Разлика между версии на „Съюз на българските конституционни клубове“

Направо към навигацията Направо към търсенето
към верната Искра
(към верната Искра)
[[Картинка:SBKK edno.JPG|дясно|мини|250п350п|Учредителен конгрес на СБКК в Солун през септември 1908 година.]]
'''Съюзът на българските конституционни клубове''' e българска [[политическа партия]], създадена в [[Османска империя|Османската империя]] след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от минали в легалност членове на десницата във [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Съществува малко повече от година от септември [[1908]] година до ноември [[1909]] година. Основен политически противник е [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]], макар и двете да са български организации.
 
На втория конгрес на клубовете, открит на 21 август 1909 година, присъстват 87 делегати от 67 клуба. Конгресът е открит от най-стария делегат Даме Кондов. За председател на бюрото на конгреса е избран солунският адвокат [[Атанас Христов (революционер)|Анастас Христов]], а подпредседатели са доктор [[Георги Николов (Охрид)|Георги Николов]] от Битоля и [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], директор на училищата в Емборе.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> Конгресът приема декларация, в която се настоява за равни права на всички народности в империята. В новоизбраното Централно бюро влизат Тома Карайовов, Владимир Руменов, [[Атанас Христов (революционер)|Анастас Христов]], учителят в Скопие [[Дионисий Кандиларов]] и [[Стоян Попсимеонов]], учител в Сяр. В Съюзния съвет влизат [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]] като представител на Солунския вилает, Георги Николов за Битолския, [[Петър Кушев]] за Скопския, [[Кузман Георгиев]] за Одринския, [[Стоян Тилков]] за Цариградския. В ревизионната комисия влизат солунският банкер [[Диме Кондов]], [[Бано Кушев]] и [[Аце Дорев]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref>
 
През 1910 година министърът на вътрешните работи в Османската империя [[Талят бей]] забранява всички национални клубове, след което СБКК е разформирована<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2003 г., стр. 175</ref>. Бивши членове на СБКК издават списание [[Искра (списание1911 - 1912)|„Искра“]] (1911 - 1912).
 
==Източници==

Навигация