Тарквиний Приск: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ro:Lucius Tarquinius Priscus
източници и др. дребни
Ред 26: Ред 26:
| герб =
| герб =
}}
}}
'''Луций Тарквиний Приск''' ({{lang-la|Lucius Tarquinius Priscus}}) според легендата е петият цар на [[древен Рим]], управлявал от [[616 пр.н.е.|616]] до [[579 пр.н.е.]].
'''Луций Тарквиний Приск''' ({{lang-la|Lucius Tarquinius Priscus}}) според легендата е петият цар на [[Рим]],<ref name="Флор1.5.1">[[Флор]], ''Epitoma de Tito Livio bellorum omnium annorum DCC'', I, 5.1.</ref> който управлява от [[616 пр.н.е.|616]] до [[579 пр.н.е.]].<ref name="Евтропий1.6">[[Евтропий]], ''Breviarium historiae romanae'', I, 6.</ref><ref name="Ливий138">Ливий, ''Ab urbe condita'', 1:38</ref>


==Ранни години==
==Произход и ранни години==
Тарквиний Приск е роден [[Етрурия|етруския]] град [[Тарквиния]], но е гръг по линия на баща си [[Демарат от Коринт]],<ref name="Флор1.5.1"/><ref name="Ливий1.34">[[Ливий]], ''Ab urbe condita'', 1:34</ref> който идва от [[Коринт|едноименния]] град в [[Гърция]]. Ливий твърди, че оригиналното му етруско име е Лукумон (Lucumo).<ref name="Ливий1.34"/> След като наследява бащиното си богатство Приск се опитва да навлезе в политиката, но въпреки че е богат и известен в град Тарквиния на Приск е забранено да получи политическа длъжност заради етническата принадлежност на баща му.<ref name="Ливий1.34"/> Недоволен от възможностите в Етрурия, той имигрира в [[Рим]] заедно с жена си [[Танаквил]].<ref name="Ливий1.34"/>


Според [[Тит Ливий]], Тарквиний Приск е [[Етрурия|етруск]] по произход от град [[Тарквиния]]. Ливий още твърди, че оригиналното му етруско име е Лукумон (Lucumo). След като наследява бащиното си богатство Приск се опитва да навлезе в политиката. Недоволен от възможностите в Етрурия (поради предразсъдъци към чужденците) той мигрира в [[Рим]] заедно с жена си [[Танаквил]] (Tanaquil). В град Тарквиния на Приск е забранено да получи политическа длъжност заради етническата принадлежност на баща му [[Демарат от Коринт]], който идва от едноименния град в [[Гърция]] ([[Коринт]]). Легендата е, че пристига в Рим на [[колесница]] и с орел върху шапката си – орела полетял, а после пак кацнал върху главата му. Съпругата му Танаквил, която разбирала от гадателство тълкува това като знак за бъдещото му величие. В Рим благодарение на богатството, възпитаното си държание и мъдростта си става един от най-влиятелните хора. Царят [[Анк Марций]] е впечатлен от Приск и го назначава за защитник на собствените си синове.<ref>[[Ливий]], ''[[Ab urbe condita]]'', 1:34</ref>
Легендата е, че пристига в Рим на [[колесница]] с орел върху шапката си. Орела полетял, а после пак каца върху главата му. Съпругата му Танаквил, която разбира от гадателство тълкува това като знак за бъдещото му величие. В Рим благодарение на богатството, възпитаното си държание и мъдростта си става един от най-влиятелните хора. Царят [[Анк Марций]] е впечатлен от Приск и го назначава за свой съветник и защитник на собствените си синове.<ref name="Ливий1.34"/>


==Цар на Рим==
==Цар на Рим==

След смъртта на Анк Марций, Тарквиний Приск взема властта по мирен път като убеждава [[Комиция|народното събрание]], че той трябва да стане цар за сметка на синовете на Марций, които са все още малолетни.<ref name="Ливий135">Ливий, ''Ab urbe condita'', 1:35</ref>
След смъртта на Анк Марций, Тарквиний Приск взема властта по мирен път като убеждава [[Комиция|народното събрание]], че той трябва да стане цар за сметка на синовете на Марций, които са все още малолетни.<ref name="Ливий135">Ливий, ''Ab urbe condita'', 1:35</ref>


Първата си война води срещу [[Латински съюз|латините]]. Превзема със щурм латинския град Апиолае (Apiolae) и се завръща в Рим с голяма плячка.<ref name="Ливий135"/>. Впоследствие латинските градове [[Корникулум]] (Corniculum), [[Фирулея]] (Firulea), [[Чамерия]], [[Крустумерия]], Америкола (Americola), [[Медулия]] и [[Номентум]] са победени и стават римски.<ref name="Ливий138"/>
Ливий казва, че Приск увеличава броя на [[сенат]]орите на 200, като вкарва в сената 100 човека от по-бедните фамилии.<ref name="Ливий135"/> Между тях фамилията [[Октавии]] от която произлиза бъдещият първи император на Рим - [[Октавиан Август]].


Военните му способности са тествани и от [[сабини]]те. Атаката е отблъсната след кървави улични боеве в Рим.<ref name="Евтропий1.6"/> В последвалите мирни преговори Транквиний Приск получава град [[Колация]] и назначава племенника си [[Егерий Тарквиний]] за командир на римския гарнизон, който е базиран в града.<ref name="Ливий138"/> Приск се завръща в Рим и празнуева [[триумф]] за победата си над сабините.<ref name="Ливий138"/> Според реконструкцията на ''Fasti Triumphales'' това се случва през 585 пр.н.е. Той е първия, който празнува военен [[триумф]] по етруски традиции облечен в роба с пурпурен и златен цвят<ref name="Флор1.5.6">Флор, ''Epitoma de Tito Livio bellorum omnium annorum DCC'', I, 5.6.</ref> върху [[колесница]] дърпана от четири коня.<ref name="Флор1.5.6"/> Въвежда „орела“ като военен символ.
Първата си война води срещу [[Латински съюз|латините]]. Превзема със щурм латинския град Апиолае (Apiolae) и се завръща в Рим с голяма плячка.<ref name="Ливий135"/> Впоследствие латинските градове [[Корникулум]] (Corniculum), [[Фирулея]] (Firulea), [[Чамерия]], [[Крустумерия]], Америкола (Americola), [[Медулия]] и [[Номентум]] са победени и стават римски.


Тарквиний Приск увеличава броя на [[сенат]]орите на 200,<ref name="Евтропий1.6"/> като вкарва в сената 100 човека от по-бедните фамилии.<ref name="Ливий135"/> Между тях фамилията [[Октавии]] от която произлиза бъдещият първи император на Рим, [[Октавиан Август]].<ref>[[Светоний]], ''[[Дванадесетте цезари|De Vita Caesarum]]'', „Augustus“ 2.</ref><ref>[[Велей Патеркул]], ''Historiae Romanae'', II. 59.</ref> Тарквиний Приск удвоява и броя на членовете на [[Центурианско събрание|центурианското събрание]] до 1800 човека.<ref name="Ливий136">Ливий, ''Ab urbe condita'', 1:36</ref>
Военните му способности са тествани от [[сабини]]те, които получават помощ от пет етруски града. Атаката е отблъсната след кървави улични боеве в Рим. В последвалите мирни преговори Транквиний Приск получава град [[Колация]] и назначава племенника си [[Егерий Тарквиний]] за командир на римския гарнизон, който е базиран в града. Царят задържа етруски граждани като затворници заради помощта която са оказали на сабините и това кара петте етруски града да обявяват война на Рим. Тези пет града успяват да убедят още седем други етруски града да се присъединят към тях. Обединените им сили скоро превземат римската колония [[Фидена]], град който тогава става фокусна точка на войната. След няколко кървави битки Приск отново излиза победител и подчинява градовете, които му се противопоставят. След всяка от тези войни, които са изключително успешни той връща богата плячка в Рим. Тарквиний Приск удвоява броя на членовете на [[Центурианско събрание|центурианското събрание]] до 1800 човека.


Рим се превръща в истински град при неговото управление. Приск създава [[Циркус Максимус]]. Били издигнати частни седалки за сенатори и [[Конник|конници]], както и места за гражданите. Според Ливий коне и спортисти от Етрурия са изпратени като първите участници в станалите по-късно ежегодни игри.<ref name="Ливий135"/> Построява дворец на хълма [[Палатин]]. По негово време започва строежа на [[храм на Юпитер|храма на Юпитер]] на [[Капитолий]]ския хълм. Започва строежа на [[Клоака Максима]] (отводнителния канал на Рим). Построява [[Римски форум|Форума]], полага началото на уличната система. Той е първия, който празнува военен [[триумф]] по етруски традиции облечен в роба с пурпурен и златен цвят върху [[колесница]] дърпана от четири коня. Въвежда "орела" като военен символ.
Рим се превръща в истински град при неговото управление. Благодарение на успешните войни, водени срещу съседните народи е в състояние да напълни градската хазна с плячката от победените градове. Вероятно по негово време започва изграждането на новите градски [[Стена на Сервий|стени]] на Рим.<ref name="Евтропий1.6"/><ref name="Ливий138"/> Приск изгражда [[Циркус Максимус]]. Издигнати частни седалки за сенатори и [[Конник|конници]], както и места за гражданите.<ref name="Ливий135"/> Според Ливий коне и спортисти от Етрурия са изпратени като първите участници в станалите по-късно ежегодни игри.<ref name="Ливий135"/> Построява дворец на хълма [[Палатин]]. По негово време започва строежа на [[Капитолийски храм|храма на Юпитер]] на [[Капитолий]]ския хълм.<ref name="Ливий138"/> След тежки наводнения засегнали града, започва и строежа на [[Клоака Максима]] (отводнителния канал на Рим).<ref name="Евтропий1.6"/> Построява [[Римски форум|Форума]], полага началото на уличната система.


==Смърт==
==Смърт==
Транквиний Приск управлява 38 години. Междувременно вече възрастните синове на предшественика му Марций кроят планове царският трон да попадне под техен контрол.<ref name="Евтропий1.6"/> Те уреждат [[атентат]] срещу царя, който е убит с удар на брадва по главата.<ref name="Ливий140">Ливий, ''Ab urbe condita'', 1:40</ref> Благодарение на царица Танаквил синовете на Марций не успяват да вземат властта, а за цар е избран зетят на Приск — [[Сервий Тулий]] женен за дъщеря му [[Тарквиния (съпруга на Сервий Тулий)|Тарквиния]].<ref>Ливий, ''Ab urbe condita'', 1:41</ref> Друга дъщеря на Приск отново с името [[Тарквиния (дъщеря на Тарквиний Приск)|Тарквиния]] е женена за [[Марк Юний Брут (зет на Тарквиний Приск)|Марк Юний Брут]] (баща на [[Луций Юний Брут]]).


==Бележки==
Транквиний Приск управлявал 38 години. Междувременно вече възрастните синове на предшественика му Марций кроят планове царският трон да попадне под техен контрол. Те уреждат [[атентат]] срещу царя, който е убит с удар на брадва по главата. Благодарение на царица Танаквил синовете на Марций не могли да вземат властта, а за цар е избран зетят на Приск — [[Сервий Тулий]] женен за дъщеря му [[Тарквиния (съпруга на Сервий Тулий)|Тарквиния]]. Друга дъщеря на Приск отново с името [[Тарквиния (дъщеря на Тарквиний Приск)|Тарквиния]] е женена за [[Марк Юний Брут (зет на Тарквиний Приск)|Марк Юний Брут]] (баща на [[Луций Юний Брут]]).
{{reflist|2}}
==Литература==
* [[Тит Ливий|Ливий]], ''[[Wikisource:From the Founding of the City|Ab urbe condita]]'' [[файл:Wikisource-logo.svg|15px]]
* [[Флор]], ''[[Wikisource:Epitome of Roman History/Book 1|Epitoma de Tito Livio bellorum omnium annorum DCC]]'' [[файл:Wikisource-logo.svg|15px]]
* [[Евтропий]], ''[[Wikisource:Abridgement of Roman History|Breviarium historiae romanae]]'' [[файл:Wikisource-logo.svg|15px]]


==Източници==
* Ливий, ''Ab urbe condita'' ,1.34-41
{{reflist}}
==Външни препратки==
==Външни препратки==
* [http://www.ancientlibrary.com/smith-bio/3310.html Stemma Tarquiniorum], родословно дърво на Тарквиний.
* [http://www.ancientlibrary.com/smith-bio/3310.html Родословно дърво на Тарквинии].


{{Царе на Рим}}
{{Царе на Рим}}

Версия от 17:26, 22 февруари 2012

Луций Тарквиний Приск
Цар на Рим
Луций Тарквиний Приск
Управление616 – 579 пр.н.е.
НаследилАнк Марций
НаследникСервий Тулий
Лични данни
Семейство
БащаДемарат от Коринт
БракТанаквил
Луций Тарквиний Приск в Общомедия

Луций Тарквиний Приск (Шаблон:Lang-la) според легендата е петият цар на Рим,[1] който управлява от 616 до 579 пр.н.е..[2][3]

Произход и ранни години

Тарквиний Приск е роден етруския град Тарквиния, но е гръг по линия на баща си Демарат от Коринт,[1][4] който идва от едноименния град в Гърция. Ливий твърди, че оригиналното му етруско име е Лукумон (Lucumo).[4] След като наследява бащиното си богатство Приск се опитва да навлезе в политиката, но въпреки че е богат и известен в град Тарквиния на Приск е забранено да получи политическа длъжност заради етническата принадлежност на баща му.[4] Недоволен от възможностите в Етрурия, той имигрира в Рим заедно с жена си Танаквил.[4]

Легендата е, че пристига в Рим на колесница с орел върху шапката си. Орела полетял, а после пак каца върху главата му. Съпругата му Танаквил, която разбира от гадателство тълкува това като знак за бъдещото му величие. В Рим благодарение на богатството, възпитаното си държание и мъдростта си става един от най-влиятелните хора. Царят Анк Марций е впечатлен от Приск и го назначава за свой съветник и защитник на собствените си синове.[4]

Цар на Рим

След смъртта на Анк Марций, Тарквиний Приск взема властта по мирен път като убеждава народното събрание, че той трябва да стане цар за сметка на синовете на Марций, които са все още малолетни.[5]

Първата си война води срещу латините. Превзема със щурм латинския град Апиолае (Apiolae) и се завръща в Рим с голяма плячка.[5]. Впоследствие латинските градове Корникулум (Corniculum), Фирулея (Firulea), Чамерия, Крустумерия, Америкола (Americola), Медулия и Номентум са победени и стават римски.[3]

Военните му способности са тествани и от сабините. Атаката е отблъсната след кървави улични боеве в Рим.[2] В последвалите мирни преговори Транквиний Приск получава град Колация и назначава племенника си Егерий Тарквиний за командир на римския гарнизон, който е базиран в града.[3] Приск се завръща в Рим и празнуева триумф за победата си над сабините.[3] Според реконструкцията на Fasti Triumphales това се случва през 585 пр.н.е. Той е първия, който празнува военен триумф по етруски традиции облечен в роба с пурпурен и златен цвят[6] върху колесница дърпана от четири коня.[6] Въвежда „орела“ като военен символ.

Тарквиний Приск увеличава броя на сенаторите на 200,[2] като вкарва в сената 100 човека от по-бедните фамилии.[5] Между тях фамилията Октавии от която произлиза бъдещият първи император на Рим, Октавиан Август.[7][8] Тарквиний Приск удвоява и броя на членовете на центурианското събрание до 1800 човека.[9]

Рим се превръща в истински град при неговото управление. Благодарение на успешните войни, водени срещу съседните народи е в състояние да напълни градската хазна с плячката от победените градове. Вероятно по негово време започва изграждането на новите градски стени на Рим.[2][3] Приск изгражда Циркус Максимус. Издигнати частни седалки за сенатори и конници, както и места за гражданите.[5] Според Ливий коне и спортисти от Етрурия са изпратени като първите участници в станалите по-късно ежегодни игри.[5] Построява дворец на хълма Палатин. По негово време започва строежа на храма на Юпитер на Капитолийския хълм.[3] След тежки наводнения засегнали града, започва и строежа на Клоака Максима (отводнителния канал на Рим).[2] Построява Форума, полага началото на уличната система.

Смърт

Транквиний Приск управлява 38 години. Междувременно вече възрастните синове на предшественика му Марций кроят планове царският трон да попадне под техен контрол.[2] Те уреждат атентат срещу царя, който е убит с удар на брадва по главата.[10] Благодарение на царица Танаквил синовете на Марций не успяват да вземат властта, а за цар е избран зетят на Приск — Сервий Тулий женен за дъщеря му Тарквиния.[11] Друга дъщеря на Приск отново с името Тарквиния е женена за Марк Юний Брут (баща на Луций Юний Брут).

Бележки

  1. а б Флор, Epitoma de Tito Livio bellorum omnium annorum DCC, I, 5.1.
  2. а б в г д е Евтропий, Breviarium historiae romanae, I, 6.
  3. а б в г д е Ливий, Ab urbe condita, 1:38
  4. а б в г д Ливий, Ab urbe condita, 1:34
  5. а б в г д Ливий, Ab urbe condita, 1:35
  6. а б Флор, Epitoma de Tito Livio bellorum omnium annorum DCC, I, 5.6.
  7. Светоний, De Vita Caesarum, „Augustus“ 2.
  8. Велей Патеркул, Historiae Romanae, II. 59.
  9. Ливий, Ab urbe condita, 1:36
  10. Ливий, Ab urbe condita, 1:40
  11. Ливий, Ab urbe condita, 1:41

Литература

Външни препратки