Марин Дринов: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 95.43.208.70 (б.), към версия на 130.204.54.217 |
Редакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
Проф. '''Марин Стоянов Дринов''' (на [[руски]] |
Проф. '''Марин Стоянов Дринов''' (на [[руски]]: ''Марин Степанович Дринов'') е [[България|български]] [[Възраждане|възрожденски]] [[история|историк]] и [[филология|филолог]], работил през по-голямата част от живота си в [[Русия]]. Той е един от основоположниците на българската [[историография]], член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]. Брат на [[Найден Дринов]]. |
||
{{цитат|Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация|Марин Дринов}} |
{{цитат|Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация|Марин Дринов}} |
Версия от 07:11, 7 март 2012
Марин Дринов | |
български историк | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Историко-филологически факултет на Московския университет |
Работил в | Харковски университет |
Семейство | |
Братя/сестри | Найден Дринов[1] Пейо Дринов[2] |
Марин Дринов в Общомедия |
Проф. Марин Стоянов Дринов (на руски: Марин Степанович Дринов) е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.
„ | Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация | “ |
Марин Дринов |
Биография
Марин Дринов е роден през 1838 г. в побалсканския град Панагюрище. Той заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в Духовната семинария в Киев, а впоследствие - в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 получава докторска степен и от 1873 е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.
След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г. след продължително боледуване от туберкулоза.
На негово име е наречено издателството на БАН.
Библиография
- Избрани съчинения. Т. I-II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971
- Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf
- Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf
- Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf
- Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история., Пловдив-Русчук-Велес, 1869 pdf
- Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf
- Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872)
- Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1-152, pdf
- Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885
Вижте също
Литература
- Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
- Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614-616.
- Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838-1906) - Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107-126.
Външни препратки
- Сборниче за юбилея на професора Марин С. Дринов 1869-1899. Нареди и издаде Българското книжовно дружество в София. С., 1900
- Манев, Т. Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание. Пловдив, 1906, с. 23
- Дигитален архив „Марин Дринов“ на ИМИ-БАН
- Марин Дринов в Православието.ком
- Статия на Никола Филипов за Марин Дринов
- Академично издателство „Проф. Марин Дринов“
- Шаблон:Ru икона Марин С. Дринов - Руски биографичен речник
- Шаблон:Ru икона Дринов Марин Степанович - биографична бележка
|
- ↑ www.math.bas.bg // Посетен на 16 август 2020 г.
- ↑ www.math.bas.bg