Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Fr Pavel (беседа | приноси)
Fr Pavel (беседа | приноси)
Ред 33: Ред 33:


24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в [[Русия]](светски и църковно), както и в [[Чехия]], в [[Македония]](светски и църковно) и в други славянски страни. В Русия се чества за първи път през [[1986]] г.( тогава съветски съюз) по инициатива на мурманския писател [[Виталий Маслов]] - в [[Мурманск]] е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий. В действителност като църковен празник Денят на Кирил и Методи се празнува в Русия от 1863, а за ежегоден празник на славянската писменост и култура е приет от 1991. Както първото честване, така и следващите имат "столица на празника", град в който са концентрирани тържествата по отбелязването му, това през различни години са градовете Мурманск, [[Киев]], [[Минск]] и други, а от 2010 за постоянна столица на празника е избрана [[Москва]]. 24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий e официален празник и в република Македония, където се отбелязва подобно на празнуването му в България - с много цветя, песни и тържества на учeници и студенти. В центъра на Скопие има новопостроени монументални паметници на св. Кирил и Методий, както и на техните ученици - [[свети Климент Охридски]] и [[свети Наум]]. Такива монументални паметници има и в [[Охрид]], където се пазят до днес мощите на учениците на Кирил и Методий - [[свети Климент Охридски]] - създателят на Охридската книжовна школа и на [[свети Наум]]. В Чехия денят на св. Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от [[Бърно]], на мястото на столицата на [[Великоморавия]], от която има останал само един манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на св. Кирил и Методий. Паметник на св. Кирил и Методий има на [[Карловия мост]] в [[Прага]], а в [[катедралата Свети Вит]] на Пражкия град, където на един от витражите е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в [[Русия]](светски и църковно), както и в [[Чехия]], в [[Македония]](светски и църковно) и в други славянски страни. В Русия се чества за първи път през [[1986]] г.( тогава съветски съюз) по инициатива на мурманския писател [[Виталий Маслов]] - в [[Мурманск]] е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий. В действителност като църковен празник Денят на Кирил и Методи се празнува в Русия от 1863, а за ежегоден празник на славянската писменост и култура е приет от 1991. Както първото честване, така и следващите имат "столица на празника", град в който са концентрирани тържествата по отбелязването му, това през различни години са градовете Мурманск, [[Киев]], [[Минск]] и други, а от 2010 за постоянна столица на празника е избрана [[Москва]]. 24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий e официален празник и в република Македония, където се отбелязва подобно на празнуването му в България - с много цветя, песни и тържества на учeници и студенти. В центъра на Скопие има новопостроени монументални паметници на св. Кирил и Методий, както и на техните ученици - [[свети Климент Охридски]] и [[свети Наум]]. Такива монументални паметници има и в [[Охрид]], където се пазят до днес мощите на учениците на Кирил и Методий - [[свети Климент Охридски]] - създателят на Охридската книжовна школа и на [[свети Наум]]. В Чехия денят на св. Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от [[Бърно]], на мястото на столицата на [[Великоморавия]], от която има останал само един манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на св. Кирил и Методий. Паметник на св. Кирил и Методий има на [[Карловия мост]] в [[Прага]], а в [[катедралата Свети Вит]] на Пражкия град, където на един от витражите е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.

Ежегодно, на 24 май, българска държавно-църковна делегация се покланя пред паметта на Светите Братя в църквата Св.Климент ( San Clemente) в Рим, където български духовници извършват литургия. През 2010 година тази литургия бе извършена за пръв път заедно от български и руски духовници.
Ежегодно на 24 май българска държавно-църковна делегация се покланя пред паметта на светите Братя в църквата "Св. Климент" ( San Clemente) в Рим, където български духовници извършват литургия, и е приемана от папата. През 2010 г. тази литургия е извършена за пръв път заедно от български и руски духовници.

==Библиография==
==Библиография==
* Симеонова, Гатя. Проблеми на Кирило-Методиевата празничност. [Кн. 1]. С., Изд. на ЕИМ при БАН. 1993; Кн. 2. С., Изток-Запад, 2007.
* Симеонова, Гатя. Проблеми на Кирило-Методиевата празничност. [Кн. 1]. С., Изд. на ЕИМ при БАН. 1993; Кн. 2. С., Изток-Запад, 2007.

Версия от 15:05, 24 декември 2011

Св. св. Кирил и Методий
Паметник на двамата Св. Братя пред Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София
Външни снимки
Известната картина от 20-ти век на Кирил и Методий

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, честван на 24 май. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като "Солунските братя". Първите преводи на Библията Кирил и Методий записват на глаголица.

История на празника

Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий са признати за светци още в края на IX век, а сведения за отбелязване Деня на Светите братя на 11 май има още през XII век.

Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1813 г. в Шумен( Датата 22 май в този летопис може да с приеме, че е по т.н. нов стил - Григорианския календар, а по действуващия в българското общество в Османската империя църковен литургичен календар е било денят на св.Кирил и Методий). Има сведения, че организатори на това чествуване през 1813 г. са българи-гагаузи от Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден патриотичен празник - символ на българската идентичност и духовност. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са обгрижвани духовно от Българската екзархия, същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата ѝ против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от Българския народ и държава, се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литергичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на св. Кирил и Методий се почита от Църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно чествуване остава на (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. направена е асоциация между 11 май 330 г., когато император Константин Велики основава град Константинопол, и светското име на св. Кирил - Константин Философ. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славянски страни.

Общият празник на Св. св. Кирил и Методий се чества и от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите. Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.

Деня с дата 11 май православната църква чества като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.

Химн „Върви, народе възродени“

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11 май 1900 г. музиката към химна.

В други страни

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия(светски и църковно), както и в Чехия, в Македония(светски и църковно) и в други славянски страни. В Русия се чества за първи път през 1986 г.( тогава съветски съюз) по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов - в Мурманск е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий. В действителност като църковен празник Денят на Кирил и Методи се празнува в Русия от 1863, а за ежегоден празник на славянската писменост и култура е приет от 1991. Както първото честване, така и следващите имат "столица на празника", град в който са концентрирани тържествата по отбелязването му, това през различни години са градовете Мурманск, Киев, Минск и други, а от 2010 за постоянна столица на празника е избрана Москва. 24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий e официален празник и в република Македония, където се отбелязва подобно на празнуването му в България - с много цветя, песни и тържества на учeници и студенти. В центъра на Скопие има новопостроени монументални паметници на св. Кирил и Методий, както и на техните ученици - свети Климент Охридски и свети Наум. Такива монументални паметници има и в Охрид, където се пазят до днес мощите на учениците на Кирил и Методий - свети Климент Охридски - създателят на Охридската книжовна школа и на свети Наум. В Чехия денят на св. Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от Бърно, на мястото на столицата на Великоморавия, от която има останал само един манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на св. Кирил и Методий. Паметник на св. Кирил и Методий има на Карловия мост в Прага, а в катедралата Свети Вит на Пражкия град, където на един от витражите е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.

Ежегодно на 24 май българска държавно-църковна делегация се покланя пред паметта на светите Братя в църквата "Св. Климент" ( San Clemente) в Рим, където български духовници извършват литургия, и е приемана от папата. През 2010 г. тази литургия е извършена за пръв път заедно от български и руски духовници.

Библиография

  • Симеонова, Гатя. Проблеми на Кирило-Методиевата празничност. [Кн. 1]. С., Изд. на ЕИМ при БАН. 1993; Кн. 2. С., Изток-Запад, 2007.
  • Симеонова, Гатя. Денят на Кирил и Методий. С., Изд. на ЕИМ при БАН, 1994.
  • Чешмеджиев, Димо. Кирил и Методий в българската историческа памет през Средните векове. С., БАН, 2001.
  • Кръстев, Лука П. Досег. 11-24 май. Денят на Св. Св. Кирил и Методий. С., Звездан, 2002.

Външни препратки