Георги Атанасов (революционер): Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
През 1919 година Георги Атанасов е уволнен с чин [[подполковник]]. На 6 януари 1922 година след като е предизвикан, убива в [[София|софийското]] кафене „Панах“ [[Петрич|петричкия]] окръжен управител Васил Славов, началника на 6<sup>-и</sup> полицейски участък и един полицай. Известно време се укрива в София, след което става четник на ВМРО в [[Кочани|Кочанско]],<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 128.</ref> а по-късно е определен за специален пратеник на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|ЦК на ВМРО]] и за секретар на [[Алеко Василев]]. |
През 1919 година Георги Атанасов е уволнен с чин [[подполковник]]. На 6 януари 1922 година след като е предизвикан, убива в [[София|софийското]] кафене „Панах“ [[Петрич|петричкия]] окръжен управител Васил Славов, началника на 6<sup>-и</sup> полицейски участък и един полицай. Известно време се укрива в София, след което става четник на ВМРО в [[Кочани|Кочанско]],<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 128.</ref> а по-късно е определен за специален пратеник на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|ЦК на ВМРО]] и за секретар на [[Алеко Василев]]. |
||
[[Файл:Aleko Vasilev Georgi Atanasov and Aleksander Protogerov IMRO.jpg| |
[[Файл:Aleko Vasilev Georgi Atanasov and Aleksander Protogerov IMRO.jpg|ляво|мини|250п|Георги Атанасов, [[Александър Протогеров]] и [[Алеко Василев]].]] |
||
Георги Атанасов става член на [[Военен съюз|Тайния военен съюз]]. Заедно с Алеко Василев осъществяват [[Неврокопска акция на ВМРО|Неврокопската акция на ВМРО]] в 1922 година. Участва и в [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] през 1923 година. През същата година с група четници, участва в потушаването на [[Септемврийското въстание]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_3_2e.html Баждаров, Георги. "Моите спомени", София, 2001, стр. 128]</ref> |
Георги Атанасов става член на [[Военен съюз|Тайния военен съюз]]. Заедно с Алеко Василев осъществяват [[Неврокопска акция на ВМРО|Неврокопската акция на ВМРО]] в 1922 година. Участва и в [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] през 1923 година. През същата година с група четници, участва в потушаването на [[Септемврийското въстание]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_3_2e.html Баждаров, Георги. "Моите спомени", София, 2001, стр. 128]</ref> |
||
Версия от 16:57, 7 февруари 2012
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Атанасов.
| Георги Атанасов | |
| български офицер и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Георги Атанасов в Общомедия | |
Георги Атанасов Атанасов, с псевдоними Моров, Петър Вангелов, Вангел Петров, Август, Беломорски, е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1][2]
Биография
Георги Атанасов е роден на 14 януари 1880 година в Търново. От 1 януари 1900 година е кадрови офицер в Българската армия. Участва в Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война.
През 1919 година Георги Атанасов е уволнен с чин подполковник. На 6 януари 1922 година след като е предизвикан, убива в софийското кафене „Панах“ петричкия окръжен управител Васил Славов, началника на 6-и полицейски участък и един полицай. Известно време се укрива в София, след което става четник на ВМРО в Кочанско,[3] а по-късно е определен за специален пратеник на ЦК на ВМРО и за секретар на Алеко Василев.
Георги Атанасов става член на Тайния военен съюз. Заедно с Алеко Василев осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година. Участва и в Деветоюнския преврат през 1923 година. През същата година с група четници, участва в потушаването на Септемврийското въстание.[4]
Атанасов е един от основните организатори на убийството на Тодор Александров през 1924 година. Заради това, по нареждане на Иван Михайлов, е убит по време на Горноджумайската наказателна акция на 12 септември при престрелка с групата на Кирил Дрангов в Горна Джумая, днес Благоевград[5].
Бележки
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр.426
- ↑ „Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 128.
- ↑ Баждаров, Георги. "Моите спомени", София, 2001, стр. 128
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133
