Татарски език: Разлика между версии
м Премахната редакция 4585449 на 89.253.12.13 (б.) |
|||
Ред 21: | Ред 21: | ||
Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика - [[татари]]те, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влияние на съседните угро-финските езици ([[марийски език|марийски]], [[удмуртски език|удмуртски]]) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от [[арабски език|арабски]], [[персийски език|персийски]] и [[руски език]]. |
Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика - [[татари]]те, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влияние на съседните угро-финските езици ([[марийски език|марийски]], [[удмуртски език|удмуртски]]) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от [[арабски език|арабски]], [[персийски език|персийски]] и [[руски език]]. |
||
Татарският език се класифицира като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *{{IPA|[j]}} в африката {{IPA|[dʒ]}}. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските диалекти ([[хакаски език]], [[шорски език]]). Промяната *{{IPA|[j]}} > {{IPA|[dʒ]}} е последователно прокарана в думи като: |
Татарският език се класифицира като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *{{IPA|[j]}} в африката {{IPA|[dʒ]}}. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските диалекти ([[хакаски език]], [[шорски език]]). Промяната *{{IPA|[j]}} > {{IPA|[dʒ]}} е последователно прокарана в думи като: җиде „седем“, җыр „песен“, җелек „костен мозък“, җуй- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: ян- „горя“, йомырка „яйце“, егет „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми. |
||
Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му [[чувашки език]]. |
Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му [[чувашки език]]. |
||
Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на [[Волжка България]] през [[1236]] г.). Езикът на поемата съчетава елементи от [[огузки езици|староогузкия]] и [[къпчакски език]]. През периода на [[Казанско ханство|Казанското ханство]] се различава [[старотатарски език|старотатарският език]], за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: |
Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на [[Волжка България]] през [[1236]] г.). Езикът на поемата съчетава елементи от [[огузки езици|староогузкия]] и [[къпчакски език]]. През периода на [[Казанско ханство|Казанското ханство]] се различава [[старотатарски език|старотатарският език]], за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: дүшәмбе, сишәмбе, чәршәмбе, пәнҗешәмбе, җомга, шимбә, якшәмбе; думи от всекидневието като: рәхмәт „благодарност“, мәхәббәт „любов“, канун „закон“, бакча „градина“, шәhәр „град“, хак „цена“, базар „пазар“, ходай „господ“, зират „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от [[Иван Грозни]] в татарския започват да поникват русизми като: закон, поез „влак“, чәйнәк „чайник“, бүрәнә „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици. |
||
== Граматика == |
== Граматика == |
Версия от 20:23, 10 февруари 2012
Татарски език татарча, tatarça, تاتارچ | |
Страна | Русия , Украйна, Турция, Китай, Финландия |
---|---|
Регион | Поволжие |
Говорещи | 8 000 000 |
Писменост | Кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Алтайски Тюркски Западнотюркски Уралски тюркски Татарски | |
Официално положение | |
Официален в | Татарстан |
Регулатор | --- |
Кодове | |
ISO 639-1 | tt |
ISO 639-2 | tat |
ISO 639-3 | TAT |
Татарски език в Общомедия |
Татарският език (татар теле) е тюркски език говорен от около 8 000 000 души в Русия, Сибир, Китай, Турция, Полша, Украйна, Финландия, Естония и Централна Азия. Това е официалният език на Татарстан и е вторият най-разпространен език в Руската федерация след руския.
История
Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика - татарите, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влияние на съседните угро-финските езици (марийски, удмуртски) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от арабски, персийски и руски език.
Татарският език се класифицира като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *[j] в африката [dʒ]. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските диалекти (хакаски език, шорски език). Промяната *[j] > [dʒ] е последователно прокарана в думи като: җиде „седем“, җыр „песен“, җелек „костен мозък“, җуй- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: ян- „горя“, йомырка „яйце“, егет „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.
Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му чувашки език.
Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на Волжка България през 1236 г.). Езикът на поемата съчетава елементи от староогузкия и къпчакски език. През периода на Казанското ханство се различава старотатарският език, за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: дүшәмбе, сишәмбе, чәршәмбе, пәнҗешәмбе, җомга, шимбә, якшәмбе; думи от всекидневието като: рәхмәт „благодарност“, мәхәббәт „любов“, канун „закон“, бакча „градина“, шәhәр „град“, хак „цена“, базар „пазар“, ходай „господ“, зират „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от Иван Грозни в татарския започват да поникват русизми като: закон, поез „влак“, чәйнәк „чайник“, бүрәнә „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.
Граматика
Татарският е аглутинативен език както всички тюркски езици.
Татарска азбука (Tatar əlifbası)
Преди създаването на СССР татарският език използва арабска азбука. По времето на Сталин е въведен следният вариант на кирилицата.
A a | Ə ə | B b | C c | Ç ç | D d | E e | F f |
G g | Ğ ğ | H h | I ı | İ i | J j | K k | Q q |
L l | M m | N n | Ñ ñ | O o | Ɵ ɵ | P p | R r |
S s | Ş ş | T t | U u | Ü ü | V v | W w | X x |
Y y | Z z | ’ |
|
|
|
|
Днес се правят опити за въвеждане на латинска азбука.
|