Разлика между версии на „Охридско езеро“

Направо към навигацията Направо към търсенето
109 байта изтрити ,  преди 8 години
м
форматиране: 5x интервали (ползвайки Advisor.js)
м (форматиране: 5x интервали (ползвайки Advisor.js))
|място=([[Европа]]) [[Република Македония|Македония]], [[Албания]]
|населени_места= [[Охрид]] и [[Струга]] в [[Република Македония|Македония]], [[Поградец]] в [[Албания]]
|обем= 55,4 km³
|острови=
|отток= [[Черни Дрин]]
|Място = {{Македония}}
|Тип = Смесен
|Критерий = i, iii, iv, vii
|ID = 99
|Справка =
== Хидрологични характеристики ==
 
Охридското езеро се подхранва предимно с изворна вода от подземни и надземни източници. Най-голямата част от надземните извори се намират на южния бряг на езерото, при манастира [[Свети Наум (манастир)|„Свети Наум“]]. Тези извори, често приемани и за извори на река [[Черни Дрин]], осигуряват около 8,5 куб м m³/секs или 25 % от общите постъпления на вода в езерото. В езерото се вливат 40 реки и потоци (23 на албанска и 17 на македонска територия). Като се изключат реките [[Сатеска]], [[Коселска]] и [[Чорава]], по-голямата част от реките, вливащи се в езерото, пресъхват през част от годината. Единственият начин за изтичане на водите на езерото на повърхността е река [[Черни Дрин]].
 
Макар че Охридското езеро няма пряка връзка на повърхността с Преспанското, по-голямата надморска височина на последното (853 м. m) и варовиковият състав на разделящата ги планина Галичица още през XIX век дават основание на предположението, че водите на Преспанското езеро се оттичат по подземен път в Охридското. Днес е установено, че близо 46  % от водите на Охридското езеро идват от Преспанското.
 
Температурата на водата на езерото рядко пада под нулата, поради което то не замръзва. Обикновено температурата на водата не пада под 4°  С. Само в изключително студени зими водата замръзва в някои участъци край брега - край [[Струга]], село [[Калища]], Стружко, по-рядко при [[Охрид]]. По-сериозни замръзвания са отбелязани през зимите на 1928/29 г., 1941/42 г. и 1946/47 г.
 
Водата на езерото започва да загрява в края на месец март, а най-високата ѝ температура е през август. До септември в езерната вода се акумулира значително количество топлина, която по-късно се отделя и спомага за относително меката есен по крайбрежието.
Езерото се характеризира с ниска продукция на фитопланктон.
 
Рибният свят е представен от редица автохтонни видове от различни семейства Salmonidae (2 вида), Cyprinidae (12 вида), Cobitidae (2 вида).
г
Най-известни и проучвани са двете ендемични пъстърви - охридската (Salmo letnica) и белвицата (Salmothymus ohridanus). В миналото към [[охридска пъстърва|охридската пъстърва]] е ориентирана най-голяма част от риболовството в езерото, поради което още през 1935 г. с основаването на Хидробиологичния институт в Охрид (Хидробиолошки завод) започва нейното изкуствено размножаване. Уловът и е забранен преди 9 г. и забраната ще е в сила през следващите 7 г.
 
Най-известни и проучвани са двете ендемични пъстърви - охридската (Salmo letnica) и белвицата (Salmothymus ohridanus). В миналото към [[охридска пъстърва|охридската пъстърва]] е ориентирана най-голяма част от риболовството в езерото, поради което още през 1935  г. с основаването на Хидробиологичния институт в Охрид (Хидробиолошки завод) започва нейното изкуствено размножаване. Уловът и е забранен преди 9 г. и забраната ще е в сила през следващите 7 г.
След пъстървовите, най-голям дял в улова на риба в езерото има плашицата (Alburnus albidus alborella Fillipi), която е от рода на уклейките (Alburnus).
 
След пъстървовите, най-голям дял в улова на риба в езерото има плашицата (Alburnus albidus alborella Fillipi), която е от рода на уклейките (Alburnus).
 
Европейската змиорка (Anquilla anquilla) или ягулата, както я наричат охридчани, също е традиционен улов за рибарите в езерото. Тя не е ендемичен вид за Охридското езеро. След размножаването си в [[Саргасово море]] тя се придвижва до [[Адриатическо море|Адриатическо]] и по река [[Черни Дрин]] достига езерото. През 60-те години на ХХ век обаче, с изграждането на хидроцентрала на [[Черни Дрин]] естественият път на змиорката е прекъснат. Днес присъствието ѝ в Охридското езеро зависи изцяло от човека. Всяка година закупени от чужбина млади ягули се пускат в езерото, а средствата се заплащат от "[[Електростопанство на Македония]]", което е собственик на хидроцентралата.
 
== Екологична стабилност на езерото ==
Концепцията за защита на Охридското езеро е залегнала в Закона за защита на Охридското, Преспанското и [[Дойранско езеро|Дойранското езеро]] от 1977  г. и неговите изменения. През 1977  г. е изработена и т.нар. Студия за защита на Охридското езеро.
 
Езерото сменя водата си цялостно приблизително на 60 години, поради което има слаби самопречиствателни механизми. Водата в пелагиалната зона (при дълбочина над 50 м. m) е I категория. Замърсяването на водите е засегнало най-вече литоралната зона (при дълбочина между 0 и 20 м.m). В някои нейни части близо до Охрид, Струга и Поградец чистотата на водата достига до IV категория. Най-големите източници на замърсяване са непречистените води и проникването на вещества, съдържащи биогенни елементи (при ерозия на почвата, изтичане на субстанции от земеделието и др.).
 
Охридското езеро спада към типично олиготрофните езера, т.е. към езерата със слаба органична продукция. Фотосинтезните процеси в него не са интензивни и продукцията на планктона е слаба. Замърсяването с фосфор е най-големия проблем за езерото и запазването на неговото олиготрофно състояние. Преминаването на езерото в мезотрофно или дори еутрофно състояние би довело до прекомерно увеличаване на водораслите и други водни растения, до намаляване прозрачността на водата, ограничаване на съдържанието на кислород в нея, освобождаване на неприятен мирис и опасност за някои ендемични биологични видове като Охридската пъстърва.

Навигация

Лични инструменти

Именни пространства

Варианти