икономически цели, поставени през 1997 от предшественика му, т.е. поддържането на Валутния борд, прилагането на разумни финансови закони, ускоряването на приватизационния процес и предприемането на структурни реформи. Докато икономическите предвиждания за 2002 и 2003 г. прогнозираха възход в българската икономика, правителството все още е изправено пред проблемите, свързани с високия процент безработица и ниския жизнен стандарт. През 2004 г. България приключи преговорите с Европейския съюз и е назначена дата за присъединяване — 1 януари 2007 г.

Население

Основна статия: Население на България

Според преброяването от 2001 г., 83,9% от население на България е българско, като двете най-големи малцинства са тези на турците (9,4%) и на ромите (4,7%).

Останалите 2% включват няколко по-малки малцинства, включително арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци и евреи. 84,8% от населението говори български език, който е и официален.

Повечето българи са източноправославни (83,9%), като само 12,1% изповядват исляма, 1,7% са римокатолици, 0,8% — юдаизъм, а останалите 1,6% се полагат на протестанти и други.

Култура

Основна статия: Култура на България

Вижте също

Голяма част от съдържанието на тези статии е взета от Световен справочник на ЦРУ 2000 и Американския държавен департамент 2003.

Външни препратки

Официални

Министерски съвет — Официален сайт на българското правителство
President.bg — Официален сайт на българския президент
Народно събрание — Официален сайт на българския парламент
Конституционен съд
Министерство на вътрешните работи
Министерство на външните работи
Министерство на финансите

Други

Общи исторически и икономически данни:

Средства за масова комуникация:

Шаблон:En икона Световна класация на „Репортери без граници“ по свобода на словото: България на 48-о място сред 167 държави (2005)
Шаблон:En икона Доклад за 2005 г. на Freedom house: за „частично несвободното“ положение на пресата в България

Култура:

Пътеводители:

Снимки:

Снимки от България

Шаблон:Области в България

@@ Ред 115: / Ред 115: @@
 Парламентът отговаря за прокарването на [[закони]], одобряването на бюджета, назначаването на президентски избори, избора и отзоваването на [[министър-председател на България|министър-председателя]] и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.
-[[Президент на България|Президентът на България]] се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той служи като [[държавен глава]] и върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
+[[Президент на България|Президентът на България]] и [[Вицепрезидент на България|Вицепрезидент на България]] се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той служи като [[държавен глава]] и върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
 Президентът оглавява Консултативния съвет за национална сигурност и макар да не притежава [[законодателна власт]], може да върне законопроект за по-нататъшно разглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли президентското вето с обикновено мнозинство при гласуване.