Източнодунавска армия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 16:25, 20 януари 2012

Източнодунавска армия е войсково съединение на Османската армия в Руско-турската война (1877-1878).

Източнодунавската армия е създадена в началото на м. юли 1877 г. Тя е една от трите главни войскови съединения на османските сили на Балканския полуостров. Формирана е на основата на части, разположени в т.н. Четириъгълник на крепостите. Включва 52 % от войнишкия състав и 60 % от артилерията на въоръжените османски сили на Балканския полуостров.

Командир е Мехмед Али паша (Карл Детроа), заменен на 21 септември/3 октомври 1877 г. от Сюлейман паша. Боеспособният и състав, който в хода на военните действия постоянно нараства е организиран в два Армейски корпуса:

Разградски Армейски корпус, 42 000 войника и 13 батареи, командир Еюб паша
Ескиджумайски Армейски корпус, 31 000 войника, 15,5 батареи, командир принц Хасан паша.

Срещу Източнодунавската армия са съсредоточени три руски отряда : Русчушки, Османпазарски и Чаиркьойски отряд.

Основната и задача е да нанесе от изток, флангови удар срещу главните руски сили извършили десант при Свищов. Поради бавно съсредоточаване и мудност претърпява оперативен провал.

Действията и протичат основно в периода на борбата за надмощие. В битките при Езерче, Кацелово и Горско Абланово, Кашъкбаир и Карахасанкьой, Чаиркьой, Мечка и Тръстеник и др. губи способността да води настъпателни бойни действия и стратегическото си значение.

В заключителния етап от войната, 27 000 войника от състава на армията са прехвърлени в долината на р. Тунджа и р. Марица за подкрепа на дейтвуващите в този район османски сили. Отстъпва с боеве Бяла, Търговище, Разград и Шумен. По силата на Санстефанския договор, частите на армията се изтеглят от Русе, Силистра и Варна.

Източници

Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 97-98

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
-Източнодунавската армия е създадена в началото на м. юли 1877 г. Тя е една от трите главни войскови съединения на османските сили на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Формирана е на основата на части, разположени в т.н. [[Четириъгълник на крепостите]]. Включва 52 % от войнишкия състав и 60 % от артилерията на въоръжените османски сили на Балканския полуостров. Командир е Мехмед Али паша ( [[Карл Детроа]] ), заменен на 21 септември / 3 октомври 1877 г. от [[Сюлейман паша]].
+Източнодунавската армия е създадена в началото на м. юли 1877 г. Тя е една от трите главни войскови съединения на османските сили на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Формирана е на основата на части, разположени в т.н. [[Четириъгълник на крепостите]]. Включва 52 % от войнишкия състав и 60 % от артилерията на въоръжените османски сили на Балканския полуостров.
+Командир е Мехмед Али паша ([[Карл Детроа]]), заменен на 21 септември/3 октомври 1877 г. от [[Сюлейман паша]]. Боеспособният и състав, който в хода на военните действия постоянно нараства  е организиран в два Армейски [[корпус|корпуса]]:
-Боеспособният и състав е организиран в два Армейски [[корпус|корпуса]] : Разградски Армейски корпус, 42 000 войника и 13 [[батарея|батареи]], командир Еюб паша ; Ескиджумайски Армейски корпус, 31 000 войника, 15,5 батареи, командир принц Хасан паша. В хода на военните действия, личния състав постоянно нараства.
+* Разградски Армейски корпус, 42 000 войника и 13 [[батарея|батареи]], командир Еюб паша
+* Ескиджумайски Армейски корпус, 31 000 войника, 15,5 батареи, командир принц Хасан паша.
 Срещу Източнодунавската армия са съсредоточени три руски отряда : [[Русчушки отряд|Русчушки]], [[Османпазарски отряд|Османпазарски]] и [[Чаиркьойски отряд]].
@@ Ред 10: / Ред 13: @@
 Основната и задача е да нанесе от изток, флангови удар срещу главните руски сили извършили [[Битка при Свищов|десант при Свищов]]. Поради бавно съсредоточаване и мудност претърпява оперативен провал.
-Действията и протичат основно в периода на борбата за надмощие. В битките при [[Битка при с. Езерче|Езерче]], [[Битка при Кацелово и Горско Абланово|Кацелово и Горско Абланово]], [[Битка при Кашъкбаир и с. Карахасанкьой|Кашъкбаир и Карахасанкьой]], [[Битка при Чаиркьой|Чаиркьой]], [[Битка при Мечка-Тръстеник|Мечка и Тръстеник]] и др. , губи способността да води настъпателни бойни действия и стратегическото си значение.
+Действията и протичат основно в периода на борбата за надмощие. В битките при [[Битка при с. Езерче|Езерче]], [[Битка при Кацелово и Горско Абланово|Кацелово и Горско Абланово]], [[Битка при Кашъкбаир и с. Карахасанкьой|Кашъкбаир и Карахасанкьой]], [[Битка при Чаиркьой|Чаиркьой]], [[Битка при Мечка-Тръстеник|Мечка и Тръстеник]] и др. губи способността да води настъпателни бойни действия и стратегическото си значение.
 В заключителния етап от войната, 27 000 войника от състава на армията са прехвърлени в долината на р. [[Тунджа]] и р. [[Марица]] за подкрепа на дейтвуващите в този район османски сили. Отстъпва с боеве [[Бяла]], [[Търговище]], [[Разград]] и [[Шумен]]. По силата на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]], частите на армията се изтеглят от [[Русе]], [[Силистра]] и [[Варна]].