Инструмент за структурна политика за предприсъединяване: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
м по-ясен 1-ви абзац
м ИСПА“ преместена като „Инструмент за структурна политика за предприсъединяване“: заглавието да не е съкращение
(Няма разлика)

Версия от 14:38, 2 май 2006

Програма ИСПА (Инструмент за структурни политики за предприсъединяване) е един от трите (заедно с ФАР и САПАРД) финансови инструмента за безвъзмездна помощ на Европейския съюз. ИСПА подпомага осъществяването на големи транспортни и екологични проекти, включени в Партньорствата за присъединяване. Програмата е създадена през юни 1999 и обхваща периода 20002006 г.

В областта на транспортната инфраструктура ИСПА отпуска финансиране за свързване на националните транспортни мрежи (железопътни линии, магистрали) с общоевропейските, както и за реконструкция и изграждане на летища и пристанища. Мерките за опазване на околната среда, финансирани по ИСПА, целят подобряване на качеството на питейната вода, пречистване на отпадните води, обезопасяване и оползотворяване на твърдите отпадъци, подобряване чистотата на въздуха в промишлените райони и др.

Средствата по ИСПА за 2000 – 2006 са около 1 млрд. евро годишно и се разпределят между всички страни кандидатки за членове в Европейския съюз на основа на броя на населението, БНП на глава от населението, територията и конкретните нужди на съответната страна.

През първите четири години от прилагането си ИСПА предоставя субсидии за над 300 големи инфраструктурни проекта в 10-те страни кандидатки от Централна и Източна Европа (България, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Чехия). Предоставената помощ възлиза на 7 милиарда евро.

След разширяването през 2004 г. България и Румъния запазват достъпа си до ИСПА, докато останалите 8 държави, вече в ЕС, получават достъп до Кохезионния фонд. Европейският съвет в Копенхаген през декември 2002 г. решава да увеличи помощта за България и Румъния до края на 2006 г. От 1 януари 2005 г. достъп до ИСПА получава и Хърватия.

Източници и външни препратки