Ан Болейн: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: sq:Anne Boleyn
FoxBot (беседа | приноси)
м r2.6.5) (Робот Промяна: el:Άννα Μπόλεϋν
Ред 95: Ред 95:
[[da:Anne Boleyn]]
[[da:Anne Boleyn]]
[[de:Anne Boleyn]]
[[de:Anne Boleyn]]
[[el:Άννα Μπολέυν]]
[[el:Άννα Μπόλεϋν]]
[[en:Anne Boleyn]]
[[en:Anne Boleyn]]
[[eo:Anne Boleyn]]
[[eo:Anne Boleyn]]

Версия от 10:26, 5 януари 2012

Ан Болейн
Кралица на Англия
Портрет на Ан Болейн от неизвестен художник, края на XVI век
Лични данни
Други титлиМаркиза на Пембрук
Роденаок. 1501/1507
Англия
Починала19 май 1536
Тауър, Лондон, Великобритания
Подпис
Семейство
БракХенри VIII
ПотомциЕлизабет I
БащаТомас Болейн
(ок. 1477 – 1538/9)
МайкаЕлизабет Хауърд
(ок. 1480 – 1538)
Ан Болейн в Общомедия

Ан Болейн (Шаблон:Lang-en, правилно произношение „Ан Булин“) е втората съпруга на крал Хенри VIII и майка на кралица Елизабет I. Тя е една от най-известните кралици в английската история, въпреки че е била на престола едва 3 години (28 май 153319 май 1536). Животът ѝ е обект на много филми и книги.

Биография

Ранни години

Ан е дъщеря на сър Томас Болейн (впоследствие граф на Уилтшър и граф на Ормонд) и съпругата му - лейди Елизабет Хауърд дъщеря на Томас Хауърд - втори херцог на Норфолк. Томас Болейн бил уважаван дипломат с усет към чуждите езици. Бил любимец на крал Хенри VIII, който го изпращал на много дипломатически мисии в чужбина. Ан заедно с брат си и сестра си израстват в замъка Хийвър в Кент. Липсата на енорийски архиви от този период не позволяват да се установи точната рождена дата на Ан Болейн. Съвременните доказателства са противоречиви - няколко дати са предложени от различни историци. Един италиански архив от 1600 година предполага, че тя е родена през 1499 година, докато зетят на сър Томас Мор - Уилям Ропър предлага доста по-късна година - 1512. Въпреки това годината ѝ на раждане се предполага, че е някъде между 1501 и 1507 г. Що се отнася до брат й и сестра й, за тях също не се знаят датите им на раждане, но изглежда ясно, че сестра ѝ Мери е по-голяма от Ан. Децата на Мери били убедени, че майка им е по-голямата сестра. Повечето историци се съгласяват, че Мери е родена през 1499 г. Брат им Джордж е роден някъде около 1504 г. Като дете е изпратена във френския кралски двор, където научава езика и развива интерес към френската мода, музика и поезия. [1]

Сестрата на Ан Мари Болейн

Академичните спорове за рождената дата на Ан се фокусират върху две ключови години - 1501 и 1507. Ерик Айвс, британски историк и юристконсут, се застъпва за 1501 г., докато Рета Уорник - американски учен, която е написала биография за Ан, предпочита 1507 г. Ключат се намира в оцеляло писмено доказателсво - писмо написано от Ан през 1514 г.[2] Написано е на френски до баща й, който все още живеел в Англия по времето, в което Ан завършвала образованието си в Холандия. Айвс спори за това, че стилът на писмото и добре развит почерк доказват, че Ан е била на около тринадесет по това време, докато Уорник спори, че многото правописни и граматически грешки показват, че писмото е писано от дете. Според мнението на Айвс, това трябва да е около минималната възраст, в която едно момиче може да стане придворна дама, каквото е била Ан на регентката Маргарита Австрийска, дукеса на Савой. Това е подкрепено от твърденията на един летописец от XVI век, който пише, че Ан била на двадесет, когато се върнала от Франция. Тези открития са оспорвани от Уорник в няколко книги и статии, но доказателствата не подкрепят напълно друга дата.

Пра-пра родителите на Ан включват кмет на Лондон, дук, граф, две аристократични дами и един рицар. Един от тях - Джефри Болейн е бил търговец на платове и вълна преди да стане кмет. Родът Болейн произлиза от Бликлинг в Норфолк, на около 25 километра северно от Норич. По времето, в което се родила Ан, родът Болейн бил смятан за един от най-уважаваните в английската аристрокрация. Роднините й включвали рода Хауърд - един от превъзходните фамилии в страната; а един от прародителите й е крал Едуард I. Тя със сигурност е с по-благородно потекло от следващите съпруги на Хенри VIII - Джейн Сиймур и Катрин Пар.

Холандия и Франция

Бащата на Ан продължил кариерата си като дипломат на Хенри VIII. В Европа, Томас Болейн спечелил много почитатели, включително ерцхерцогиня Маргарет Австрийска, дъщеря на императорът на Свещената римска империя - Максимилиан I. През този период тя управлявала Холандия от името на баща си и била толкова впечатлена от Болейн, че предложила на дъщеря му Ан място в домакинството си. Обикновено, едно момиче трябвало да навърши дванадесет за да бъде удостоена с такава чест, но е възможно Ан да е била по-малка, тъй като ерцхерцогинята се обръщала към нея на галено с "la petite Boulin". Ан направила добро впечатление в Холандия с държанието си и прилежността си. Маргарет казвала, че Ан говорела изискано и любезно за момиче на такава възраст и казала на сър Томас Болейн, че дъщеря му била "толкова представителна и любезна, като се има предвид младежката ѝ възраст, че съм повече признателна на Вас за това, че ми я изпратихте, отколто вие на мен". Ан останала при Маргарет от пролетта на 1513 година до момента, в който баща й урежда да прислужва на сестрата на Хенри VIII - Мери Тюдор, кралица на Франция, по време на сватбата ѝ с Луи XII през октомври 1514 година.

Във Франция, Ан била придворна дама на кралица Мери, а след това на петнадесетгодишната кралица Клод Френска, при която остава почти седем години. В домакинството на кралството, тя завършва обучението по френски и започва да се интересува от мода и религиозна философия. Тя се запознава с френската култура и етикет. Образованието на Ан във Франция се доказало в по-късните години, вдъхновявайки редица нови тенденции сред дамите и придворните в Англия, като също така може да е било средство при сблъсъка на краля с културо-разтърсващите пречки с папството. Ерик Айвс прави догадки, че Ан може би е била с евангелистки убеждения и силен вътрешно-духовен живот.

Ан запленявала всички със силния си чар, въпреки че има различни мнения за привлекателността ѝ. Марино Сануто, който видял Ан, когато Хенри VIII срещнал Франсоа I в Кале през октомври 1532 година я описал като "не една от най-красивите жени на света. Тя е със среден ръст, с мургава кожа, дълга шия, широка уста, не много повдигнати гърди... с очи, които са черни и красиви". Саймън Грийн писал на Мартин Бюсър през септември 1531 година, че Ан била "млада, красива с доста тъмна кожа". Най-влиятелното описание на Ан, но най-ненадеждното, било написано от католическия пропагандист и полемист Никола Сандер през 1586 година - половин век след смъртта на Ан: "Ан Болейн беше доста висока, с черна коса, с кръгло лице и бледа кожа, сякаш страдаща от жълтеница. Говори се, че имала щръкнал зъб под горната устна и шест пръста на дясната си ръка. Имаше огромна бучка под брадичката и за да я скрие носеше рокли покриващи шията ѝ... Беше красива, с хубава уста." Сандер обвинява Ан за отказването на Хенри VIII от Католическата църква и пишейки петдесет години след смъртта и се стреми да я демонизира. Описанието на Сандер допринася за това, което биографът Ерик Айвс нарича "чудовищната легенда" за Ан Болейн. Въпреки, че тези детайли са измислица, те са създали представата за външността на Ан в някой съвременни учебници.

Опитът на Ан във Франция я прави силно вярващ християнин според новата традиция на ренесанския хуманизъм. Въпреки, че на по-късен етап защитава позицията на реформист заявявайки, че папството оказва покварно влияние върху християнството, нейните консервативни наклонности могат да се забележат в молитвите й към Дева Мария. Европейското образование на Ан приключва през 1521 година, когато баща й я призовава да се върне в Англия. Тя отплавя от Кале през януари 1522 г.

Картина от началото на ХХ век изобразяваща ловът на сърни на Ан Болейн и краля

В двора на Хенри VIII: 1522 - 1533

В опит да се разреши спорът за собствеността и имотите на Графство Ормонд, Ан трябвало да се омъжи за ирландският си братовчед Джеймс Бътлър, който бил със седем години по-голям от нея и който живеел в английския двор. Седмият граф на Ормонд починал през 1515 година, оставяйки дъщерите си Маргарет Болейн и Ан Сейнт Лийджър като наследници. В Ирландия пра-правнукът на третия граф - сър Пиърс Бътлър оспорил завещанието и заявил претенции върху графството. Той вече притежавал замъкът Килкени - наследсвеното седалище на графовете. Сър Томас Болейн като син на най-голямата дъщеря, смятал, че титлата му принадлежи и се оплакал на своя шурей, дукът на Норфолк, който говорил с крал Хенри по въпроса. Хенри страхувайки се, че скандалът може да прерасне в гражданска война в Ирландия, решил да разреши въпроса като оговори съюз между синът на Пиърс - Джеймс и Ан Болейн. Тя щяла да дари наследството си от Ормонд като зестра и така да приключи разправията. Планът се провалил, вероятно защото сър Томас се надявал на по-добър брак за дъщеря си или защото той самият желаел титлата. Каквато и да е била причината, преговорите по брака били прекъснати. По-късно Джеймс Бътлър се оженил за лейди Джоан Фитцджералд, дъщеря и наследница на Джеймс Фитцджералд, 10-ти граф на Дезмонд и Ейми О'Браян.

Мери Болейн, по-голямата сестра на Ан Болейн, по-рано била извикана от Франция в края на 1519 г., уж заради връзките ѝ с френския крал и придворните му. През февруари 1520 г. в Гринуич тя се омъжила за Уилиам Кари, нисш благородник, в присъствието на Хенри VIII - скоро след като Мери Болейн станала любовница на английския крал. Историците спорят за бащинството на едното или дори за двете деца на Мери Болейн от Хенри, които били родени по време на брака ѝ с Уилям Кари. Хенри не е признал нито едно дете, с изключение на сина си Хенри Фитцрой - незаконнороденият му син от Елизабет Блънт, лейди Толбойс.

Ан се показала пред обществото на грандиозното празненство в Шато Верт (Зеленият замък) в чест на имперските посланици на 4 март 1522 г. Там тя участвала в сложен танц партнирана от по-младата сестра на Хенри - Мери, няколко други дами от двора и сестра ѝ. Всички носели рокли от бял сатен бродирани със златни нишки. Тя бързо се превърнала в една от най-стилните и образовани жени в двора и съвсем скоро много млади мъже се състезавали за нея.

Американската историчка Рита М. Уорник пише, че Ан била "идеалната придворна дама... с грациозните ѝ маниери и френското ѝ облекло били красиви и стилни; тя танцувала с лекота, имала приятен глас, свирила на лютя и няколко други музикални инструменти добре, говорела свободно френски... забележителна, интелигентна, находчива млада благородничка... която първо заговаряла хората, а после ги забавлявала. На кратко, нейната енергия и жизненост я поставили в центъра на вниманието на всяко светско събиране." Биографът на Хенри VIII Дж. Дж. Скарисбрик допълв, че Ан се наслаждавала на вниманието, което получавала от обожателите си.

По това време, Ан била ухажвана от Херни Пърси, син на графа на Нортъмбърланд и тайно се сгодила с младия мъж. Разпоредителят на Томас Уолси - Джордж Кейвъндиш твърдял, че двамата не са били любовници. Ако може да се вярва на Кейвъндиш, възможно е тяхната връзка да не е била сексуална. Романсът бил развален, когато бащата на Пърси отказал да подкрепи годежа им. Според Кейвъндиш, Ан била изпратена от двора в семейните имения в провинцията, но не е известно за колко дълго. След завръщането си в двора, тя отново влиза в домакинството на Катерина Арагонска.

Видния придворен поет сър Томас Уайът израснал в Алингтън, имение, което почти граничело с това на семейство Болейн в замъка Хивър в Кент. Уайът се отчуждил от съпругата си и се носят недоказуеми романтични легенди за него и Ан особено в записките на внука на Уайът. Има предположение, че някои от най-силните стихове приписвани на Уайът са били вдъхновени от връзката им и че жената, която описва в един от сонетите си като недостижима, вироглава и принадлежаща на краля е Ан. През 1526 година, крал Хенри се влюбва в нея. Някои казват, че Ан не се поддавала на опитите на краля да я прелъсти като отказвала да стане негова любовница и често напускала двора за да се усамоти в замъка Хивър. Но за по-малко и от година, той ѝ предложил брак и Ан приела. Няма доказателство, което да твърди, че те са имали сексуална връзка малко преди брака. Любовните писма на Хенри до Ан подсказват, че любовната им афера е останала неконсумирана през седемте години на ухажване. Въпреки това Ан била бременна по време на женитбата.

Брак с Хенри VIII

Ан Болейн и Хенри VIII сключват брак през януари 1533 г. През юни 1533 г. Ан е коронясана като английска кралица.

На 7 септември 1533 г. Ан ражда дъщеря - Елизабет I. Следват две неуспешни бременности. Тя не успява да роди на краля обещания син и враговете ѝ в двора се организират срещу нея, като използват нарастващия интерес на краля към Джейн Сиймур. Срещу Ан е поведено разследване по инициатива на Кромуел. Тя е обвинена във вещерство, кръвосмешение, изневяра, предателство, заговор срещу краля. Въпреки неубедителните доказателства срещу нея, Ан е осъдена и обезглавена в Лондонския Тауър на 19 май 1536 г. [1]

Женитбата на Ан с Хенри VIII и нейната екзекуция са само началото на голяма политическа и религиозна промяна, каквато се оказва английската Реформация. Самата Ан Болейн е активен застъпник за църковната реформа.

Източници

Външни връзки

Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA