Сричка: Разлика между версии
Редакция без резюме |
махам неизползвани източници; добавки |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Сричка''' e съчетание от последователни [[Фонема|звуци]] в [[реч]]та, което се произнася на един дъх. Обикновено сричките се разглеждат като [[Фонология|фонологични]] градивни елементи на [[Дума|думите]], като всяка дума се състои от една или повече срички. Например, думата „вода“ е съставена от две срички - „во“ и „да“. Сричките играят важна роля за ритъма на езика, неговата [[прозодия]], [[Поезия|поетичната]] му метрика и разположението на [[Ударение|ударенията]]. |
|||
[[Файл:Syllable.svg|thumb|дясно|300px|Образуване на сричка]] |
|||
'''Сричка''' ({{lang-la|syllaba}}, {{lang-gr|συλλαβήе}}) e съчетание от [[буква|букви]], обикновено съдържащо [[гласна]], което се произнася на един дъх. Точната дефиниция за сричка варира взависимост от езика. Най-често всяка гласна определя една сричка, но в някои езици определени съгласни също могат да образуват срички - например в [[Сръбски език|сръбската]] дума ''црн'' (черен) съгласната ''р'' образува сричка. |
|||
Сричките се състоят от [[сричково ядро]] и незадължителни начална и крайна част. Докато началната и крайната част на сричката обикновено са [[Съгласен звук|съгласни]], сричковото ядро най-често е [[гласен звук]], макар че в някои езици то може да бъде и [[сричкообразуващ съгласен звук]]. Например, в книжовния [[сръбски език]], както и в някои диалекти на [[Български език|българския]], съгласните звуци „р“ и „л“ са сричкообразуващи, като в думите „црн“ и „влк“. |
|||
== Сричка в Българския език == |
|||
В книжовния [[български език]] сричкообразуваща е гласната. Във всяка дума всяка гласна образува една сричка (сама или с някои от заобикалящите я съгласни). Има едносрични думи (''лак''), двусрични (''ек'' - ''ран''), трисрични (''ко'' - ''ро'' - ''на'') и т. н. |
|||
⚫ | |||
Съществуват открити и закрити срички, както и ударени и неударени. |
|||
[[Файл:Syllable.svg|мини|250п|<div style="text-align:left;"> |
|||
Схема на структурата на сричката: |
|||
<ul> |
|||
<li> '''σ''' : сричка</li> |
|||
<li> '''ι''' : инициал</li> |
|||
<li> '''φ''' : финал</li> |
|||
<li> '''μ''' : медиал</li> |
|||
<li> '''ρ''' : рима</li> |
|||
<li> '''ω''' : начало</li> |
|||
<li> '''ν''' : ядро</li> |
|||
<li> '''τ''' : тон</li> |
|||
<li> '''κ''' : кода</li> |
|||
<li> '''C*''' : незадължителен съгласен звук</li> |
|||
<li> '''H*''' : незадължителен полугласен звук</li> |
|||
<li> '''V<sup>+</sup>''' : задължителен гласен или сонантен съгласен звук</li> |
|||
<li> '''T?''' : тон в някои тонални езици</li> |
|||
</ul></div>]] |
|||
⚫ | |||
Сричката (''σ'') има вътрешна структура. |
Сричката (''σ'') има вътрешна структура. |
||
Структурата на сричката се дели от сегментите на: |
Структурата на сричката се дели от сегментите на: |
||
[[#ω|Silbenkopf (Onset, ω)]] и [[#ρ|Silbenreim (ρ)]]. |
[[#ω|Silbenkopf (Onset, ω)]] и [[#ρ|Silbenreim (ρ)]]. |
||
Раймът се дели в западната фонология на сонанти: [[#ν|Silbenkern (Nukleus, ν)]] и [[#κ|Silbenschwanz (Koda, κ)]]. |
Раймът се дели в западната фонология на сонанти: [[#ν|Silbenkern (Nukleus, ν)]] и [[#κ|Silbenschwanz (Koda, κ)]]. |
||
В далечноизточната фонология главата се снализира на [[#ι|Initiallaut (ι)]] и [[#μ|Mediallaut (μ)]] или се употребява комплексния [[#φ|Finallaut (φ)]], който носи тона (τ) с височина и продължение. |
В далечноизточната фонология главата се снализира на [[#ι|Initiallaut (ι)]] и [[#μ|Mediallaut (μ)]] или се употребява комплексния [[#φ|Finallaut (φ)]], който носи тона (τ) с височина и продължение. |
||
=== Ядро === |
|||
⚫ | |||
{{основна|Сричково ядро}} |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
=== Начало === |
|||
{{раздел-мъниче}} |
|||
=== Кода === |
|||
{{раздел-мъниче}} |
|||
=== Рима === |
|||
{{раздел-мъниче}} |
|||
=== Инициал, медиал и финал === |
|||
{{раздел-мъниче}} |
|||
=== Сегментен тон === |
|||
{{раздел-мъниче}} |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
* последната сричка на една дума се нарича '''Ultima''' (лат. ''ultima'', „последен“) |
* последната сричка на една дума се нарича '''Ultima''' (лат. ''ultima'', „последен“) |
||
* предпоследната '''Pänultima''' (лат. ''paenultima'') и |
* предпоследната '''Pänultima''' (лат. ''paenultima'') и |
||
Ред 23: | Ред 56: | ||
* ако главният акцент лежи на последната сричка, думата се нарича една '''Oxytonon''' |
* ако главният акцент лежи на последната сричка, думата се нарича една '''Oxytonon''' |
||
* лежи ли на предпоследната сричка, се казва един '''Paroxytonon''' и |
* лежи ли на предпоследната сричка, се казва един '''Paroxytonon''' и |
||
* пада ли на предпредпоследната сричка, тогава думата е един '''Proparoxytonon'''. |
* пада ли на предпредпоследната сричка, тогава думата е един '''Proparoxytonon'''. |
||
Тези три понятия са от тяхна страна „proparoxytonal“, изговарящо сe с главно ударение на „y“. |
Тези три понятия са от тяхна страна „proparoxytonal“, изговарящо сe с главно ударение на „y“. |
||
== Надсегментни фонеми == |
|||
== Източници == |
|||
Някои фонеми не могат да бъдат разглеждани като елемент на сричката, а се отнасят към нея като цяло. Такива са [[ударение]]то, а в някои тонални езици — и [[тон]]ът. |
|||
* Johannes Bergerhausen, Siri Poarangan: ''decodeunicode: Die Schriftzeichen der Welt'' Hermann Schmidt, Mainz, 2011, ISBN 978-3-87439-813-8 |
|||
* ''Duden. Die Grammatik.'' 7., völlig neu erarbeitete und erweiterte Auflage. Dudenverlag: Mannheim/ Leipzig/ Wien/ Zürich 2005. ISBN 3-411-04047-5. Kapitel ''Die Silbe'' S. 37ff. |
|||
* Otto von Essen: ''Allgemeine und Angewandte Phonetik''. 5., neubearb. u. erw. Auflage. Akademie Verlag, Berlin 1979. Kapitel ''Die Silbe'' S. 128-139. |
|||
* Helmut Glück (Hrsg.), unter Mitarbeit von Friederike Schmöe: ''Metzler Lexikon Sprache.'' Dritte, neubearbeitete Auflage. Metzler, Stuttgart/ Weimar 2005. ISBN 978-3-476-02056-7 |
|||
* Joseph H. Greenberg: ''Some generalizations concerning initial and final consonant clusters.'' 1978. |
|||
* Joseph H. Greenberg (Hrsg): ''Universals of human language.'' 1978, S. 243-279. |
|||
* T. Alan Hall: ''Phonologie. Eine Einführung.'' de Gruyter, Berlin/New York 2000. ISBN 3-11-015641-5. Kapitel ''Silbenphonologie'' S. 205-270. |
|||
* [http://deposit.ddb.de/cgi-bin/dokserv?idn=963241966&dok_var=d1&dok_ext=pdf&filename=963241966.pdf Judith Meinschaefer: ''Silbe und Sonorität in Sprache und Gehirn.'' (pdf)] 1998, S. 26-76. |
|||
* [http://www.fb10.uni-bremen.de/linguistik/stolz/library/seminare/pdf/Silben5.pdf Thomas Herbert Stolz: ''Komplexe Nuklei.'' (pdf)] (114 kB) |
|||
Понякога дължината на сричката също може да се разглежда като надсегментен елемент. Например, в някои [[германски езици]] дългите гласни мога да бъдат съпътствани само от къси съгласни и обратното. В същото време във [[Фински език|финския]] и [[Японски език|японския]] сричките могат да се състоят от дълги и къси фонеми, като удвояването на съгласните и дължината на гласните са независими. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
⚫ | |||
{{Commons| }} |
{{Commons| }} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория: |
[[Категория:Лингвистика]] |
||
[[af:Lettergreep]] |
[[af:Lettergreep]] |
Версия от 11:06, 26 декември 2011
Сричка e съчетание от последователни звуци в речта, което се произнася на един дъх. Обикновено сричките се разглеждат като фонологични градивни елементи на думите, като всяка дума се състои от една или повече срички. Например, думата „вода“ е съставена от две срички - „во“ и „да“. Сричките играят важна роля за ритъма на езика, неговата прозодия, поетичната му метрика и разположението на ударенията.
Сричките се състоят от сричково ядро и незадължителни начална и крайна част. Докато началната и крайната част на сричката обикновено са съгласни, сричковото ядро най-често е гласен звук, макар че в някои езици то може да бъде и сричкообразуващ съгласен звук. Например, в книжовния сръбски език, както и в някои диалекти на българския, съгласните звуци „р“ и „л“ са сричкообразуващи, като в думите „црн“ и „влк“.
Структура
Сричката (σ) има вътрешна структура. Структурата на сричката се дели от сегментите на: Silbenkopf (Onset, ω) и Silbenreim (ρ). Раймът се дели в западната фонология на сонанти: Silbenkern (Nukleus, ν) и Silbenschwanz (Koda, κ). В далечноизточната фонология главата се снализира на Initiallaut (ι) и Mediallaut (μ) или се употребява комплексния Finallaut (φ), който носи тона (τ) с височина и продължение.
Ядро
Начало
Кода
Рима
Инициал, медиал и финал
Сегментен тон
Позиция
Позицията на сричките на една дума за последните три срички се употребяват латинските названия:
- последната сричка на една дума се нарича Ultima (лат. ultima, „последен“)
- предпоследната Pänultima (лат. paenultima) и
- предпредпоследната Antepänultima (лат. antepaenultima).
На гръцки:
- ако главният акцент лежи на последната сричка, думата се нарича една Oxytonon
- лежи ли на предпоследната сричка, се казва един Paroxytonon и
- пада ли на предпредпоследната сричка, тогава думата е един Proparoxytonon.
Тези три понятия са от тяхна страна „proparoxytonal“, изговарящо сe с главно ударение на „y“.
Надсегментни фонеми
Някои фонеми не могат да бъдат разглеждани като елемент на сричката, а се отнасят към нея като цяло. Такива са ударението, а в някои тонални езици — и тонът.
Понякога дължината на сричката също може да се разглежда като надсегментен елемент. Например, в някои германски езици дългите гласни мога да бъдат съпътствани само от къси съгласни и обратното. В същото време във финския и японския сричките могат да се състоят от дълги и къси фонеми, като удвояването на съгласните и дължината на гласните са независими.