Разлика между версии на „Черешница (дем Костур)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
В 1900 година всички жители на Черешница минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Черешница има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.</ref>
 
[[Файл:Polykeraso-old-house-facade.jpg|ляводясно|мини|250п|Стара къща в Черешница.]]
Черешничани участват в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] със своя чета, ръководена от [[Герман Чиковски]]. Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]], на 30 август 1903 година в Черешница са изгорени всички 80 къщи и са убити Дамян Сулов (50 год.), Петър Попов (53, Дамян Божков (59), Христо Божков (35), Сидо Попярмов (60), Фило Розов (63), Дине Главчев (81), Митре Бабчорлията (73), Сия Бабчорева (50) и Риса Фянова (28).<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.]</ref> Според друг източник изгорелите къщи са 69, а голямата част от населението се спасява с бягство<ref>Илюстрация Илинден, бр.136, стр.14; повтарят се имената на загиналите - Филю Рогов, Васил Рогов, Диме Главчев, Митре Бабчоров, Сия Бабчорова, Дамян Василев, Петър Попов, Никола Стефов, Сидо Търпов, Риса Срянова и Иван Пецов</ref><ref>Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13</ref> Местни жители си спомнят, че единствените къщи, които макар и опожарени не са рухнали са Дзоновата, Манговата, Лялькината и Шклифовата. Не са опожарени и църквата и училището<ref name="Шклифов-записи8,25">Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 8, 25.</ref> Много заловени от турците жени са изнасилени и принудени голи да играят хоро край селото.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 24.</ref> След въстанието 150 души се изселват в [[България]]<ref name="Шклифов100"/>.
 

Навигация

Лични инструменти

Именни пространства

Варианти