1105
редакции
Разлика между версии на „Лили Иванова“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Промени и допълване
(Кратка начална анотация) |
(Промени и допълване) |
||
|
{{Музикален изпълнител
| име = Лили Иванова
| инструмент =
| глас =
| период_на_активност = от 1961
| лейбъл =
| свързани_изпълнители =
| влияния =
| сайт = [http://www.lili.bg/ lili.bg]
}}
'''Лили Иванова''' е [[България|българска]] [[естрада|естрадна]] [[певец|певица]]. От [[1961]] г. насам, тя развива непрекъсната изпълнителска и концертна дейност, записва свои песни и албуми, има медийни изяви, участва
== Биография==
=== Детство и училищни години ===
Лили Иванова е родена на [[24 април]] [[1939]] г.<ref>[http://dnesiutre.com/2010/04/music-news/%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%B2%D0%B0-71-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8/
Родители на Лили Иванова са Мария Петрова Дамянова и Иван Петров Дамянов (р. [[1904]] г.). Майка
Родът на Лили Иванова по бащина линия се нарича Чокоите. Прабаба
Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо
Когато Лили е 7-8 годишна, родителите
През [[1956]] г. Лили Иванова започва да учи в Медицинския техникум
След завършване, разпределението
=== Насочване към професионалното пеене ===
Лили Иванова твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене. Единият е случайно дочут разговор между бъдещият
През 1960 г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили Иванова пътува два пъти до София за да опознае какви възможности за реализация би имала. За второто си посещение си взема два дни отпуск и посещава Бюро „Естрада“ с желание за изява, но не знае, че тази институция отговаря само за назначенията в ресторантите. От там
Точно в този период Лили Иванова се запознава и омъжва за първия си съпруг
=== Начало на кариерата в София ===
През [[1961]] г. певицата решава окончателно да се премести в [[София]]. Чрез Лидия Станчева, завеждаща сектор „Естрада“ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова [[Евгени Комаров]]. Той
От Концертна дирекция включват певицата в турне, наречено
Лили Иванова продължава работа с групата на [[Здравко Радоев]] и продължава обиколките из страната с певицата [[Грета Ганчева]], фокусникът [[Орфи]], имитаторът [[Христо Минчев (Пилето)]], народните певци [[Борис Машалов]] и [[Йонка Кипчева]]. Здравко Радоев, като син на композитор, вижда заложбите на певицата, напътства я професионално и я насочва да слуша песните на [[Кони Франсис]], [[Рита Павоне]], [[Ерико Модуньо]], [[Ела Фицджералд]], [[Далида]], [[Шърли Бейси]] и др. По това време Лили Иванова има
През [[1964]] г. в зала Универсиада има концерт
=== Първи записи и международна популярност ===
Успеха в зала Универсиада, дава възможност на Лили Иванова да започне работа със собствена група и нейната музика да стане по-централна част при участията. В репертоара
През [[1964]] г. следва второ турне в Румъния. Ангажиментите са ѝ основно в ресторанта на хотел „Амбасадор“ и бар „Мелодия“, с оркестър ръководен от Здравко Радоев. В [[Букурещ]] бързо добива популярност сред публиката, като същевременно е забелязана от видни румънски музиканти (например композитора Хория Мокулеску, пианистът Колан, басистът Джони Радикано), което ѝ осигурява покана да запише грамофонна плоча. Преговорите имат плодотворен завършек и звукозаписната компания „Electrecord“ издава първата плоча на певицата (това е и първата дългосвиреща плоча на български изпълнител, тъй като тогава тази технология не е била достигнала у нас). Плочата е дългосвиреща, казва се „[[Recital (албум)|Lili Ivanova - Recital]]“, съдържа 8 песни, две от които на български език и е първата дългосвиреща плоча на български изпълнител. След издаването на записите, с цел популяризиране на албума, изпълнителката има изяви в театър „Константин Танасе“ с голям оркестър, където преди това [[Леа Иванова]] с песента „Лалето“ вече е пожънала успех. Кавър версията на Лили Иванова също се приема много добре. Периодът, за който певицата остава в Румъния, е половин година. През това време тя е очарована от отношението на музиканти и публика към нея.
Следва покана от оркестър „[[Балкантон]]“ за концерт, който да бъде излъчен по сръбската телевизия. В Белград Лили и музикантите са посрещнати от български оркестър, начело с потомствения музикант, пианиста [[Иван Пеев]]. Между певицата и пианиста бързо пламва любов
В този перод е издадена наредба, която задължава певците да пеят на български език. Това поставя Лили Иванова в неблагоприятна ситуация, тъй като тя все още няма богат български репертоар. Решава да помоли най-изтъкнатия композитор - [[Йосиф Цанков]] да
=== Първо международно отличие. Кариера до края на 60-те години ===
През [[1966]] г. в [[Братислава]], [[Чехословакия]] Лили Иванова се явява на първия си международен конкурс. Песента, с която участва, е „Ададжио“ по музика на [[Ангел Заберски]] и аранжимент на съпруга
През [[1967]] г., Балкантон издава втората дългосвиреща плоча на Лили Иванова - „[[Уличката малка (албум)|Уличката малка]]“. Следва турне в [[Куба]], като с нея пътуват и група оперните певци, сред които [[Юлия Винер-Ченишева]] и [[Павел Герджиков]]. Там Лили Иванова пее на редица концерти, включително и в хаванския театър „Амедео Роланд“.
През [[1968]] г. певицата за пореден път има голямо турне в СССР, обикаляйки Москва, Ленинград, Киев, Рига, Алма Ата, Новосибирск. На „Златния Орфей“, през същата година Лили Иванова представя „Лунната соната“ на Ангел Заберски. Участва и в IX Световен фестивал на младежта и студентите, а също и в [[Барселона]] с Бисер Киров, където печели отличия. През [[1969]] г. се явява на третото издание на фестивала за грамофонни плочи и музикални издания над 1 милион копия, където печели „Трофеят на Мидем“. Същата година излиза албума ѝ „[[Камино (албум)|Камино]]“.
=== Кариера през 70-те години ===
През [[1970]] г. Лили Иванова отново се конкурира с чехът Карел Гот на фестивала в [[Атина]], а сред другите силни изпълнители са германецът Бен Крамер (Ben Cramer).
▲През 1970 г. Лили Иванова отново се конкурира с чехът Карел Гот на фестивала в [[Атина]], а сред другите силни изпълнители са германецът Бен Крамер (Ben Cramer). Въпреки това, избрана за състезателна песен „Звезда“ на Ал. Йосифов печели златната плоча. На фестивала в Атина присъства директорът на международния фестивал на естрадната песен в Рио де Жанейро. Той кани българската изпълнителка, като пожелава преди певицата да потегли към Бразилия, да снима филм с 12 песни в [[Лисабон]], което тя прави. В Рио тя пее на стадион „Мара Казиньо“, побиращ около 30 000 души, като прави впечатление на публиката с песента „Реквием“ на Ал. Йосифов.
▲Изпълнителката, заедно с Борис Годжунов, присъства на изложението в [[Осака]] Експо-70, където три пъти дневно дават малки представяния. Японският импресарио, виждайки възможностите на българите ги кани на участия в нощни клубове и открити летни театри, а впоследствие и на 8 големи концерта в Токио, Осака, Нагасаки и Хирошима.
В началото на 70-те години, Лили Иванова прави редица концерти в Турция, заедно с нейният колега Борис Годжунов и оркестъра на Иван Пеев. Те имат редица изпълнения в Истанбул и страната. Поради успеха им, турски импресария тогава ги канят и за бъдещи техни участия. Почти през цялото им пътуване, техни спътници са популярните в родината си певци Фисюн Онал (Füsun Önal), Танжу Окан (Tanju Okan), Аджа Пекан (Ajda Pekkan), с която се познава от съвместно участие в Барселона и актьорът Йостюрк Серенгил (Öztürk Serengil). Групата е под постоянния интерес на пресата, която често публикува репортажи за тях. <ref>Фрагмент „В съседна Турция“ на Борис Годжунов; „Нашата Лили“ (1975); Ивайла Вълкова, Марин Бончев, стр. 63-67</ref>
През [[1970]] г. се записва албума „[[Този свят е тъй прекрасен (албум)|Този свят е тъй прекрасен]]“, на следващата година двете ѝ плочи „[[Обичам те (албум)|Обичам те]]“, а през [[1973]] г. „[[Вечност (албум)|Вечност]]“ и „[[Панаири (албум)|Панаири]]“.
През [[1973]] г. Лили Иванова, заедно с [[Тончо Русев]], посещават фестивал в Чили, Виня дел Мар. Тя пее на 24-хиляден стадион. Първата вечер публиката се опитва да прогони певицата с викове „Вън комунистическа кучко“. Троен кордон разделя изпълнители и почетни гости от гневната публика. Изпълнителката, придобила опит от Рио де Жанейро, не помръдва от мястото си, запява и в силната част на песента си успява да накара публиката да утихне, а на финала е аплодирана бурно. Там с „Панаири“, „Обичам те“ (преведена от Хулио Алегриа, тогавашен посланник на Чили в София) и „Камино“, печели голямата награда за изпълнение.<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=OHNHpIORbzY „Опасно близо - Лили Иванова“, част 6, 2009, bTV</ref>
Третият съпруг на Лили Иванова е [[Янчо Таков]], син на партийния функционер от управлението на [[Тодор Живков]] [[Пеко Таков]]. Кумове са им [[Людмила Живкова]] и съпругът ѝ [[Иван Славков]]. Бракът не просъществува дълго. След развода, (около [[1975]] г.), на изпълнителката са създадени проблеми с намирането на участия. ▼
Същата година посещава [[Париж]] за Вторият международен конкурс за естрадни песни и изпълнители „Гран при“, от където също се прибира с награда. На Златния Орфей същата година, Лили Иванова се запознава с гостуващия [[Хулио Иглесиас]].
=== Кариера през 80-те години ===▼
▲Третият съпруг на Лили Иванова е [[Янчо Таков]], син на партийния функционер от управлението на [[Тодор Живков]] [[Пеко Таков]]. Кумове са им [[Людмила Живкова]] и съпругът
В средата на 80-те години на 20 век, театралният режисьор [[Фолкмар Нойман]] кани Лили Иванова за изяви в берлинския "[[Фридрихщадпалас]]". Тъй като в репертоара ѝ липсват подходящи песни, за кратък период от време тя подготвя англоезични песни, както и песни от българския ѝ репертоар, но преработени на немски език. Певицата постоянно пътува между двете държави, и в периода 1986-1991 г. разчита основно на ангажименти в Германия. Там тя се изявява на много места, включително и в шоу-програми, като "Шареното котле" и в нощни клубове. След настъпването на икономически трудности в Германия и намаляването на ангажиментите, изпълнителката се връща окончателно в България.▼
В средата на 70-те години Здравко Радоев ръководи оркестър „Маковете“, с който пее Лили Иванова. В оркестъра се включва като допълнителен китарист и певец [[Асен Гаргов]], с когото певицата започва да има по-близки отношения. Поради неразбирателства се сформира нова група, водена от Гаргов, но тъй като през този период певицата се развежда с третия си съпруг (който има влияние), тя половин година има трудности да си намери нови участия. След молба за съдействие пред високопоставения генерал [[Илия Кашев]], тя и оркестъра отново биват ангажирани. С Асен Гаргов се правят турнета в СССР и Израел.
=== От 90-те години до 2000 г. ===▼
През [[1976]] г. се записва албума „[[Стари мой приятелю (албум)|Стари мой приятелю]]“ и „[[Танго (албум)|Танго]]“, на следващата година „[[Гълъбът (албум)|Гълъбът]]“ и „[[Песни от Алeксандър Йосифов (албум)|Песни от Алeксандър Йосифов]]“, а през [[1978]] г. дуетния албум с Асен Гаргов „[[Животът ни събира, животът ни разделя (албум)|Животът ни събира, животът ни разделя]]“. През [[1979]] г. се появяват двойния албум „[[Моят град (албум)|Моят град]]“.
След демократичните промени в България, Концертна дирекция спира да съществува, поради което вече няма кой да осигурява ангажименти на изпълнителите, както е било дотогава. Лили Иванова продължава да работи предимно по частни участия и партита, с група от няколко музиканти. С нея взема участие [[Чочо Владовски]], с когото тя работи 4 години. След кризата от [[1996]] г., тя не може повече да си позволи група и за известно време използва само сингбек при участията си. ▼
▲=== Кариера през 80-те години ===
В средата на 90-те години, изпълнителката започва отново да прави самостоятелни концерти. Първоначално в малки зали, защото сама се налага да ги ангажира и заплаща, с апаратура под наем и без оркестър. Постепенно концертите ѝ стават все по търсени и големи, поради което тя си позволява да се издържа основно от тях. ▼
През [[1981]] г. излиза албума „[[Предупреждение (албум)|Предупреждение]]“ и немскоезичния „[[Kein Film War Schoner (албум)|Kein Film War Schoner]]“, на следващата година „[[Щурче (албум)|Щурче]]“, а през [[1983]] г. дуетния албум с Асен Гаргов „[[Сърцето те избра (албум)|Сърцето те избра]]“. През [[1984]] г. се появяват двойния албум „[[Искам те (албум)|Искам те]]“.
Разпадането на Концертна дирекция и липсата на работеща уредба относно правата за изпълненията и звукозаписите за 50 годишната ѝ кариера лишават певицата от всякакви приходи от авторски права. Това обстоятелство и фактът, че музиката ѝ се разпространява също и по нерегламентиран (пиратски) начин, кара Лили Иванова, да се чувства ограбена.<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Ограбена“ (стр. 205-206)</ref> В тази връзка през 2007 г. тя публично заявява, че разпространението на произведения на изкуството в [[Интернет]] е нередно и трябва да се наказва със [[затвор]].<ref>{{cite web | last = Паунова | first = Полина | year = 2007 | url = http://focus-news.net/?id=n666937 | title = Лили Иванова: Пиратството е престъпление и трябва да бъде строго наказвано | publisher = Информационна агенция „Фокус“ | accessdate = 22 март | accessyear = 2007}}</ref>Пенсията на изпълнителката е около 100 лв. и на нея ѝ се налага да се издържа с пеене. През месец юли [[2009]] г. от компанията „KVZ Music“ е договорена легалната дистрибуция на музиката на Лили Иванова в интернет, което позволява нейни песни да се закупят през световноизвестни специализирани сайтове за този тип търговия. <ref>[http://www.events.bg/bg/press_releases/view/384/Световна-дистрибуция-на-музиката-на-Лили-Иванова20072009--Виена „Световна дистрибуция на музиката на Лили Иванова“, events.bg, 20 юли 2009 г., KVZ Music Ltd.]</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=183319 „Теглим Лили Иванова онлайн, но платено“, в. „24 часа“, 20 юли 2009 г.]</ref>▼
▲В средата на 80-те години на 20 век, театралният режисьор [[Фолкмар Нойман]] кани Лили Иванова за изяви в берлинския
=== От 2000 г. до днес ===▼
През [[1986]] г. се появява албума „[[Лили 86 (албум)|Лили 86]]“, на следващата година „[[Ти ме повика (албум)|Ти ме повика]]“, а през [[1989]] г. „[[Тежка сватба (албум)|Тежка сватба]]“.
През [[2000]] г. Лили Иванова издава албума „[[Ветрове (албум)|Ветрове]]“ и взема участие с песента „Камино“ в албума „Каналето и приятели“. През [[2001]] г. следва [[Любовта е по-силна от всичко (албум)|Любовта е по-силна от всичко]], през [[2002]] г. [[Best 1 (албум)|Best 1]], включва 6 песни в албума „Хитове по текстове на Асен Ошанов“ и издава един дуетен синъл с [[Драго Драганов]].▼
Първият брой на списание [[Плейбой]] на български език, който излиза през април [[2002]] г., публикува [[Еротика|еротична]] фотосесия на Лили Иванова, като снимките са направени от екипа на [[Васил Къркеланов]].<ref>[http://www.playboy.bg/magazine/m3.html Корица на първият българоезичен брой на сп. „Плейбой“]</ref><ref>[http://news.fashion.bg/article/209/11/LillyIvanova.php „Лили Иванова - Стремежът да бъдеш перфектен“ (предпоследни въпроси), news.fashion.bg, 17 декември 2003 г., интервюиращ: Детелина Милева]</ref> Проявата ѝ има отзвук в медиите, като певицата особено държи на публичната подкрепа, изразена в статията „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев<ref>[http://lili.bg/bravo-na-lili/161/ „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев, 22 март 2004 г., в. „24 часа“]</ref>▼
▲След демократичните промени в България, Концертна дирекция спира да съществува, поради което вече няма кой да осигурява ангажименти на изпълнителите, както е било дотогава. Лили Иванова продължава да работи предимно по частни участия и партита, с група от няколко музиканти. С нея взема участие [[Чочо Владовски]], с когото тя работи 4 години. След кризата от [[1996]] г., тя не може повече да си позволи група и за известно време използва само сингбек при участията си.
▲През [[1993]] г. е записан албума „[[Хазарт (албум)|Хазарт]]“, а две години по-късно „[[Готови ли сте за любов (албум)|Готови ли сте за любов]]“. В средата на 90-те години, изпълнителката започва отново да прави самостоятелни концерти. Първоначално в малки зали, защото сама се налага да ги ангажира и заплаща, с апаратура под наем и без оркестър. Постепенно концертите ѝ стават все по търсени и големи, поради което тя си позволява да се издържа основно от тях. През [[1998]] г. певицата записва диска „[[Частен случай (албум)|Частен случай]]“.
▲=== От 2000 г. до днес ===
▲През [[2000]] г. Лили Иванова издава албума „[[Ветрове (албум)|Ветрове]]“ и взема участие с песента „Камино“ в албума „Каналето и приятели“. През [[2001]] г. следва [[Любовта е по-силна от всичко (албум)|Любовта е по-силна от всичко]], през [[2002]] г. [[Best 1 (албум)|Best 1]], включва 6 песни в албума „Хитове по текстове на Асен Ошанов“ и издава един дуетен синъл с [[Драгомир Драганов (Драго Чая)|Драго Драганов]].
На [[2 май]] [[2009]] г. по [[bTV]] започва излъчването документалната поредица „Опасно близо - Лили Иванова“. Автор и режисьор на продукцията е [[Милена Будинова]], която в продължение на около една година снима 10 едночасови епизода, които проследяват настоящата работа на певицата и разглеждат моменти от творческият път певицата.<ref>[http://www.btv.bg/broadcasts/broadcast_info.pcgi?cont_id=321 bTV, страница на предаването „Опасно близо“]</ref>▼
▲Първият брой на списание [[Плейбой]] на български език, който излиза през април [[2002]] г., публикува [[Еротика|еротична]] фотосесия на Лили Иванова, като снимките са направени от екипа на [[Васил Къркеланов]].<ref>[http://www.playboy.bg/magazine/m3.html Корица на първият българоезичен брой на сп. „Плейбой“]</ref><ref>[http://news.fashion.bg/article/209/11/LillyIvanova.php „Лили Иванова - Стремежът да бъдеш перфектен“ (предпоследни въпроси), news.fashion.bg, 17 декември 2003 г., интервюиращ: Детелина Милева]</ref> Проявата ѝ има отзвук в медиите, като певицата особено държи на публичната подкрепа, изразена в статията „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев<ref>[http://lili.bg/bravo-na-lili/161/ „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев, 22 март 2004 г., в. „24 часа“]</ref> През [[2003]] г. се появяват „[[Илюзия наречена любов (албум)|Илюзия наречена любов]]“ и „[[Best 2 (албум)|Best 2]]“, а през 2004 г. „[[Танго (албум)|Танго]]“. През [[2006]] г. изпълнителката е удостоена със звезда на Алеята на славата.<ref>[http://www.btv.bg/story/48857-Lili_otkri_svoya_zvezda_na_Aleyata_na_slavata.html „Лили откри своя звезда на Алеята на славата“, 12 май 2006 г., bTV]</ref>
През [[2007]] и [[2008]] г. Лили Иванова прави големи концерти в зала 1 на НДК, които са записани и излъчени от [[bTV]]. В тези две поредни години са издадени дисковете „[[Една любов (албум)|Една любов]]“ и „[[Без правила (албум)|Без правила]]“. На [[9 януари]] [[2009]] г. певицата изнася концерт в зала „Олимпия“ в [[Париж]], с което изпълнява своя отдавнашна мечта (споделена в статията „Срещи с имена от естрадата“ на Вера Грозева през 1979 г.)<ref>[http://lili-ivanova3.tripod.com/Interviews/Sreshti1979/SreshtiSImenaOtEstradata.html „Срещи с имена от естрадата“, Вера Грозева, 1979 г.]</ref><ref>[http://www.btv.bg/story/124268-Lili_Ivanova_na_parijka_stsena.html „Лили Иванова на парижка сцена“, 09.01.2009, bTV]</ref> Същата година певицата открива Дните на София в Москва.<ref>[http://www.btv.bg/story/129343-Lili_triumfira_v_Moskva_(video).html „Лили триумфира в Москва“, 10.04.2009, bTV]</ref>
▲На [[2 май]] [[2009]] г. по [[bTV]] започва излъчването документалната поредица „Опасно близо - Лили Иванова“. Автор и режисьор на продукцията е [[Милена Будинова]], която в продължение на около една година снима 10 едночасови епизода, които проследяват настоящата работа на певицата и разглеждат моменти от творческият път певицата.<ref>[http://www.btv.bg/broadcasts/broadcast_info.pcgi?cont_id=321 bTV, страница на предаването „Опасно близо“]</ref> През месец април [[2009]] г. на българският пазар излиза автобиографичната книга „Истината“ на Лили Иванова под редакцията на [[Мартин Карбовски]].<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), (стр. 100-271)</ref> На [[6 юли]] [[2009]] г. Лили Иванова получава почетно офицерско звание [[полковник]] от медицинските служби на [[Българската армия]] и е наградена с хладно оръжие.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=204985 „Пагони на полковник за Лили Иванова“, в. Монитор, 6 юли 2009 г.]</ref> През [[2010]] г. се появяват албумите „[[Този свят е жена (албум)|Този свят е жена]]“ и „[[В името на вярата (албум)|В името на вярата]]“.
== Музикална дейност ==
=== Певчески стил и репертоар ===
Лили Иванова започва кариерата си с предимно с популярни за времето си италиански и френски песни, като например бива считана за добра имитаторка на стила на [[Рита Павоне]], а в един от албумите
=== Концертна дейност и живи участия ===
Под ръководството на Концертна дирекция, в периода на 60-те, 70-те и 80-те години, Лили Иванова осъществява многобройни концертни турнета в чужбина — най-много в СССР, но също и в Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и др. През 80-те работи активно в ГДР, където изпълнява специално написани за нея песни от [[Арнолд Фрич]] и [[Петер Паулик]] (концертни турнета, шоу-програми във ''[[Фридрихщадпалас]]'' и другаде, участия в много телевизионни предавания). След 90-те години на 20 век, певицата е осъществила няколко турнета сред българската емигрантска общност в САЩ и Канада, а също така е посещавала отново и Русия. За да увеличи участията си в епохата на [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|Прехода]], освен с традиционните концерти пред многобройна публика, певицата по-често си позволява изявява и на по-малки прояви - в клубове и пиано барове, участия в частни партита и промоции, фирмени тържества и др. След 2000 г. певицата обичайно организира малък брой големи, добре анонсирани и рекламирани концерти (веднъж годишно в София в зала 1 на НДК, нерядко в две поредни дати, както нерегулярни участия в големите български градове)
За годините на своята кариера, Лили Иванова е направила над 11 хиляди концерта, но значителната част от тях са в периода преди 1989 г. През 1961 г. започва с 8 лв. хонорар на участие, до 1965 г. се покачва на 20 лв., когато става „заслужила артистка“ получава 60 лв., а от 1975 г., когато става „народна артистка“, до 1989 г. обичайно е получавала по 120 лв. хонорар на участие.
=== Творчески сътрудничества ===
Певицата работи с много изявени текстописци, пее песни по стихове на български класици — [[Иван Вазов]], [[Христо Ботев]], [[Пейо Яворов]], [[Кирил Христов]], [[Христо Ясенов]], [[Веселин Ханчев]], [[Блага Димитрова]],[[Павел Матев]],[[Любомир Левчев]], но може би най-значима е съвместната ѝ работа с поета [[Дамян Дамянов]]. Основната тема в текстовете на песните
В различните периоди на своята кариера Лили Иванова сътрудничи с оркестрите на [[Здравко Радоев]] (в началото на 60-те), „[[6+1]]“ с ръководител [[Иван Пеев]] (от 1966 г.); „[[Маковете]]“ с ръководител [[Митко Щерев]] (70-те); оркестъра на [[Асен Гаргов]] от (1977). В дует с Асен Гаргов издава два албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името [[Оркестър София|„София“]]. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничество, са [[Ангел Заберски]] (1965-1968); [[Тончо Русев]] (1969-1974); [[Митко Щерев]] (1974-1977); [[Найден Андреев]] (началото на 80-те). През 80-те звездата изпълнява песни на много от по-младите композитори, между които [[Тодор Филков]], Асен Гаргов, [[Рафи Жамаркоцян]], [[Любомир Дамянов]], [[Александър Кипров]]. В началото на 90-те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството с [[Чочо Владовски]], с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума „Хазарт“, а с [[Иван Лечев]] — „Частен случай“.
== Отразяване на кариерата ==
Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци. През
През [[1965]] г. певицата се снима с малка роля в игралния филм „[[Неспокоен дом]]“ (реж. [[Рангел Вълчанов]]), в който като кабаретна певица изпълнява модната тогава италианска песен „Сърце“.
През [[1966]] г. Хачо Бояджиев снима телевизионен „портрет“ на певицата. След известно прекъсване, през [[1971]] г. отново изпълнителката става честа участничка в телевизионни постановки и програми. Българската телевизия е осъществила няколко филма за Лили Иванова, като първият е „Аз съм Лили“ (реж. [[Хачо Бояджиев]], 1974 г.). ▼
▲През [[1966]] г. Хачо Бояджиев снима около 30 минутен телевизионен „портрет“ на певицата, в който тя изпълнява своя музика. По-късно същия режисьор снима българо-румънската програма „Ало, София, тук Букурещ“. След известно прекъсване, през [[1971]] г. отново изпълнителката става честа участничка в телевизионни постановки и програми. Българската телевизия е осъществила няколко филма за Лили Иванова, като първият е „Аз съм Лили“ (реж. [[Хачо Бояджиев]], 1974 г.).
През [[1975]] г. е издадена първата биографична книга за певицата - „Нашата Лили“, съставена от Ивайла Вълкова и Марин Бончев, и съдържаща множество фрагменти - спомени на нейни колеги, приятели и почитатели. През [[2006]] и [[2009]] г., без одобрението на певицата са публикувани две нейни неофициални биографии - „Просто Лили“ и „Лили. Един живот, една съдба...“. Лили Иванова публично протестира срещу двете издания - завежда дело срещу автора на първата книга, а по-късно, когато излиза втората, свиква пресконференция, на която заявява, че написаната книга е недостоверна и не отразява истината за нейния живот.
Лили Иванова има 35 издадени дългосвирещи албума. Синглите, излезли в България, са 29. Има издадени малки плочи и албуми в Румъния, Турция, Германия, Испания и др. страни. Лили Иванова е популярна в Русия и плочите ѝ се продават добре в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]].
Няма точна статистика за броя на продадените копия от албуми. Според едно издание на предаването
▲
== Отличия ==
| |||