Степан Макаров: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, океанограф, |
'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, океанограф, вицеадмирал, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] и [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904-1905), учен-теоретик на военноморското дело. |
||
== Ранни години 1849-1875 == |
== Ранни години 1849-1875 == |
||
[[Степан Макаров]] е роден през 1848 г. в град [[Николаев]] (сега в [[Украйна]]) в семейство на флотски офицер. През април 1858, заедно със семейството си се преселва в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 първи по успех. |
[[Степан Макаров]] е роден през 1848 г. в град [[Николаев]] (сега в [[Украйна]]) в семейство на флотски офицер. През април 1858 г., заедно със семейството си се преселва в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 г. първи по успех. |
||
По време на обучението си през 1861 плава в [[Японско море]], а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра до бреговете на [[Северна Америка]], като пресича [[Тихия океан]]. |
По време на обучението си през 1861 г. плава в [[Японско море]], а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра до бреговете на [[Северна Америка]], като пресича [[Тихия океан]]. |
||
От ноември 1866 до 31 май 1867 служи на корвета "Асколд", с който плава по маршрута [[Нагазаки]] - нос [[Добра надежда]] - [[Кронщад]]. |
От ноември 1866 до 31 май 1867 г. служи на корвета "Асколд", с който плава по маршрута [[Нагазаки]] - нос [[Добра надежда]] - [[Кронщад]]. |
||
На 14 юли 1867 е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където пребивава до 1876. |
На 14 юли 1867 г. е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където пребивава до 1876 г.. |
||
От септември 1867 до юни 1868 плава на корвета "Дмитрий Донски", а през октомври публикува в "Морски сборник" първата си научна работа ''"Инструмент Адкинса для определения девиации в море"''. |
От септември 1867 до юни 1868 г. плава на корвета "Дмитрий Донски", а през октомври публикува в "Морски сборник" първата си научна работа ''"Инструмент Адкинса для определения девиации в море"''. |
||
От септември 1868 до май 1869 на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 е произведен в [[мичман]]. |
От септември 1868 до май 1869 г. на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 г. е произведен в [[мичман]]. |
||
По време на своите плавания изобретявя и внедрява през януари-март 1870 т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 е произведен лейтенант и награден с 200 рубли. През декември 1873 е командирован на световното изложение във [[Виена]], където демонстрира своето изобретение. |
По време на своите плавания изобретявя и внедрява през януари-март 1870 г. т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 г. е произведен лейтенант и награден с 200 рубли. През декември 1873 г. е командирован на световното изложение във [[Виена]], където демонстрира своето изобретение. |
||
== Кариера == |
== Кариера == |
||
=== Служба в Черноморския флот 1876-1882 === |
=== Служба в Черноморския флот 1876-1882 === |
||
През 1876 г. е |
През 1876 г. е преместен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на [[лейтенант]] [[Степан Макаров]] парализират османския военен флот в [[Черно море]]. |
||
На 29 октомври 1880 е назначен за командир на кораба "Таман", с който през 1881 извършва хидрографски изследвания |
На 29 октомври 1880 г. е назначен за командир на кораба "Таман", с който през 1881 г. извършва хидрографски изследвания в протока [[Босфор]] и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската Академия на науките. На 1 януари 1881 г. е произведен в капитан 1-ри ранг. |
||
=== Служба в Балтийския флот 1882-1894 === |
=== Служба в Балтийския флот 1882-1894 === |
||
През февруари 1882 е |
През февруари 1882 г. е върнат в Балтийския флот и назначен за командващ Практическата ескадра на флота, на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в [[Русия]]. |
||
На 17 септември 1885 е назначен за командващ на корвета "Витяз", с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на [[Тихия океан]], [[Индийския океан]], [[Атлантическия океан]], [[Червено море|Червено]], [[Средиземно море|Средиземно]] и [[Егейско море]] (1886-1888). |
На 17 септември 1885 г. е назначен за командващ на корвета "Витяз", с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 г. извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на [[Тихия океан]], [[Индийския океан]], [[Атлантическия океан]], [[Червено море|Червено]], [[Средиземно море|Средиземно]] и [[Егейско море]] (1886-1888). |
||
На 1 януари 1890 за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, на 8 октомври 1891 - за главен инспектор на морската артилерия. |
На 1 януари 1890 г. за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, а на 8 октомври 1891 - за главен инспектор на морската артилерия. |
||
През октомври 1892 патентова ново откритие |
През октомври 1892 г. патентова ново откритие – бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди. |
||
=== Служба в Средиземноморския флот 1894-1896 === |
=== Служба в Средиземноморския флот 1894-1896 === |
||
На 7 ноември 1894 е назначен за командващ ескадра в [[Средиземно море]], с която извършва през 1895 плаване до [[Тихия океан]]. По суша пресича [[Северна Америка]] от запад на изток и през [[Атлантическия океан]] се завръща в [[Европа]] през 1896, като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 е повишен |
На 7 ноември 1894 г. е назначен за командващ ескадра в [[Средиземно море]], с която извършва през 1895 г. плаване до [[Тихия океан]]. По суша пресича [[Северна Америка]] от запад на изток и през [[Атлантическия океан]] се завръща в [[Европа]] през 1896 г., като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 г. е повишен в звание вицеадмирал. |
||
=== Експедиционна дейност === |
=== Експедиционна дейност === |
||
След като се връща в [[Петербург]] от околосветското си пътешествие през 1897 Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 в корабостроителницата в [[Нюкасъл]], [[Англия]] е спуснат на вода ледоразбивача "Ермак", с който от 21 февруари до 4 март 1899 прави пробни плавания във [[Фински залив|Финския залив]]. |
След като се връща в [[Петербург]] от околосветското си пътешествие през 1897 г. Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 г. в корабостроителницата в [[Нюкасъл]], [[Англия]] е спуснат на вода ледоразбивача "Ермак", с който от 21 февруари до 4 март 1899 г. прави пробни плавания във [[Фински залив|Финския залив]]. |
||
Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от [[Шпицберген]] до 81º 21` с.ш. |
Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от [[Шпицберген]] до 81º 21` с.ш. |
||
От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в [[ |
От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в [[Баренцово море]] и изследва бреговете на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] и [[Нова Земя]]. |
||
=== Последни години === |
=== Последни години === |
||
Версия от 11:14, 10 януари 2012
| Степан Осипович Макаров Степа́н Мака́ров | |
| руски офицер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
до Порт Артур |
| Учил в | Морски кадетски корпус |
| Награди | Орден „Свети Станислав“ I степен Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен Златно оръжие „За храброст“ |
| Степан Осипович Макаров в Общомедия | |
Степан Осипович Макаров е руски флотоводец, океанограф, вицеадмирал, участник в Руско-турската война (1877-1878) и Руско-японската война (1904-1905), учен-теоретик на военноморското дело.
Ранни години 1849-1875
Степан Макаров е роден през 1848 г. в град Николаев (сега в Украйна) в семейство на флотски офицер. През април 1858 г., заедно със семейството си се преселва в град Николаевск на Амур във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 г. първи по успех.
По време на обучението си през 1861 г. плава в Японско море, а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра до бреговете на Северна Америка, като пресича Тихия океан.
От ноември 1866 до 31 май 1867 г. служи на корвета "Асколд", с който плава по маршрута Нагазаки - нос Добра надежда - Кронщад.
На 14 юли 1867 г. е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на Балтийско море, където пребивава до 1876 г..
От септември 1867 до юни 1868 г. плава на корвета "Дмитрий Донски", а през октомври публикува в "Морски сборник" първата си научна работа "Инструмент Адкинса для определения девиации в море".
От септември 1868 до май 1869 г. на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 г. е произведен в мичман.
По време на своите плавания изобретявя и внедрява през януари-март 1870 г. т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 г. е произведен лейтенант и награден с 200 рубли. През декември 1873 г. е командирован на световното изложение във Виена, където демонстрира своето изобретение.
Кариера
Служба в Черноморския флот 1876-1882
През 1876 г. е преместен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на лейтенант Степан Макаров парализират османския военен флот в Черно море.
На 29 октомври 1880 г. е назначен за командир на кораба "Таман", с който през 1881 г. извършва хидрографски изследвания в протока Босфор и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската Академия на науките. На 1 януари 1881 г. е произведен в капитан 1-ри ранг.
Служба в Балтийския флот 1882-1894
През февруари 1882 г. е върнат в Балтийския флот и назначен за командващ Практическата ескадра на флота, на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в Русия.
На 17 септември 1885 г. е назначен за командващ на корвета "Витяз", с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 г. извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на Тихия океан, Индийския океан, Атлантическия океан, Червено, Средиземно и Егейско море (1886-1888).
На 1 януари 1890 г. за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, а на 8 октомври 1891 - за главен инспектор на морската артилерия.
През октомври 1892 г. патентова ново откритие – бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди.
Служба в Средиземноморския флот 1894-1896
На 7 ноември 1894 г. е назначен за командващ ескадра в Средиземно море, с която извършва през 1895 г. плаване до Тихия океан. По суша пресича Северна Америка от запад на изток и през Атлантическия океан се завръща в Европа през 1896 г., като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 г. е повишен в звание вицеадмирал.
Експедиционна дейност
След като се връща в Петербург от околосветското си пътешествие през 1897 г. Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 г. в корабостроителницата в Нюкасъл, Англия е спуснат на вода ледоразбивача "Ермак", с който от 21 февруари до 4 март 1899 г. прави пробни плавания във Финския залив.
Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от Шпицберген до 81º 21` с.ш.
От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в Баренцово море и изследва бреговете на архипелага Земя на Франц Йосиф и Нова Земя.
Последни години
Петдесет и пет години живот отмерива съдбата на Макаров. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот и морската слава на Русия.
На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на Русия по време на Руско-японската война (1904-1905). Загива на 31 март (13 април) 1904 в 9 часа и 39 минути на броненосеца „Петропавлоск“ който потъва след натъкване на японска мина близо до Порт Артур.
Памет
Неговото име носят град, връх и река на остров Сахалин; залив и провлак в Курилските о-ви; два залива и остров в Карско море; залив, два носа и полуостров на Нова Земя; залив в архипелага Земя на Франц Йосиф; ледник в Шпицберген; подводен връх в Охотско море; подводен връх в Тихия океан; подводна котловина в Северния ледовит океан; Държавната Морска Академия в Санкт Петербург; Националния университет по корабостроене в град Николаев, Украйна; Тихоокеанския военноморски институт във Владивосток; няколко улици в различни градове на Русия и Украйна; няколко кораба през различни години в Русия и СССР.
Съчинения
- "Об обмене вод Черного и Средиземного морей" /1885/;
- "Витяз" в Тихий океан" /т. 1-2, 1894/;
- "Об исследования Северного Ледови-того океана", СПБ, 1897;
- "Ермак" во льдах", ч. 1-2, СПБ, 1901.
Източници
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 273-276. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
- Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
- Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
- Освободителната война 1877-18781, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с.104-106
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Макаров, Степан Осипович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |