Арка: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
| [[Файл:Arco maya.jpg|x100п]] |
| [[Файл:Arco maya.jpg|x100п]] |
||
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
||
; [[Лъжлива |
; [[Лъжлива арка]] |
||
: Макар да не е същинска |
: Макар да не е същинска арка, тази конструкция е исторически предшественик на арките. Тя дава възможност за преодоляване на малко по-големи отвори с помощта на зидария. |
||
<small>''На снимката:'' Лъжлив свод от майския град [[Ушмал]], [[Мексико]].</small> |
<small>''На снимката:'' Лъжлив свод от майския град [[Ушмал]], [[Мексико]].</small> |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
| |
| |
||
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
||
; [[Триъгълна |
; [[Триъгълна арка]] |
||
: Състои се от два прави елемента, поставени под наклон и подпряни един в друг. Макар елементите да са прави, от гледна точка на механиката конструкцията има свойствата на |
: Състои се от два прави елемента, поставени под наклон и подпряни един в друг. Макар елементите да са прави, от гледна точка на механиката конструкцията има свойствата на арка. |
||
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;" |
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;" |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
| [[Файл:Aachen-cathedral-inside.jpg|x100п]] |
| [[Файл:Aachen-cathedral-inside.jpg|x100п]] |
||
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
||
; [[Полукръгла |
; [[Полукръгла арка]] |
||
: Има формата на половин [[окръжност]], като основата на двата ѝ края са разположени на хоризонтална права, а височината е два пъти по-малка от отвора. Поради своята простота и ефективност, тази форма е най-широко използвана в зиданите конструкции. Тя е усъвършенствана от [[Древен Рим|римляните]], а по-късно е характерна и за [[Романска архитектура|романската архитектура]]. |
: Има формата на половин [[окръжност]], като основата на двата ѝ края са разположени на хоризонтална права, а височината е два пъти по-малка от отвора. Поради своята простота и ефективност, тази форма е най-широко използвана в зиданите конструкции. Тя е усъвършенствана от [[Древен Рим|римляните]], а по-късно е характерна и за [[Романска архитектура|романската архитектура]]. |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
| [[Файл:Pons Fabricius crop.jpg|x100п]] |
| [[Файл:Pons Fabricius crop.jpg|x100п]] |
||
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
||
; [[Сегментна |
; [[Сегментна арка]] |
||
: Има формата на сегмент от окръжност, но с дължина, по-малка от половината дължина на окръжността. В сравнение с полукръглата |
: Има формата на сегмент от окръжност, но с дължина, по-малка от половината дължина на окръжността. В сравнение с полукръглата арка има по-малка височина, поради което и хоризонталните опорни реакции са по-големи. По тази причина се използва по-често при мостове, където обикновено е по-лесно хоризонталните реакции да бъдат поети от основата и при които по-малката височина в много случаи е предимство. |
||
<small>''На снимката:'' Сегменти дъги на [[Мост на Фабриций|Мост на Фабриций]] в [[Рим]], [[Италия]].</small> |
<small>''На снимката:'' Сегменти дъги на [[Мост на Фабриций|Мост на Фабриций]] в [[Рим]], [[Италия]].</small> |
||
Ред 45: | Ред 45: | ||
| [[Файл:El door in tunisia06.JPG|x100п]] |
| [[Файл:El door in tunisia06.JPG|x100п]] |
||
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
||
; [[Мавританска |
; [[Мавританска арка]] |
||
: Има формата на сегмент от окръжност, но с дължина, по-голяма от половината дължина на окръжността. Долната част на |
: Има формата на сегмент от окръжност, но с дължина, по-голяма от половината дължина на окръжността. Долната част на арката няма конструктивна функция, а служи за чисто декоративни цели. Тази форма, наричана също ''подковообразна арка'', е характерна за [[ислямска архитектура|ислямската архитектура]], най-вече в Западното [[Средиземноморие]]. |
||
<small>''На снимката:'' Мавританска арка над врата в [[Тунис]].</small> |
<small>''На снимката:'' Мавританска арка над врата в [[Тунис]].</small> |
||
Ред 54: | Ред 54: | ||
| [[Файл:Saint-Denis - Basilique -2.JPG|x100п]] |
| [[Файл:Saint-Denis - Basilique -2.JPG|x100п]] |
||
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
||
; [[Островърха |
; [[Островърха арка]] |
||
: Съставена е от два сегмента от окръжности, чиито центрове са разположени на нивото на основата, а в горната си част се събират под ъгъл. В сравнение с полукръглата арка има по-голямо отношение на височината към отвора. Тази форма е характерна за [[Готическа архитектура|готическата архитектура]], където базираните на островърхи дъги сводове и прозорци с голяма височина създават визуални асоциации за стремеж към божественото. |
: Съставена е от два сегмента от окръжности, чиито центрове са разположени на нивото на основата, а в горната си част се събират под ъгъл. В сравнение с полукръглата арка има по-голямо отношение на височината към отвора. Тази форма е характерна за [[Готическа архитектура|готическата архитектура]], където базираните на островърхи дъги сводове и прозорци с голяма височина създават визуални асоциации за стремеж към божественото. |
||
Ред 63: | Ред 63: | ||
| [[Файл:AltstadtBludenz15.jpg|x100п]] |
| [[Файл:AltstadtBludenz15.jpg|x100п]] |
||
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
||
; [[Трицентрова |
; [[Трицентрова арка]] |
||
: Състои се от три сегмента от окръжности, които имат три различни центъра, като долните два имат по-малък радиус. |
: Състои се от три сегмента от окръжности, които имат три различни центъра, като долните два имат по-малък радиус. |
||
Ред 72: | Ред 72: | ||
| [[Файл:Gloucester Cathedral Front.jpg|x100п]] |
| [[Файл:Gloucester Cathedral Front.jpg|x100п]] |
||
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
||
; [[Четирицентрова |
; [[Четирицентрова арка]] |
||
: Състои се от четири сегмента от окръжности. Долните два са подобни на тези при островърхата арка, с центрове, разположени на нивото на основата, но с много по-малък радиус. Горните два сегмента имат значително по-голям радиус, а центровете им се намират под нивото на основата, като за разлика от трицентровата |
: Състои се от четири сегмента от окръжности. Долните два са подобни на тези при островърхата арка, с центрове, разположени на нивото на основата, но с много по-малък радиус. Горните два сегмента имат значително по-голям радиус, а центровете им се намират под нивото на основата, като за разлика от трицентровата арка има връх. Характерна е за [[английска архитектура|английската архитектура]] от времето на [[Тюдор]]ите и понякога е наричана ''тюдорова арка'', ''английска островърха арка'' или ''норманска арка'', както и за [[ислямска архитектура|ислямската архитектура]], особено в областите с персийско влияние. |
||
<small>''На снимката:'' Четирицентрови дъги на челната фасада на [[Глостърска катедрала|Глостърската катедрала]], [[Англия]].</small> |
<small>''На снимката:'' Четирицентрови дъги на челната фасада на [[Глостърска катедрала|Глостърската катедрала]], [[Англия]].</small> |
||
Ред 81: | Ред 81: | ||
| [[Файл:Bremen Center 10 cropped.JPG|x100п]] |
| [[Файл:Bremen Center 10 cropped.JPG|x100п]] |
||
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
||
; [[Трилистна |
; [[Трилистна арка]] |
||
: Подобна е на трицентровата |
: Подобна е на трицентровата арка, но кръговите сегменти нямат обща допирателна в точките на свързване, а образуват върхове, насочени към отвора на аракта. Тази форма се използва често в готическата архитектура. |
||
<small>''На снимката:'' Трилистна |
<small>''На снимката:'' Трилистна арка над врата на църквата „Света Богородица“ в [[Бремен]], [[Германия]].</small> |
||
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;" |
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;" |
||
Ред 90: | Ред 90: | ||
| [[Файл:Scheitrechter Bogen.jpg|70п]] |
| [[Файл:Scheitrechter Bogen.jpg|70п]] |
||
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
||
; [[Плоска |
; [[Плоска арка]] |
||
: Макар че не е същинска |
: Макар че не е същинска арка, конструкцията има механика на ниска сегментна дъга. Обикновено се изпълнява от зидария, като фугите на елементите имат характерно радиално разположение, напречно на натисковите линии в гредата. Използва се при сравнително малки отвори, често над врати и прозорци или като допълнителна облекчителна конструкция над такива отвори. |
||
<small>''На снимката:'' Облекчителна плоска |
<small>''На снимката:'' Облекчителна плоска арка над отвор в сграда в античния град [[Перге]], [[Турция]].</small> |
||
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;" |
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;" |
||
Ред 99: | Ред 99: | ||
| [[Файл:HarlemRiverBridges.jpg|70п]] |
| [[Файл:HarlemRiverBridges.jpg|70п]] |
||
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
||
; [[Параболична |
; [[Параболична арка]] |
||
: Има форма на [[парабола]], която от механична гледна точка е оптимална за поемането на равномерно разпределен върху хоризонталната проекция гравитационен товар. Използва се най-често в конструкциите на мостове. |
: Има форма на [[парабола]], която от механична гледна точка е оптимална за поемането на равномерно разпределен върху хоризонталната проекция гравитационен товар. Използва се най-често в конструкциите на мостове. |
||
Ред 108: | Ред 108: | ||
| |
| |
||
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
||
; [[Елиптична |
; [[Елиптична арка]] |
||
: Има форма на [[елипса]]. Използва се сравнително рядко. |
: Има форма на [[елипса]]. Използва се сравнително рядко. |
||
Ред 117: | Ред 117: | ||
| [[Файл:Granada monasterio santa isabel la real portada2.jpg|x100п]] |
| [[Файл:Granada monasterio santa isabel la real portada2.jpg|x100п]] |
||
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
||
; [[Аколадна |
; [[Аколадна арка]] |
||
: Състои се от четири кръгови сегмента, подобно на четирицентровата |
: Състои се от четири кръгови сегмента, подобно на четирицентровата арка, но горните два са изпъкнали, вместо вдлъбнати. Характерна е за ислямската архитектура. |
||
<small>''На снимката:'' Аколадна арка над врата на манастирската църква „Санта Исабел ла Реал“ в [[Гранада]], [[Испания]].</small> |
<small>''На снимката:'' Аколадна арка над врата на манастирската църква „Санта Исабел ла Реал“ в [[Гранада]], [[Испания]].</small> |
||
Ред 126: | Ред 126: | ||
| |
| |
||
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" | |
||
; [[Корнизна |
; [[Корнизна арка]] |
||
: Подобна на аколадната |
: Подобна на аколадната арка, но долните сегменти са изпъкнали, а горните - вдлъбнати. |
||
|} |
|} |
||
Ред 140: | Ред 140: | ||
{{раздел-мъниче}} |
{{раздел-мъниче}} |
||
Арките се употребяват като основни носещи конструкции на [[мост]]ове и [[покрив]]и на сгради, а също така и с чисто декоративна функция — при входове, прозорци, колони, ниши и др. Те могат да бъдат и самостоятелни декоративни съоръжения, като [[Арката на Тит]] |
|||
или [[Триумфалната арка]]. |
или [[Триумфалната арка]]. |
||
Версия от 05:53, 10 февруари 2012
Арката е конструктивен елемент с форма, близка то тази на равнинна, изпъкнала нагоре крива, най-често лежаща във вертикална равнина. Конструкциите, които имат подобна на арките форма, но относително голямата им дълбочина налага разглеждането им като повърхнини, вместо като криви, се наричат сводове.
Дъговите конструкции, както и сводовете и куполите, могат да поемат насочено надолу вертикално натоварване без в тях да възникват значителни опънни напрежения. Това свойство ги прави изключително удачни за преодоляване на по-съществени отвори със зидани конструкции. По тази причина до появата на стоманобетона и промишлено произвежданите железни сплави през 19 век тези конструкции са най-широко използваните при по-значителни строежи на сгради и строителни съоръжения.
Геометрични форми
| ||
| ||
На снимката: Полукръгли дъги в Аахенската капела, Германия. | ||
На снимката: Сегменти дъги на Мост на Фабриций в Рим, Италия. | ||
На снимката: Мавританска арка над врата в Тунис. | ||
На снимката: Островърхи дъги в покривната конструкция и прозорците на базиликата „Сен Дени“, Франция. | ||
На снимката: Трицентрова арка над входа на сграда в Блуденц, Австрия. | ||
На снимката: Четирицентрови дъги на челната фасада на Глостърската катедрала, Англия. | ||
На снимката: Трилистна арка над врата на църквата „Света Богородица“ в Бремен, Германия. | ||
На снимката: Облекчителна плоска арка над отвор в сграда в античния град Перге, Турция. | ||
| ||
| ||
На снимката: Аколадна арка над врата на манастирската църква „Санта Исабел ла Реал“ в Гранада, Испания. | ||
|
Механика
Технология на изпълнение
Приложение
Арките се употребяват като основни носещи конструкции на мостове и покриви на сгради, а също така и с чисто декоративна функция — при входове, прозорци, колони, ниши и др. Те могат да бъдат и самостоятелни декоративни съоръжения, като Арката на Тит или Триумфалната арка.