Спектрална серия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Amirobot (беседа | приноси)
м r2.7.1) (Робот Добавяне: fa:خطوط طیفی هیدروژن
мРедакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
[[Файл:Hydrogen_transitions.svg‎|дясно|мини|Спектрални серии на водорода]]
[[Файл:Hydrogen_transitions.svg‎|дясно|мини|Спектрални серии на водорода]]


Установено е, че при поглъщане / излъчване на [[квант]] светлинна енергия от водородния атом се наблюдава следната зависимост за дължината на вълната на излъчените спектрални линии - l: <math>1/l=R[(1/m)+(1/n)]</math> (1), където се нарича вълново число , или още приведена честота, мерната му единица е cm<sup>-1</sup> . [[Константа на Ридберг|Константата на Ридберг]] R за водорода е 109 677,571 cm<sup>-1</sup> . На m и n отговарят цели числа, които представляват [[главно квантово число]] за определено енергетично ниво.
Установено е, че при поглъщане / излъчване на [[квант]] светлинна енергия от водородния атом се наблюдава следната зависимост за дължината на вълната на излъчените спектрални линии - l: <math>1/l=R[(1/m)+(1/n)]</math> (1), където се нарича [[вълново число]], или още приведена честота, мерната му единица е cm<sup>-1</sup> . [[Константа на Ридберг|Константата на Ридберг]] R за водорода е 109 677,571 cm<sup>-1</sup> . На m и n отговарят цели числа, които представляват [[главно квантово число]] за определено енергетично ниво.


Съвкупността от спектрални линии, принадлежащи на определен атом, се подчиняват на такава зависимост (като(1)). Всяка група от излъчени светлинни кванти с вълнови числа, за които '''m''' е константа, а '''n''' приема стойности m+1, m+2,… се нарича '''спектрална серия'''. За атома на водорода m=1, 2, 3 и 4 спектралните серии имат имена — съответно серии на Лайман, [[Балмер]], Пашен и Брекет.
Съвкупността от спектрални линии, принадлежащи на определен атом, се подчиняват на такава зависимост (като(1)). Всяка група от излъчени светлинни кванти с вълнови числа, за които '''m''' е константа, а '''n''' приема стойности m+1, m+2,… се нарича '''спектрална серия'''. За атома на водорода m=1, 2, 3 и 4 спектралните серии имат имена — съответно серии на Лайман, [[Балмер]], Пашен и Брекет.

Версия от 14:50, 3 март 2012

Спектрална серия е съвкупност от спектрални линии, обединена в специфична група. Серийната структура е характерна за емисионните спектри на повечето свободни (несвързани) атоми - например атомарен водород. Тази структура на атома е свързана с дискретността на енергетичните нива, на които могат да се намират електроните. Първоначално този факт е установен експериментално чрез експеримента на Франк и Херц, а едва след това е обяснен теоретично от квантовата теория (квантова механика).

Спектрални серии на водорода

Спектрални серии на водорода

Установено е, че при поглъщане / излъчване на квант светлинна енергия от водородния атом се наблюдава следната зависимост за дължината на вълната на излъчените спектрални линии - l: (1), където се нарича вълново число, или още приведена честота, мерната му единица е cm-1 . Константата на Ридберг R за водорода е 109 677,571 cm-1 . На m и n отговарят цели числа, които представляват главно квантово число за определено енергетично ниво.

Съвкупността от спектрални линии, принадлежащи на определен атом, се подчиняват на такава зависимост (като(1)). Всяка група от излъчени светлинни кванти с вълнови числа, за които m е константа, а n приема стойности m+1, m+2,… се нарича спектрална серия. За атома на водорода m=1, 2, 3 и 4 спектралните серии имат имена — съответно серии на Лайман, Балмер, Пашен и Брекет.

Вижте също

Източници

  • Петър Райчев "Физика на атомните системи".

Шаблон:Физика-мъниче