Алексис Вайсенберг

Алексис Вайсенберг (Шаблон:Lang-de) e световноизвестен български пианист от еврейски произход, роден на 26 юли 1929 година в София, починал на 8 януари 2012 в Лугано. Започва да учи пиано с майка си. Негов учител по музика става Панчо Владигеров. По време на Втората световна война живее в Близкия изток, по-късно заминава за САЩ. Там завършва Джулиард скул в Ню Йорк в класа на О. Самарова-Стоковска.

През 1947 година получава две първи награди в САЩ — на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „Левънтрит“, които му откриват пътя към световна концертна кариера. Вайсенберг прекъсва активната си артистична дейност за близо десетилетие (1957 — 1966). През 1966 година прави повторен дебют с оркестъра на Берлин под диригентството на Херберт фон Караян и скоро се нарежда сред изтъкнатите съвременни пианисти.

Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика е през 1972 година и преминава с триумфален успех. В периода 1974 — 1979 изявите в България на изтъкнатия пианист са ежегодни. Неговото присъствие с многобройни концертни изяви има несъмнен принос в обогатяването на клавирното изкуство в България.

Алексис Вайсенберг е почетен доктор на НМА „Проф. Панчо Владигеров“.

Репертоарът му включва творби от Бах, Моцарт, Бетовен, Брамс, Шопен, Лист, Шуман, Мусоргски, Чайковски, Рахманинов, П. Владигеров, Гершуин. Умира на 8 януари 2012 година в Швейцария.

Външни препратки

• Официален сайт
• [1]