Татарски език: Разлика между версии

Татарски език
татарча, tatarça, تاتارچ
	Татарски език татарча, tatarça, تاتارچ
Страна	Русия , Украйна, Турция, Китай, Финландия
Регион	Поволжие
Говорещи	8 000 000
Писменост	Кирилица
Систематизация по Ethnologue
	Алтайски; Тюркски; Западнотюркски; Уралски тюркски; Татарски;
Официално положение
Официален в	Татарстан
Регулатор	---
Кодове
ISO 639-1	tt
ISO 639-2	tat
ISO 639-3	TAT
	Уикипедия на Татарски език
	Татарски език в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:23, 10 февруари 2012

Татарският език (татар теле) е тюркски език говорен от около 8 000 000 души в Русия, Сибир, Китай, Турция, Полша, Украйна, Финландия, Естония и Централна Азия. Това е официалният език на Татарстан и е вторият най-разпространен език в Руската федерация след руския.

История

Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика - татарите, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влияние на съседните угро-финските езици (марийски, удмуртски) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от арабски, персийски и руски език.

Татарският език се класифицира като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *[j] в африката [dʒ]. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските диалекти (хакаски език, шорски език). Промяната *[j] > [dʒ] е последователно прокарана в думи като: җиде „седем“, җыр „песен“, җелек „костен мозък“, җуй- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: ян- „горя“, йомырка „яйце“, егет „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.

Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му чувашки език.

Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на Волжка България през 1236 г.). Езикът на поемата съчетава елементи от староогузкия и къпчакски език. През периода на Казанското ханство се различава старотатарският език, за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: дүшәмбе, сишәмбе, чәршәмбе, пәнҗешәмбе, җомга, шимбә, якшәмбе; думи от всекидневието като: рәхмәт „благодарност“, мәхәббәт „любов“, канун „закон“, бакча „градина“, шәhәр „град“, хак „цена“, базар „пазар“, ходай „господ“, зират „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от Иван Грозни в татарския започват да поникват русизми като: закон, поез „влак“, чәйнәк „чайник“, бүрәнә „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.

Граматика

Татарският е аглутинативен език както всички тюркски езици.

Татарска азбука (Tatar əlifbası)

Преди създаването на СССР татарският език използва арабска азбука. По времето на Сталин е въведен следният вариант на кирилицата.

A a	Ə ə	B b	C c	Ç ç	D d	E e	F f
G g	Ğ ğ	H h	I ı	İ i	J j	K k	Q q
L l	M m	N n	Ñ ñ	O o	Ɵ ɵ	P p	R r
S s	Ş ş	T t	U u	Ü ü	V v	W w	X x
Y y	Z z	’

Aa	Аа	آ ا
Əə	Әә	ا ه
Bb	Бб	ب
Cc	Җҗ	ج
Çç	Чч	چ
Dd	Дд	د
Ee	Ээ, Ее	ئ
Ff	Фф	ف

Gg	Гг	گ
Ğğ	Ғғ	غ
Hh	Һһ	ه ح
Iı	Ыы	ی
İi	Ии	ی
Jj	Жж	ژ
Kk	Кк	ک
Qq	Ққ	ق

Ll	Лл	ل
Mm	Мм	م
Nn	Нн	ن
Ññ	Ңң	نغ
Oo	Оо	و
Ɵɵ	Өө	ؤ
Pp	Пп	پ
Rr	Pp	ر
Ss	Сс	س ص ث

Şş	Шш	ش
Tt	Тт	ت ط
Uu	Уу	و
Üü	Үү	و
Vv	Вв	و
Ww	Ўў	و
Xx	Хх	خ
Yy	Йй	ی
Zz	Зз	ز ذ ظ ض

Днес се правят опити за въвеждане на латинска азбука.

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика - [[татари]]те, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влияние на съседните угро-финските езици ([[марийски език|марийски]], [[удмуртски език|удмуртски]]) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от [[арабски език|арабски]], [[персийски език|персийски]] и [[руски език]].
-Татарският език се класифицира като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *{{IPA|[j]}} в африката {{IPA|[dʒ]}}. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските диалекти ([[хакаски език]], [[шорски език]]). Промяната *{{IPA|[j]}} > {{IPA|[dʒ]}} е последователно прокарана в думи като: cide „седем“, cır „песен“, celek „костен мозък“, cuy- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: yan- „горя“, yomırka „яйце“, yeğet „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.
+Татарският език се класифицира като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *{{IPA|[j]}} в африката {{IPA|[dʒ]}}. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските диалекти ([[хакаски език]], [[шорски език]]). Промяната *{{IPA|[j]}} > {{IPA|[dʒ]}} е последователно прокарана в думи като: җиде „седем“, җыр „песен“, җелек „костен мозък“, җуй- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: ян- „горя“, йомырка „яйце“, егет „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.
 Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му [[чувашки език]].
-Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на [[Волжка България]] през [[1236]] г.). Езикът на поемата съчетава елементи от [[огузки езици|староогузкия]] и [[къпчакски език]]. През периода на [[Казанско ханство|Казанското ханство]] се различава [[старотатарски език|старотатарският език]], за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: düşəmbe, sişəmbe, çərşəmbe, pənceşəmbe, comga, şimbə, yaqşəmbe; думи от всекидневието като: rəxmət „благодарност“, məhəbbət „любов“, qanun „закон“, baqça „градина“, şəhər „град“, haq „цена“, bazar „пазар“, xoday „господ“, zirat „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от [[Иван Грозни]] в татарския започват да поникват русизми като: zakon, poyez „влак“, çəynək „чайник“, bürənə „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.
+Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на [[Волжка България]] през [[1236]] г.). Езикът на поемата съчетава елементи от [[огузки езици|староогузкия]] и [[къпчакски език]]. През периода на [[Казанско ханство|Казанското ханство]] се различава [[старотатарски език|старотатарският език]], за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: дүшәмбе, сишәмбе, чәршәмбе, пәнҗешәмбе, җомга, шимбә, якшәмбе; думи от всекидневието като: рәхмәт „благодарност“, мәхәббәт „любов“, канун „закон“, бакча „градина“, шәhәр „град“, хак „цена“, базар „пазар“, ходай „господ“, зират „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от [[Иван Грозни]] в татарския започват да поникват русизми като: закон, поез „влак“, чәйнәк „чайник“, бүрәнә „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.
 == Граматика ==