Долна Секирна: Разлика между версии
м Правопис 1 |
|||
Ред 16: | Ред 16: | ||
== История == |
== История == |
||
Според историците живот по тези места е имало още преди пет века. Предполага се, че село Долна Секирна е възникнало и се е оформило върху землище на старо [[траки]]йско селище.Село Долна Секирна, област Пернишка е възникнало и се е оформило като такова върху землището на старо тракийско селище. От тук нататък , при съвместният им живот , те изграждат своеобразния си диалект , бит и култура; своя неповторим облик. Трябва да подчертаем , че |
Според историците живот по тези места е имало още преди пет века. Предполага се, че село Долна Секирна е възникнало и се е оформило върху землище на старо [[траки]]йско селище.Село Долна Секирна, област Пернишка е възникнало и се е оформило като такова върху землището на старо тракийско селище. От тук нататък , при съвместният им живот , те изграждат своеобразния си диалект , бит и култура; своя неповторим облик. Трябва да подчертаем , че особеното в това оформяне е , че то става в условията на притеснен живот под турско робство. Още от далечното минало , та до наши дни , основният поминък на долносекирчани е бил земеделието и скотовъдството. Тук , обаче , то си има някои особености. На първо място , за това че малките орни площи имат обикновено по – висок планински характер. На някои места има закътани валози , с дълбока наносна орна земя. Те дават по – високи добиви , но са малки по площ. Повечето ниви са пръснати по землищетона стръмни скатове , силно ерозирани и изпостнели. Отдавнашна традиция е те да се наторяват през лятото от така наречените „егреци” , където овцете и козите нощуват за по една вечер. Следващото денонощие се изместват на съседното място , докато се покрие цялата площ на нивата. Реколтата е добра , само след първото наторяване. Следващите години е вече изпостняла , и ако торенето не се повтори , става отново неплодородна. Тези наклонени площи магат да се обработват само с впрегатен добитък. Но скотовъдството винаги е било по – доходнно от земеделието. Налице са добри , обширни пасища , много изворна и течаща вода и доста зелени ливади и гъсти гори съответно за тревен и листен фураж. Разбира се , с него добре се справчт семействата , имащи повече членове – мъже , жени и по – големи деца , за да има и за пастири и работници: косачи, пластачи, секачи, и яки волове за транспорт по черните и стръмни планински пътища. Освен с земеделие и скотовъдство селяните се занимавали и с гурбетчийски занимания. |
||
- миньорска работа в близкият град Перник. |
- миньорска работа в близкият град Перник. |
||
- Прекопаване на тунели на новостроящи се ж.п. линии. |
- Прекопаване на тунели на новостроящи се ж.п. линии. |
Версия от 14:13, 18 февруари 2012
Долна Секирна | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 127 души[1] (15 март 2024 г.) 4,97 души/km² |
Землище | 25,701 km² |
Надм. височина | 813 m |
Пощ. код | 2397 |
Тел. код | 07751 |
МПС код | РК |
ЕКАТТЕ | 22263 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Перник |
Община – кмет | Брезник Васил Узунов (независим политик; 2011) |
Долна Секирна е село в Западна България. То се намира в община Брезник, Област Перник.
География
Село Долна Секирна се намира в най-югозападната част на почти до границата с община Населеното място е разположено в подножието на Големи връх с височина 1480.50 m.
История
Според историците живот по тези места е имало още преди пет века. Предполага се, че село Долна Секирна е възникнало и се е оформило върху землище на старо тракийско селище.Село Долна Секирна, област Пернишка е възникнало и се е оформило като такова върху землището на старо тракийско селище. От тук нататък , при съвместният им живот , те изграждат своеобразния си диалект , бит и култура; своя неповторим облик. Трябва да подчертаем , че особеното в това оформяне е , че то става в условията на притеснен живот под турско робство. Още от далечното минало , та до наши дни , основният поминък на долносекирчани е бил земеделието и скотовъдството. Тук , обаче , то си има някои особености. На първо място , за това че малките орни площи имат обикновено по – висок планински характер. На някои места има закътани валози , с дълбока наносна орна земя. Те дават по – високи добиви , но са малки по площ. Повечето ниви са пръснати по землищетона стръмни скатове , силно ерозирани и изпостнели. Отдавнашна традиция е те да се наторяват през лятото от така наречените „егреци” , където овцете и козите нощуват за по една вечер. Следващото денонощие се изместват на съседното място , докато се покрие цялата площ на нивата. Реколтата е добра , само след първото наторяване. Следващите години е вече изпостняла , и ако торенето не се повтори , става отново неплодородна. Тези наклонени площи магат да се обработват само с впрегатен добитък. Но скотовъдството винаги е било по – доходнно от земеделието. Налице са добри , обширни пасища , много изворна и течаща вода и доста зелени ливади и гъсти гори съответно за тревен и листен фураж. Разбира се , с него добре се справчт семействата , имащи повече членове – мъже , жени и по – големи деца , за да има и за пастири и работници: косачи, пластачи, секачи, и яки волове за транспорт по черните и стръмни планински пътища. Освен с земеделие и скотовъдство селяните се занимавали и с гурбетчийски занимания. - миньорска работа в близкият град Перник. - Прекопаване на тунели на новостроящи се ж.п. линии. - Друга група от хора избирали за втора професия строителството - По- младите намирали малко по – лека , но слугинска работа на чистачи и преносвачи. Дохади на селяните носели и протичащите тук бистри планински реки. В селото по това време е имало 40 воденици. За всеки 100 кг смляно жито се е вземало 10 кг брашно. Като се има в предвид , че една каражейка е смиляла за 24 часа , не по – малко от 100 кг жито. Дохади за Долна Секирна носели и притежаваните от хората гори. Да се отсече , превози и изделя всяко дъбово или буково дърво не било леко. Обаче всеки петък от селото излизали тежко натоварени, скърцащи волски коли на път за предстоящия съботен пазар в гр. Перник. Цялата нощ тежката кола се търкаляла бавно по чакълестия път, натоварена с по десет издялани греди или тридесет мертека, които още рано сутринта се разпродават като топъл хляб. След това каруцата се връщала в селото за да подготви следващата пратка и отново на път. Трябва да се отбележи , че чак до средата на 20 век, тук съществували белезите на самозадоволяващото се затворено, натурално стопанство.
В селото е издигнат паметник на загиналите съселяни във войните през 1912-1918 г.
Културни и природни забележителности
Повече от 1200 години преди Христа древните тракийски племена са имали светилище в близост до една от махалите на село Долна Секирна. През 2005 г. са започнати разкопки на скално и ямно светилище, уникално за Западна България, от експедиция на Районен историческият музей – гр. Перник. Открити са уникален изящен бронзов пръстен от края на ранножелязната епоха, част от рядка римска фибула, бронзови монети, сред които е имало посребрени, каменни оръдия на труда, както и голямo количество керамичен материал.
В селото е имало два частни дарака - единият собственост на Братя Маринови, а другият на Величко Дойчев, които са национализирани в края на 1947 г.
През 2004 г. в село Долна Секирна е открита паметна плоча на легендарния хайдутин Иво Войвода. Хайдутинът Иво Войвода е местен герой, с когото жителите на селото се гордеят и на когото са кръстили читалището. Иво Войвода и четата му са действали през 1820-1830 г. в планините в Трънско, Брезнишко и Радомирско.
На 9 октомври 1944 г. в село Долна Секирна е роден писателят Янко Станоев. Издал е над 15 книги - "Неандерталецо мой", "Двойникът", "Блудният син", "Домашни истории", "Децата на Афродита" и др. Той е носител на редица награди, сред които голямата награда "Златният ланец" на в. "Труд" за къс разказ и Наградата за проза на Съюза на българските писатели за 2000 г.
В селото са построени две училища - старо и ново, но сградите и на двете са неизползваеми и се рушат.
Роденият в селото историк Методи Попспасов написва краеведческо изследване, издадено със заглавие "Долна Секирна - вековен живот в антична околност", 2005 г., ИК Интержурнал, София
Други
През 1998 г. в село Долна Секирна е учреден футболен клуб "Големи връх" с президент Димитър Мирчев. Отборът записа рекорд в III дивизия - 17 поредни победи от 17 играни мача. Сега славният футболен валяк "Големи връх" не съществува и името му трупа праха на историята.
Село Долна Секирна се гордее с много красиви гледки и маршрути. В околността са намирани камъни с отпечатани фосили. По традиция на 13 и 14 януари всяка година жителите на селото правят сурва. Групата на село Долна Секирна е една от най-силните в пернишки регион и не само в него. Има множество грамоти и награди както на фестивала в гр. Перник, така и в чужбина.