Охридско езеро

Охридското езеро е най-дълбокото езеро на Балканския полуостров, разделено между Република Македония и Албания. През 1980 година езерото заедно с неговото крайбрежие и град Охрид са обявени от ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.

Географски и геологични характеристики

Охридското езеро е разположено в планинска област на границата между Република Македония и Албания. Заема площ от 353,9 км². Част от езерото - 105 км² е включена в територията на Албания, а останалите 248 км² се намират в Република Македония. Надморската височина на Охридското езеро е 693,17 м. Водосборният му басейн до 1962 г. обхваща 1042 км², а след като притокът на река Черни Дрин (Црън Дрим) река Сатеска изкуствено е насочен към езерото, площта на водосборния му басейн е увеличена на 1487 км².

Максималната дължина на езерото е 30 километра, а широчината му - 14,5 км. Крайбрежната му линия е дълга 88 км. Най-голямата му дълбочина е измерена срещу село Пещани - 287,4 м, а средната му дълбочина е 163,71 м.

Охридското езеро е най-голямото и най-дълбокото в Егейската езерна зона. Според дълбочината си езерото се нарежда на седмо място в Европа. По площ Охридското езеро следва най-голямото езеро на Балканите - Шкодренското (368 км²), чиято максимална дълбочина обаче е 44 м., а средната му - 10 м.

От Преспанското езеро Охридското е отделено от планината Галичица. В македонската част на езерото се намират градовете Охрид и Струга, а в албанската - град Поградец. При град Струга от Охридското езеро изтича река Черни Дрин, чрез която водите му се вливат в Адриатическо море.

Охридското езеро представлява тектонична пукнатина от плиоценския период. Заедно с Преспанското и Маличкото езеро (недалеч от Корча, Албания) то образува т.нар. Десаретска езерна група, свързана по време на плиоцена. Приема се, че Охридското езеро е на възраст между 2 и 3 милиона години - време, през което е съществувала твърде малка част от днешните езера в света, с изключение на такива като Байкал, Танганайка, Каспийско море и др.

Хидрологични характеристики

Охридското езеро се подхранва предимно с изворна вода от подземни и надземни източници. Най-голямата част от надземните извори се намират на южния бряг на езерото, при манастира „Свети Наум“. Тези извори, често приемани и за извори на река Черни Дрин, осигуряват около 8,5 m³/s или 25 % от общите постъпления на вода в езерото. В езерото се вливат 40 реки и потоци (23 на албанска и 17 на македонска територия). Като се изключат реките Сатеска, Коселска и Чорава, по-голямата част от реките, вливащи се в езерото, пресъхват през част от годината. Единственият начин за изтичане на водите на езерото на повърхността е река Черни Дрин.

Макар че Охридското езеро няма пряка връзка на повърхността с Преспанското, по-голямата надморска височина на последното (853 m) и варовиковият състав на разделящата ги планина Галичица още през XIX век дават основание на предположението, че водите на Преспанското езеро се оттичат по подземен път в Охридското. Днес е установено, че близо 46 % от водите на Охридското езеро идват от Преспанското.

Температурата на водата на езерото рядко пада под нулата, поради което то не замръзва. Обикновено температурата на водата не пада под 4° С. Само в изключително студени зими водата замръзва в някои участъци край брега - край Струга, село Калища, Стружко, по-рядко при Охрид. По-сериозни замръзвания са отбелязани през зимите на 1928/29 г., 1941/42 г. и 1946/47 г.

Водата на езерото започва да загрява в края на месец март, а най-високата ѝ температура е през август. До септември в езерната вода се акумулира значително количество топлина, която по-късно се отделя и спомага за относително меката есен по крайбрежието.

Фауна

Охридското езеро край стария Охрид

Езерото при манастира „Свети Наум“, на заден план планината Галичица

Охридското езеро е един от големите биологични резервати в Европа и притежава уникална фауна. То е населено с голям брой ендемични или редки видове. Голямата старост, географската изолация и непроменливите условия на живот са причина езерото да бъде наричано и "музей на живи фосили". От терциерните форми, населявали езерото през този период, са се развили нови подвидове и видове, характерни само за Охридското езеро - предимно раци, охлюви и червеи.

Езерото се характеризира с ниска продукция на фитопланктон.

Рибният свят е представен от редица автохтонни видове от различни семейства Salmonidae (2 вида), Cyprinidae (12 вида), Cobitidae (2 вида).

Най-известни и проучвани са двете ендемични пъстърви - охридската (Salmo letnica) и белвицата (Salmothymus ohridanus). В миналото към охридската пъстърва е ориентирана най-голяма част от риболовството в езерото, поради което още през 1935 г. с основаването на Хидробиологичния институт в Охрид (Хидробиолошки завод) започва нейното изкуствено размножаване.

След пъстървовите, най-голям дял в улова на риба в езерото има плашицата (Alburnus albidus alborella Fillipi), която е от рода на уклейките (Alburnus).

Европейската змиорка (Anquilla anquilla) или ягулата, както я наричат охридчани, също е традиционен улов за рибарите в езерото. Тя не е ендемичен вид за Охридското езеро. След размножаването си в Саргасово море тя се придвижва до Адриатическо и по река Черни Дрин достига езерото. През 60-те години на ХХ век обаче, с изграждането на хидроцентрала на Черни Дрин естественият път на змиорката е прекъснат. Днес присъствието ѝ в Охридското езеро зависи изцяло от човека. Всяка година закупени от чужбина млади ягули се пускат в езерото, а средствата се заплащат от "Електростопанство на Македония", което е собственик на хидроцентралата.

Екологична стабилност на езерото

Концепцията за защита на Охридското езеро е залегнала в Закона за защита на Охридското, Преспанското и Дойранското езеро от 1977 г. и неговите изменения. През 1977 г. е изработена и т.нар. Студия за защита на Охридското езеро.

Езерото сменя водата си цялостно приблизително на 60 години, поради което има слаби самопречиствателни механизми. Водата в пелагиалната зона (при дълбочина над 50 m) е I категория. Замърсяването на водите е засегнало най-вече литоралната зона (при дълбочина между 0 и 20 m). В някои нейни части близо до Охрид, Струга и Поградец чистотата на водата достига до IV категория. Най-големите източници на замърсяване са непречистените води и проникването на вещества, съдържащи биогенни елементи (при ерозия на почвата, изтичане на субстанции от земеделието и др.).

Охридското езеро спада към типично олиготрофните езера, т.е. към езерата със слаба органична продукция. Фотосинтезните процеси в него не са интензивни и продукцията на планктона е слаба. Замърсяването с фосфор е най-големия проблем за езерото и запазването на неговото олиготрофно състояние. Преминаването на езерото в мезотрофно или дори еутрофно състояние би довело до прекомерно увеличаване на водораслите и други водни растения, до намаляване прозрачността на водата, ограничаване на съдържанието на кислород в нея, освобождаване на неприятен мирис и опасност за някои ендемични биологични видове като Охридската пъстърва.

Заедно с фосфора проблем пред устойчивото развитие на езерото е и бактериалното замърсяване от отпадните води. През последното десетилетие в македонската част на Охридското езеро се усъвършенства канализационната система за отпадъчни води. По-голямата част от отпадъчните води от района се отвеждат до пречиствателна станция Вранища, Стружко, след което се изпускат в Черни Дрин. По-сериозен е проблемът с отпадъчните води в албанската част.

Литература

• Сибиновиќ, Милорад. Езера Преспанско и Охридско, Скопје 1987
• Зборник на работите, Хидробиолошки завод во Охрид, год.II, Охрид 1954
• Јубилејно издание посветено на 50-годишнината од основавањето на Хидробиолошки завод - Охрид, Охрид 1985
• Аврамовски, Оливер. Приод за управување со сливно подрачје - стратегија за заштита на екосистемот во Охридското Езеро, Меѓународна конференција Отпадни води и цврст отпад, Охрид 1999, с. 359-366

Външни препратки

• Шаблон:En икона Профил на езерото
• Описание на Охридската котловина от Васил Кънчов - от „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“ (1890)

• Портал „Македония“