Рамсарски места: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:35, 16 февруари 2012

Рамсарско място е влажна зона от международно значение (Шаблон:Lang-en), определена от Рамсарската конвенция от 1971 година.

България

В България има 11 Рамсарски места с обща площ 35 273 хектара.^[1]^[2] В България Рамсарската конвенция влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от Министерски съвет на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и Аркутино (сега в резерват Ропотамо). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и природна забележителност Дуранкулак (сега защитена местност). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в Държавен вестник, бр. 56 / 10. 07. 1992 г.^[2] В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните.

Комплекс Беленски острови – в списъка от 2002 г., с настояща площ 6 898 ха
Остров Ибиша – в списъка от 2002 г., с настояща площ 372 ха
Езеро Сребърна – в списъка от 1975 г., с настояща площ 1 357 ха
Дуранкулашко езеро – в списъка от 1984 г., с настояща площ 350 ха
Шабленско езеро – в списъка от 1996 г., с настояща площ 404 ха
Комплекс Поморие (Поморийското езеро и устието на р. Ахелой) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 814 ха
Атанасовско езеро – в списъка от 1984 г., с настояща площ 1 404 ха
Езеро Вая – в списъка от 2002 г., с настояща площ 2899,9 ха
Пода (Защитена местност Пода и залива Форос) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 307 ха
Комплекс Ропотамо – в списъка от 1975 г., с настояща площ 5 500 ха
Карстовият комплекс Драгоманско блато - в списъка от 2012 г., с настояща площ 14 967 ха

Отговорността за опазването, управлението и популяризирането на влажните зони носи Министерството на околната среда и водите.

Гърция

В Гърция има 11 Рамсарски места.

Делта на Марица (Δέλτα Έβρου) 9 267 км²
Делта на Места (Δέλτα Νέστου) 21 930 км²
Бутковско езеро (Λίμνη Κερκίνη) 10 996 км²
Езеро Анагьол (Λίμνη Μητρικού) и
Езеро Буругьол (Λίμνη Βιστωνίδα) 24 396 км²
Езерата Бешичко и Лъгадинско (Λίμνες Βόλβη και Κορώνεια) 16 388 км²
Делта на Вардар-Караазмак-Бистрица (Δέλτα ποταμών Αξιού — Λουδία — Αλιάκμονα) 11 808 км²
Амбракийски залив (Αμβρακικός κόλπος) 23 649 км²
Лагуна на Месолонги и Лагуна на Етолико (Λιμνοθάλασσα Μεσολογγίου — Αιτωλικού) 3 387 км²
Лагуна Котихи и Строфилийска гора (Λιμνοθάλασσα Κοτύχι και Δάσος Στροφυλιάς) 6 302 км²
Малко Преспанско езеро (Λίμνη Μικρή Πρέσπα) 5 078 км²

Бележки

↑ Списък на Влажните зони с международно значение
↑ ^а ^б Георгиев (2004), стр. 29

Литература

Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. Гея-Либрис. София, 2004, ISBN 954-300-028-X, стр. 29 - 31

[1] Списък на Влажните зони с международно значение

[Georgiev-2] а ^б Георгиев (2004), стр. 29

[1]

[2]

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 ==България==
-В България има 10 Рамсарски места с обща площ 20 306 [[хектар]]а.<ref>[http://www.ramsar.org/sitelist.pdf Списък на Влажните зони с международно значение]</ref><ref name="Georgiev">Георгиев (2004), стр. 29</ref> В България [[Рамсарска конвенция|Рамсарската конвенция]] влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от [[Министерски съвет]] на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и [[Аркутино]] (сега в [[резерват]] [[Ропотамо (резерват)|Ропотамо]]). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и [[природна забележителност]] Дуранкулак (сега [[защитена местност]]). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в ''[[Държавен вестник]]'', бр. 56 / 10. 07. 1992 г.<ref name="Georgiev">Георгиев (2004), стр. 29</ref> В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните.
+В България има 11 Рамсарски места с обща площ 35 273 [[хектар]]а.<ref>[http://www.ramsar.org/sitelist.pdf Списък на Влажните зони с международно значение]</ref><ref name="Georgiev">Георгиев (2004), стр. 29</ref> В България [[Рамсарска конвенция|Рамсарската конвенция]] влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от [[Министерски съвет]] на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и [[Аркутино]] (сега в [[резерват]] [[Ропотамо (резерват)|Ропотамо]]). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и [[природна забележителност]] Дуранкулак (сега [[защитена местност]]). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в ''[[Държавен вестник]]'', бр. 56 / 10. 07. 1992 г.<ref name="Georgiev">Георгиев (2004), стр. 29</ref> В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните.
 * Комплекс [[Белене (остров)|Беленски острови]] – в списъка от 2002 г., с настояща площ 6 898 ха
@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 * Пода (Защитена местност [[Пода (Бургас)|Пода]] и залива [[Форос (залив)|Форос]]) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 307 ха
 * Комплекс [[Ропотамо (рамсарско място)|Ропотамо]] – в списъка от 1975 г., с настояща площ 5 500 ха
+* Карстовият комплекс [[Драгоманско блато]] - в списъка от 2012 г., с настояща площ 14 967 ха
 Отговорността за опазването, управлението и популяризирането на влажните зони носи [[Министерство на околната среда и водите|Министерството на околната среда и водите]].