VI велико народно събрание: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 212.56.23.1 (б.), към версия на Nk |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''VI |
'''VI велико народно събрание''' е [[България|българско]] [[Велико народно събрание]], което заседава от [[7 ноември]] [[1946]] г. до [[21 октомври]] [[1949]] г. Основната му задача е окончателното премахване на [[Търновската конституция]] и юридическото утвърждаване на [[комунизъм|комунистическия режим]] чрез [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровската конституция]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 47-49}}</ref> По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната. |
||
Изборите за VI |
Изборите за VI велико народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 г. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното [[26. обикновено народно събрание]]. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като [[Българска комунистическа партия|Българската работническа партия (комунисти)]] получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия [[Отечествен фронт]] получават 89 места, а опозиционните партии - 99.<ref name="БДИ"/> |
||
За председател на VI |
За председател на VI велико народно събрание е избран [[Васил Коларов]], един от лидерите на [[Коминтерн]]а. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като [[Обикновено народно събрание]].<ref name="БДИ"/> В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 16:53, 2 януари 2012
VI велико народно събрание е българско Велико народно събрание, което заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. Основната му задача е окончателното премахване на Търновската конституция и юридическото утвърждаване на комунистическия режим чрез Димитровската конституция.[1] По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.
Изборите за VI велико народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 г. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното 26. обикновено народно събрание. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като Българската работническа партия (комунисти) получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия Отечествен фронт получават 89 места, а опозиционните партии - 99.[1]
За председател на VI велико народно събрание е избран Васил Коларов, един от лидерите на Коминтерна. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като Обикновено народно събрание.[1] В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.