IEC

Международната електротехническа комисия (IEC, също МЕК; на английски International Electrotechnical Commission (IEC); на френски Commission électrotechnique internationale (CEI)) е международна организация за стандартизация в областта на електрическите, електронните и свързаните с тях технологии. Някои от стандартите на IEC се разработват съвместно с Международната организация по стандартизация (ISO).

IEC е основана през 1906 г. от представители на Великобритания, САЩ, Германия, Франция и някои други страни, а понастоящем в нейния състав влизат представители на повече от 130 национални органи по стандартизация. 67 от тях са действителни членове, а останалите са „афилирани” (присъединени). Целта на тази форма на участие в работата на организацията е да се помогне на развиващите се страни да се приобщят към IEC. България е действителен член на IEC от 1958 г.

Първоначално комисията била разположена в Лондон, но от 1948 г. седалището ѝ е в Женева.

Програмата на IEC обхваща всички електротехнологии, включително производство и пренос на енергия, електроника, техника на магнитите и електромагнитите, електроакустика, мултимедии и радиовръзка, а също така свързаните с тях дисциплини като терминология и символи, електромагнитна съвместимост, измерване и представяне на резултатите, надеждност, проектиране и разработване, безопасност и околна среда.

Днес IEC e водещата световна организация в своята област, а нейните стандарти са приети като национални стандарти от всички нейни членове. В разработването на тези стандарти са ангажирани над 10 000 специалисти по електротехника и електроника от индустрията, правителствата, академичните среди, изпитвателните лаборатории и други, които имат интереси в тази област.

IEC има основния принос за разработването и разпространението на стандартите за единици за измерване, особено за гаус, херц и вебер. Така също IEC предложи системата от стандарти, която впоследствие прерастана в SI. През 1938 г. е издаден международен речник, който си поставил за цел да обедини електрическата терминология. Тези усилия продължават непрекъснато, а Международният електротехнически речник си остава основен документ за електрическите и електронни отрасли на промишлеността.

Стандартите на IEC имат номера в диапазона 60 000 — 79 999, а названията им имат вида IEC 60411 Графични символи. Номерата на старите стандарти на IEC бяха преобразувани през 1997 г. чрез добавяне на числото 60 000, например стандартът IEC 27 получи номер IEC 60027. Стандартите, разработени съвместно с Международната организация по стандартизация, имат названия от вида ISO/IEC 7498-1:1994 Open Systems Interconnection: Basic Reference Model.

Членове

Членството в Международната електротехническа комисия е възможно само за национално признатите организации за стандарти. Ето някои от страните и представящите ги организации:

• България — Български институт за стандартизация
• Великобритания — British Electrotechnical Committee (BEC), част от British Standards Institution (BSI)
• Германия — Deutsche Kommission Elektrotechnik Elektronik Informationstechnik im DIN & VDE
• Канада — Standards Council of Canada
• Русия — Федеральное агентство по техническому регулированию и метрологии
• САЩ — American National Standards Institute (ANSI)
• Франция — Union technique de l'électricité et de la communication (UTE)
• Япония — Japanese Industrial Standards Committee

Виж също

• Списък на стандартите на IEC

Външни препратки

• Сайт на IEC
• Български институт за стандартизация