Людвик Заменхоф: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м Robot: eo:L. L. Zamenhof is a good article
Ред 43: Ред 43:
{{сорткат|Заменхоф, Людвик}}
{{сорткат|Заменхоф, Людвик}}
[[Категория:Есперанто]]
[[Категория:Есперанто]]
[[Категория:Полски учени]]
[[Категория:Полски езиковеди]]
[[Категория:Евреи]]
[[Категория:Евреи]]
[[Категория:Личности (Варшава)]]
[[Категория:Личности (Варшава)]]

Версия от 12:38, 24 януари 2012

Людвик Заменхоф
לײזער לוי זאַמענהאָף
Полски лекар, създател на Есперанто

Роден
Починал
ПогребанВаршава, Полша
ПсевдонимDoktoro Esperanto
Gamzefon[1]
Unuel[2]
Anna R.[3]
Homo sum[4]
Amiko[5]
Hemza[6]
Семейство
СъпругаКлара Заменхоф (9 август 1887 – неизв.)[7]
ДецаЛидия Заменхоф
Адам Заменхоф
Зофия Заменхоф[8]
Подпис
Людвик Заменхоф в Общомедия

Людвик Лазар Заменхоф (на полски: Ludwik Łazarz Zamenhof, на немски: Ludwik Lejzer Zamenhof, на есперанто: Ludoviko Lazaro Zamenhof, на еврейски: Eliezer Lewi Samenhof), полски лекар от еврейски произход и създател на изкуствения език есперанто, е роден на 15 декември 1859 г. в Бялисток, дн. Полша, тогава в границите на Русия.

Произход и образование

Заменхоф произхожда от многодетно еврейско семейство. Детството му протича в многонационалния град Бялисток, в който преобладават поляците, но живеят също така беларуси, евреи, руснаци и немци. От малък Заменхоф смятал, че различните езици са пречка за общуването между хората и един общ език би помогнал за това. Това го вдъхновило още на 10-годишна възраст да напише пиеса в 5 действия, наречена Вавилонска кула.

На 20 години Заменхоф започва да учи медицина в Москва, но прекъсва следването си през 1881 г., когато след атентата срещу цар Александър II нараства антисемитизмът. Ето защо, той продължава обучението си във Варшава, като се дипломира през 1885 г. През 1886 г. Заменхоф специализира очни болести във Виена.

Есперанто

Още през гимназиалните си години Заменхоф създава първата, примитивна версия на свой изкуствен език, наречен Lingwe Uniwersala. В продължение на няколко години той създава следващи версии, с които се опитва да отстрани погрешни граматически страни на предните си проекти.

Паметна плоча на мястото на родния дом на Заменхоф в Бялисток

През 1885 г., опирайки се на познанията си върху няколко езика, Заменхоф приключва проекта си за международен език, познат днес като есперанто. След двегодишно търсене на издател, на 26 юли 1887 г. той издава пособието за правилата на този език на руски език. Издаването му става възможно с финансовата помощ на бащата на бъдещата му съпруга – Клара Зилберник. Още през същата година учебникът е издаден на полски, френски, немски и английски езици.

Скоро след издаването му към учебника е проявен огромен интерес в целия цивилизован свят, и най-вече в Европа. Започва създаването на клубове от симпатизанти на есперанто и, въпреки първоначалния скептицизъм, появяват се преводи на най-популярните произведения на литературата. По инициативата на Заменхоф се създава международното есперантско движение, а самият автор се отказва от авторските си права върху изкуствения език и го предоставя на света за масово ползване. През 1905 г. във Франция се провежда първият световен конгрес по есперанто, по време на който Людвик Заменхоф е награден с ордена на Почетния легион.

Улица на името на Заменхоф в Тел Авив

Философски теории

Освен по проблема за създаване на международен език, Заменхоф се отдава на философски теории за обединяването на хората от различни религии. През 1901 г. издава под псевдонима Homo sum (в превод - аз съм човек) книгата Хилелизмът – разрешаване на еврейския въпрос. В нея Заменхоф развива тезата за сближаване на евреите с изповядващите други религии. Евреите, според Заменхоф, следва да служат всеотдайно на държавата, в която живеят, а юдаизмът и иврит следва да си останат тяхна лична работа. Хилелизмът е бил лошо приет от еврейската общност. През 1906 г. Заменхоф модифицира своите виждания, развивайки като идея Хомаранизма (в превод Хуманитаризъм) – обединения на всички народи чрез общ език и вяра. Той обаче не намира положителен отклик и по тази своя идея.

Признание

През 1913 г. Людвик Заменхоф е номиниран за Нобелова награда.

Името на Заменхоф носят стотици улици и площади по света, както и два планетоида в Слънчевата система.

Семейство

От брака на Заменхоф се раждат 3 деца – син и две дъщери.

Смърт

Людвик Заменхоф умира на 14 април 1917 г. във Варшава.

Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA Шаблон:Link GA

  1. Russians, Jews, and the Pogroms of 1881-1882
  2. Kritika retrorigardo al la "tezoj" de 'Esenco kaj estonteco' // (на есперанто)
  3. eo.wikisource.org
  4. HILELISMO // (на есперанто)
  5. anno.onb.ac.at // 1 септември 1889 г.
  6. anno.onb.ac.at // 20 януари 1980 г.
  7. Die Lingvo Internacia des Dr. Esperanto // 20 юли 2017 г. Архивиран от оригинала на 29 септември 2019 г. Посетен на 15 септември 2019 г.
  8. 143299026 // Колективен нормативен архив. Посетен на 13 декември 2022 г.