Винех: Разлика между версии
м редакция на шаблон {{пост |
|||
Ред 33: | Ред 33: | ||
==Използвани източници== |
==Използвани източници== |
||
Исторически справочник: Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис 3-ти на Йордан Андреев и Андрей Пантев |
|||
* Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „''Кой кой е в средновековна България (Второ издание)''“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0. |
|||
Издателство "Абагар" |
|||
* Москов, Моско, „''Именник на българските ханове (ново тълкуване)''“, София, 1988 г. |
|||
Велико Търново-2004 г. |
|||
Хан Винех |
|||
{{пост начало}} |
|||
(756-762) |
|||
{{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|center|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|кан на България]]|[[756]]|[[760]]|[[Кормисош]]|[[Телец_(хан)|Телец]]}} |
|||
{{пост край}} |
|||
Споменат е единствено в Именника на българските ханове. Управлявал е 7 години. Родът му е Оукил. Смяната на управляващия род свидетелства за поредния държавен преврат. Поводът бил поражението на хан Кормисош през кампанията от 756 г. |
|||
{{Български владетели}} |
|||
През същата 756 г. император Константин 5-ти Копроним предприел втория си поход срещу България – на чело на българската държава стоял вече хан Винех. Ударът на ромеите бил осъществен със съвместните усилия на сухопътната армия и флота. Петстотин византийски кораба стигнали устието на река Дунав и поели нагоре срещу течението на реката – стовареният десант „опожарил българската земя и взел немалко пленници“. Сухопътната армия, която се командвала лично от императора , била посрещната от Винех при пограничната крепост Маркели (при днешния Карнобат). Българските войски „били обърнати в бягство и претърпели поражение“. Хан Винех бил принуден да започне мирни преговори и се задължил да „изпрати като заложници собствените си деца“. |
|||
През 759 г. император Константин 5-ти започнал поредния си поход срещу българската държава. Българите посрещнали византийската армия в „теснините“ на Стара планина и ромеите претърпели голямо поражение. Византийския хронист Теофан назовава имената на мнозина от знатните , които оставили костите си в Балкана, а още повече били (уверява той) загиналите обикновени войници. Константин 5-ти трябвало да се завърне безславно назад, а хан Винех взел „голяма плячка“. Но на Винех не било съдено да се радва дълго на тази победа – той проявил учудващо бездействие, клонял повече към мира, отколкото към продължаването на войната, което предизвикало широко недоволство сред аристокрацията. Скоро се стигнало до открит бунт, съпроводен от жестоки насилия – хан Винех бил убит заедно с целия му род. |
|||
[[Категория: Български владетели]] |
|||
[[Категория:Първа българска държава]] |
|||
[[Категория:Убити монарси]] |
|||
[[cs:Vinech]] |
[[cs:Vinech]] |
Версия от 08:43, 13 март 2012
Винех | |
кан на България | |
Управление | 756-761 (?) |
---|---|
Наследил | Кормисош |
Наследник | Телец |
Лични данни | |
Роден | 8 век
|
Починал | втора пол.8 век
|
Семейство | |
Династия | Укил (Вокил?) |
Кан Винѐх е монарх, управлявал България от 756 до 760 г. (Васил Златарски: 756-761, Моско Москов: 754-760, Иван Венедиков: 754-760). Според Именника на българските канове Винех е от рода Укил (Вокил).
През 756 г. Констанитин V Копроним предприема пореден поход срещу България. Водената лично от императора сухопътна войска се среща с българите при крепостта Маркели (днешен Карнобат). В битката при Маркели кан Винех е разбит и принуден да сключи мир с византийците, като изпрати заложници в Константинопол. През 759 г. ромеите отново нахлуват в България, но са пресрещнати и разгромени в битката при Верегава. Въпреки всичко канът желаел мир с Империята, което му спечелва ненавистта и неодобрението на болярите за което заплаща с живота си. Родът му също е избит.
Използвани източници
Исторически справочник: Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис 3-ти на Йордан Андреев и Андрей Пантев Издателство "Абагар" Велико Търново-2004 г.
Хан Винех (756-762)
Споменат е единствено в Именника на българските ханове. Управлявал е 7 години. Родът му е Оукил. Смяната на управляващия род свидетелства за поредния държавен преврат. Поводът бил поражението на хан Кормисош през кампанията от 756 г. През същата 756 г. император Константин 5-ти Копроним предприел втория си поход срещу България – на чело на българската държава стоял вече хан Винех. Ударът на ромеите бил осъществен със съвместните усилия на сухопътната армия и флота. Петстотин византийски кораба стигнали устието на река Дунав и поели нагоре срещу течението на реката – стовареният десант „опожарил българската земя и взел немалко пленници“. Сухопътната армия, която се командвала лично от императора , била посрещната от Винех при пограничната крепост Маркели (при днешния Карнобат). Българските войски „били обърнати в бягство и претърпели поражение“. Хан Винех бил принуден да започне мирни преговори и се задължил да „изпрати като заложници собствените си деца“. През 759 г. император Константин 5-ти започнал поредния си поход срещу българската държава. Българите посрещнали византийската армия в „теснините“ на Стара планина и ромеите претърпели голямо поражение. Византийския хронист Теофан назовава имената на мнозина от знатните , които оставили костите си в Балкана, а още повече били (уверява той) загиналите обикновени войници. Константин 5-ти трябвало да се завърне безславно назад, а хан Винех взел „голяма плячка“. Но на Винех не било съдено да се радва дълго на тази победа – той проявил учудващо бездействие, клонял повече към мира, отколкото към продължаването на войната, което предизвикало широко недоволство сред аристокрацията. Скоро се стигнало до открит бунт, съпроводен от жестоки насилия – хан Винех бил убит заедно с целия му род.