Ригас Велестинлис: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 14: | Ред 14: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Ригас е роден в богато [[аромъни|влашко]]<ref>Djuvara, p.358; ''Greece, history of'', (2006), в ''Encyclopædia Britannica'', 2006.</ref> семейство под името '''Константин Риза'''<ref>Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2005, стр. 34</ref> в малкото [[Тесалия|тесалийско]] градче [[Велестино]], разположено на мястото на античния град [[Фере (Тесалия)|Фере]], на което той дължи и прякора си. Семейството му произхожда от |
Ригас е роден в богато [[аромъни|влашко]]<ref>Djuvara, p.358; ''Greece, history of'', (2006), в ''Encyclopædia Britannica'', 2006.</ref> семейство под името '''Константин Риза'''<ref>Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2005, стр. 34</ref> в малкото [[Тесалия|тесалийско]] градче [[Велестино]], разположено на мястото на античния град [[Фере (Тесалия)|Фере]], на което той дължи и прякора си. Семейството му произхожда от село [[Периволи (дем Гревена)|Периволи]]<ref>Папаначе, Константин, Рефлексии врз историската и политичката судбина на ароманците, Скопје, 2001, стр. 12</ref><ref>Ѓицеа, Јори, От минатото на ароманците. Јуначки дела и ликови на арматоли, Скопје, 2002, стр.16-17 </ref> в [[Пинд]]. Учи в родния си град, а след това в [[Загора (Пилио)|Загора]] и в [[Амбелакия]], след което преподава в село [[Кисос]]. На 20 години убива турски първенец и бяга в градчето [[Литохоро]] в подножието на [[Олимп]], където става [[клефти|клефт]] в четата на чичо си Спирос Зирас. |
||
===В Цариград, Молдова и Влашко=== |
===В Цариград, Молдова и Влашко=== |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
===Във Виена=== |
===Във Виена=== |
||
[[Картинка:Rigas map.jpg|мини|дясно|Корица на Великата карта на Ригас]] |
[[Картинка:Rigas map.jpg|мини|дясно|Корица на Великата карта на Ригас]] |
||
Около 1793 г. Ригас заминава за [[Виена]], столицата на [[Австрия|Австрийската империя]], където живее голяма гръцка колония. Във Виена се свързва с македонците от [[Сятища]] братя Пулиу и в тяхната печатница започва да печата вестник „[[Ефимерис (1790 - 1797)|Ефимерис]]“. Изработва и публикува своята прочута Велика карта (на бъдещата Гръцка република, обхващаща православните земи на Балканите), пише [[памфлет]]и въз основа на основните документи на Френската революция като „[[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]]“ и „Нова политическа конституция на жителите на [[Румелия]], [[Анатолия]], [[Егейските острови]] и княжествата [[Молдова]] и Влашко“. |
Около 1793 г. Ригас заминава за [[Виена]], столицата на [[Австрия|Австрийската империя]], където живее голяма гръцка колония. Във Виена се свързва с македонците от [[Сятища]] братя [[Пулиос Маркидис Пулиу|Пулиос Пулиу]] и [[Георгиос Маркидис Пулиу|Георгиос Пулиу]] и в тяхната печатница започва да печата вестник „[[Ефимерис (1790 - 1797)|Ефимерис]]“. Изработва и публикува своята прочута Велика карта (на бъдещата Гръцка република, обхващаща православните земи на Балканите), пише [[памфлет]]и въз основа на основните документи на Френската революция като „[[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]]“ и „Нова политическа конституция на жителите на [[Румелия]], [[Анатолия]], [[Егейските острови]] и княжествата [[Молдова]] и Влашко“. |
||
Опитва се да стимулира развитието на балканския [[национализъм]] и да предзвка общо въстание срещу османското владичество. Превежда много западни творби на гръцки и пише стихотворения, издадени посмъртно в Яш през 1814 г. Последните творби на Ригас са „Революционен манифест“ и „Прокламация“, отпечатани в голям тираж. Сведенията за революционната му дейност са оскъдни - предимно от документите от разпитите му в австрйската полиция. Смята се, че не е успял да създаде единна революционна организация и дейността му е била ограничена до индивидуални контакти. |
Опитва се да стимулира развитието на балканския [[национализъм]] и да предзвка общо въстание срещу османското владичество. Превежда много западни творби на гръцки и пише стихотворения, издадени посмъртно в Яш през 1814 г. Последните творби на Ригас са „Революционен манифест“ и „Прокламация“, отпечатани в голям тираж. Сведенията за революционната му дейност са оскъдни - предимно от документите от разпитите му в австрйската полиция. Смята се, че не е успял да създаде единна революционна организация и дейността му е била ограничена до индивидуални контакти. |
Версия от 17:24, 25 декември 2011
- Тази статия е за революционера. За кръстената на него административна единица вижте Ригас Фереос (дем).
Ригас Велестинлис Ρήγας Βελεστινλής | |
гръцки революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Подпис | |
Ригас Велестинлис в Общомедия |
Ригас Велестинлис или Ригас Фереос, известен и като Константинос Ригас (на гръцки: Ρήγας Βελεστινλής или Ρήγας Φεραίος или Κωνσταντίνος Ρήγας) е гръцки революционер, поет и национален герой от армънски произход, един от първите представители на Гръцкото Просвещение и идеен предтеча на Филики Етерия.
Биография
Ригас е роден в богато влашко[1] семейство под името Константин Риза[2] в малкото тесалийско градче Велестино, разположено на мястото на античния град Фере, на което той дължи и прякора си. Семейството му произхожда от село Периволи[3][4] в Пинд. Учи в родния си град, а след това в Загора и в Амбелакия, след което преподава в село Кисос. На 20 години убива турски първенец и бяга в градчето Литохоро в подножието на Олимп, където става клефт в четата на чичо си Спирос Зирас.
В Цариград, Молдова и Влашко
Около 1774 г. Ригас заминава за Света гора, където е подпомогнат от монаси във Ватопед, а оттам - за Цариград, където става секретар на фанариота Александрос Ипсилантис. Там учи френски и немски. Когато Ипсилантис е назначен за княз на Молдова през 1786 г., Ригас заминава с него за Яш, но след конфликт с Ипсилантис заминава за Букурещ, учи и впоследствие става секретар на влашкия княз Николас Маврогенис. При избухването на Руско-турската война през 1787 г. става инспектор на османските войски в Крайова. Там се запознава и сприятелява с османския офицер Осман Пазвантоглу, бъдещия бунтовен паша на Видин, на когото Ригас спасява живота от гнева на Маврогенис.
След като неговият патрон Маврогенис е обвинен за османското поражене и обезглавен, Ригас се връща в Букурещ и става драгоман на френския консул. По оноова време Ригас пише прочутата гръцка версия на „Марсилезата“ - химна на Френската революция. Той е силно повлиян от идеите на европейското Просвещение и на Френската революция и смята, че е дошло време за национално самоопределение и на православното население на Балканите. Започва да установява контакти с църковни и емигрантски дейци за евентуално въстание на полуострова.
Във Виена
Около 1793 г. Ригас заминава за Виена, столицата на Австрийската империя, където живее голяма гръцка колония. Във Виена се свързва с македонците от Сятища братя Пулиос Пулиу и Георгиос Пулиу и в тяхната печатница започва да печата вестник „Ефимерис“. Изработва и публикува своята прочута Велика карта (на бъдещата Гръцка република, обхващаща православните земи на Балканите), пише памфлети въз основа на основните документи на Френската революция като „Декларацията за правата на човека и гражданина“ и „Нова политическа конституция на жителите на Румелия, Анатолия, Егейските острови и княжествата Молдова и Влашко“.
Опитва се да стимулира развитието на балканския национализъм и да предзвка общо въстание срещу османското владичество. Превежда много западни творби на гръцки и пише стихотворения, издадени посмъртно в Яш през 1814 г. Последните творби на Ригас са „Революционен манифест“ и „Прокламация“, отпечатани в голям тираж. Сведенията за революционната му дейност са оскъдни - предимно от документите от разпитите му в австрйската полиция. Смята се, че не е успял да създаде единна революционна организация и дейността му е била ограничена до индивидуални контакти.
Смърт
Ригас се свързва с Наполеон, по това време командващ френската революционна армия в Италия. Изпраща му кутийка за тютюн, направена от лаврово дърво от храма на Аполон, и тръгва към Италия, за да се срещне с него във Венеция.
Предаден от гръцкия търговец Димитриос Икономос Козанитис на 1 декември 1797 г., Ригас е арестуван от австрийските власти в Триест, книжата му са конфискувани и той е отведен във Виена. При ареста му той се опитва да се самоубие. Във Виена е разпитван и по споразумението между Австрия и Османската империя заедно със 7 негови другари - Евстратиос Аргенитис, Димитриос Николидис, Андониос Корониос, Йоанис Карадзас, Теохарис Турундзиас, Йоанис и Панайотис Емануил, е предаден на османския каймакам на Белград, където са затворени и мъчени.
От Белград Ригас е трябвало да бъде изпратен в Цариград на съд, но за да не бъдат спасени от приятеля му Осман Пазвантоглу по пътя, на 14 юни 1798 г. той и спътниците му са удушени и телата му са изхвърлени в Дунава. Последните думи на Ригас са: „Посях добро семе. Идва часът, когато страната ми ще ожъне славните му плодове.“
Влияние
Ригас оказва силно влияние върху гръцкото (Филики Етерия) и въобще върху балканското Просвещение и върху местните национално-освободителни движения. Идеите му силно повлияват българския революционер Георги Раковски.
Днес в Гърция Ригас е смятан за национален герой. Негова статуя се издига пред входа на Атинския университет. Статуя на Ригас има в Белград на улицата, която носи неговото име (ул. „Риге од Фере“).
Ригас е известен с репликата си „По-добре 1 час свободен живот, отколкото 40 год. робство и затвор“ („Καλλιώναι μίας ώρας ελεύθερη ζωή παρά σαράντα χρόνια σκλαβιά και φυλακή“).
Бележки
- ↑ Djuvara, p.358; Greece, history of, (2006), в Encyclopædia Britannica, 2006.
- ↑ Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2005, стр. 34
- ↑ Папаначе, Константин, Рефлексии врз историската и политичката судбина на ароманците, Скопје, 2001, стр. 12
- ↑ Ѓицеа, Јори, От минатото на ароманците. Јуначки дела и ликови на арматоли, Скопје, 2002, стр.16-17