Галиен: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
RedBot (беседа | приноси)
м r2.7.2) (Робот Добавяне: id:Gallienus
Ред 115: Ред 115:
[[hr:Galijen]]
[[hr:Galijen]]
[[hu:Publius Licinius Egnatius Gallienus római császár]]
[[hu:Publius Licinius Egnatius Gallienus római császár]]
[[id:Gallienus]]
[[is:Gallienus]]
[[is:Gallienus]]
[[it:Gallieno]]
[[it:Gallieno]]

Версия от 10:34, 14 март 2012

Галиен
римски император
Бюст на Галиен
Управление253–260 г. (с Валериан)
260–268 г. (сам)
НаследилЕмилиан
НаследникКлавдий II
Лични данни
Роден
ок. 218 г.
Починал
268 г.
Пълно имеЦезар Публий Лициний Егнаций Галиен Август (като император)
Семейство
БащаВалериан
МайкаМариниана
БракКорнелия Салонина
ПотомциВалериан ІІ
Салонин
Мариниан
Галиен в Общомедия

Публий Лициний Егнаций Галиен (Шаблон:Lang-la) е римски император, управлявал Римската империя, отначало заедно със своя баща Валериан I — от 253 до 260 г., а после и като единствен император в периода 260-268 г. Женен е за Корнелия Салонина и има трима сина: Валериан ІІ, Салонин и Мариниан.

Почти веднага след като е провъзгласен за император, Валериан назначава за свой съимператор сина си Галиен и го оставя да управлява западната част на империята, а той самия заминава на изток, за да изтика Сасанидските перси атакуващи Сирия, докато Галиен командва по Дунав и Рейн срещу германските племена. При съвместното управление на Валериан и Галиен общата нестабилност в империята се засилва.

Криза

Пленяването на Валериан от персите през 260 г. води до фактическото разпадане на империята. Мнозина военачалници използват възможността и се провъзгласяват за императори в различните провинции (т.нар. време на "Тридесетте тирани").

От властта на Рим отпадат редица провинции: Галия, Испания и Британия образуват независимата Галска империя оглавена от генерал Постум, който води война срещу Галиен.

Легионите в Сирия, командвани от Фулвий Макриан и префекът Балиста, издигат за императори Макриан Младши и Квиет, но при настъплението им на запад те биват разгромени край Сердика от командващия Дунавската армия Авреол, който на свой ред също отказва да се подчини на Галиен. На изток много от римските владения са завладени от сасанидските перси или попадат под контрола на местния династ Оденат от Палмира, с когото Галиен сключва съюз.

Надига се вълна от узурпатори, повечето от които властват мимолетно (споменават се имената на Регалиан, Инген, Целс, Мемор, Цензорин, Мусий Емилиан, Валент Солонийски, Пизон Фруги и други). Под властта на Галиен се намира само Италия, части от Северна Африка и Мала Азия. В този период Римската империя, като едно политическо цяло, престава да съществува.

Управлението на Галиен е времето на максимално задълбочаване на кризата в империята, а в настъпилият хаос злополучията следват едно след друго с ужасяваща бързина. Най-тежко е положението в придунавските райони: Мизия, Дакия, Илирия и Панония, които поемат основния удар на варварските нападения. Зачестяват разрушителните нашествия на готите в Мала Азия, Тракия, Македония и Гърция. Флота и армията на варварите, наброяващи хиляди кораби и стотици хиляди воини, преминават протоците и достигат до Егейското крайбрежие където разграбват редица важни градове - Ефес, Атина, Коринт и други. Гражданите се опитват да организират самостоятелна защита. Императорът се отзовава с войските на помощ, но вече е твърде късно (267-8 г.).

Пропаганден антониниан на Галиен, апелиращ към лоялността на V Македонски легион (ок. 261 г.)

Алеманите завладяват укрепената граница (лимес) на т.нар. "Десетинни полета" (Agri Decumati), между реките Рейн и Дунав, като застрашават Северна Италия и дори самия Рим.

Освен външните заплахи за империята, се появяват и вътрешни — на остров Сицилия избухва голямо въстание на робите, в Средиземно море се появяват пирати. Докато траят тези безредици, сред населението продължават да се разпространяват епидемии, а римските провинции са засегнати и от няколко земетресения.

Икономиката на държавата е сериозно разстроена, разорени и обезлюдени са редица области, особено тези близо до границите. Имперската хазна е празна и за да преодолее финансовия недостиг, Галиен е принуден да сече голямо количество нестойностни монети, което се отразява лошо на търговията. Паричните знаци дотолкова се обезценяват, че натуралната размяна завладява отново пазара. В натура започват да се събират данъците и да се изплащат заплатите.

Нововъведения

Файл:GallienusAureus.jpg
Ауреус на Галиен

Управлението на Галиен бележи няколко новости. В опит да издигне престижа на властта владетелят изисква обръщението към него да бъде с титлата "Господар и Бог" и, подобно на източните монарси, носи пурпурна хламида и златна корона. На сенаторите е забранено да се занимават с военни въпроси и дори да се доближават до военен лагер — така са отделени гражданските длъжности от военните, явно с цел да се пресекат зачестилите заговори за узурпация от страна на знатното съсловие. С това римската аристокрация от тук нататък губи роля в управлението.

В армията е въведена нов тип войска: лично подчинени на императора малки мобилни части от елитна илирийска или далматинска кавалерия, които се превръщат в решаващ фактор при сраженията с варварите. Военната реформа дава възможност за издигането на много военачалници от илирийски произход, някои от които след време стават и императори. Наченките на военна и политическа реорганизация при Галиен, по-късно биват доразвити от Диоклециан.

Т.нар. Арка на Галиен и Салонина ("Arco di Gallieno"), издигната от частно лице в Рим

Блестящ оратор, занимаващ се с изкуство и философия, Галиен е образован човек, интелектуалец, надарен с разностранни интереси и способности. За образец на подражание приема делото на императорите Август и Адриан, макар да следва примера им твърде суетно и непостоянно. Императорът също така е изявен ценител на културата и подобно на Нерон и Адриан посещава Гърция, застрашена по това време от готите. С периода на управлението му се свързва т.нар. "Галиенов Ренесанс", стил в изкуството доближаващ се до Елинистическия стил от II век пр.Хр.. Известно е приятелството на Галиен с философа неоплатоник Плотин, който моли императора за управлението на един изоставен град в Италия, където да приложи на практика платоновите идеи за идеално общество. Подозрителният към метежи Галиен отказва.

След като е ранен в неуспешния поход срещу гало-римският отцепник Постум, Галиен се връща в Рим и постепенно престава да проявява всякаква активност в управлението. Позициите му в Италия са достатъчно силни за да задържи властта, но се оказва невъзможно да мине в ефективно настъпление срещу опонентите си: Авреол в балканските провинции, Постум на Запад, Оденат и Зенобия на Изток. Отдава се на развлечения: лов, пиршества, разврат, изтезаване на пленници. Приписват му се различни причудливи приумици: строял укрепления от плодове, спални от рози, и т.н..

Против Галиен се организират множество конспирации. Загубил напълно авторитет, през 268 г. той е убит при атентат от заговорници, докато обсажда узурпатора Авреол в Милано. Малко преди да издъхне, за приемник Галиен посочва илирийския военачалник Клавдий, всъщност един от лидерите на заговора.

Вижте още

Разпадане на империята при Галиен

Външни препратки

Литература

  • Franz Altheim: Die Soldatenkaiser. Klostermann, Frankfurt/M. 1939.
  • Michael Sommer: Die Soldatenkaiser. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2004, ISBN 3-534-17477-1.
  • Max Wegner: Gordianus III. bis Carinus. Mann, Berlin 1979, ISBN 3-7861-2000-5 (Das römische Herrscherbild; Bd. III/3).
  • Lukas de Blois. The policy of the emperor Gallienus, Brill, Leiden, 1976, ISBN 9004045082
  • Bray, John. Gallienus : A Study in Reformist and Sexual Politics, Wakefield Press, Kent Town, 1997, ISBN 1-862-54337-2


Римски императори
Валериан I
(253 - 260)
Галиен (260 - 268)
Съимператори: Валериан ІІ и Салонин
Клавдий II
(268 - 270)
Римска империя

Шаблон:Link FA