Люлин (планина): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Onziv1 (беседа | приноси)
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Промяна: ru:Люлин (горный массив)
Ред 37: Ред 37:


[[en:Lyulin Mountain]]
[[en:Lyulin Mountain]]
[[ru:Люлин]]
[[ru:Люлин (горный массив)]]

Версия от 14:07, 17 март 2012

Вижте пояснителната страница за други значения на Люлин.

Люлин откъм Витоша, Копитото
Върховете Дупевица и Добринова скала

Люлин е планина в Западна България. Намира се на 5 km югозападно от столицата София. Най-високата ѝ точка е връх Дупевица с неговите 1256 m. До 1997 г. посещаването му е забранено.

Месторазположение

Бучинският проход разделя Люлин планина на два дяла — западен и източен. Източният дял на планината е по-висок и на него се намира нейният първенец — връх Дупевица. Близо до него се намира интересната област Добринова скала. Името ѝ идва от формата на съседния до Дупевица връх, представляващ отвесна скала от която се открива добра панорамна гледка към столицата, град Банкя и Витоша.

В северното подножие на планината се намират софийските квартали Мало Бучино, Банкя ,в южното Княжево, Владая , а в източното Горна Баня. Разделена е от планина Витоша чрез Владайския проход, където тече Владайска река.

Манастирски поляни

В южното подножие на Добринова скала, в югозападна посока на около стотина метра от върха преминава черен път с маркировка водещ към хижа Люлин и идващ от вилна зона „Манастирски поляни“.

Туризъм

Люлин планина е интересно място за туризъм. Макар и да е доста по-малка от популярния си съсед Витоша, тя предлага интересни места и туристически атракции, които могат да бъдат обиколени и разгледани в рамките на един ден. Планината е доста разнообразна. Северният склон е покрит от дъбови и букови гори, през които има направени няколко туристически пътеки. Те са маркирани за улеснение на туристите. Южните склонове на планината са обезлесени. Те са покрити с тревна растителност и ниски храсти - шипки и други подобни. Той е и значително по-беден на водни ресурси.

Има няколко интересни варианта за туризъм из планината. От „Манастирски поляни“ може да се тръгне към Банкя, Владая или към върховете на планината — Дупевица и Добринова скала. Има и възможност за кратка разходка до Горнобанския манастир „Св. св. Кирил и Методий“, както и за такава из околността около „Манастирски поляни“. При изкачване на връх Дупевица се откриват други възможности за туризъм. От там може да се продължи на запад по билото на планината, до Добринова скала и по пътя водещ към Банкя да се слезе на голяма поляна, която е видима от м. „Манастирски поляни“. Тя се нарича Люлинов рид. Известна е и като летището, поради формата ѝ, както и от факта, че е ползвана от селскостопанската авиация по времето на социализма.

Люлинов рид

Под нея има път, който води обратно до вилна зона „Манастирски поляни“, но преминава и през горнобанския манастир. В обратната посока същият път води и към Банкя. Докато се двоуми накъде да поеме, туристът може да си почине на чешмичката намираща се близо до пътя и да разгледа прекрасния параклис в построен в гората.

От връх Дупевица може да се слезе и по северния склон намиращ се под него, по пътечка в гората, и да се стигне до Горнобанския манастир. Друг интересен маршрут тръгващ от върха води към Владая. В близост до портала на поделението тръгва пътека, която стига до Владайския манастир „Св. Петка“. Минава се покрай красива брезова гора. Манастирът е основан по време на Втората българска държава и е възобновен през ХХ в. Понастоящем е постоянно действащ. Състои се от черква, жилищни и стопански сгради и параклис „Св. Неделя“. Черковният иконостас е обявен за паметник на културата.

Манастир „Св. Св. Кирил и Методий“

Този манастир не е единственият, който може да бъде видян в Люлин планина. В северното подножие на планината, над вилна зона „Манастирски поляни“ се намира Горнобанският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, известен още и като „Св. Крал“. Манастирът е основан през 15 век. До манастира се стига по асфалтов път дълъг 1 km, който започва от просторен паркинг във вилна зона „Манастирски поляни“.

Друго интересно място в планината е Войнишкия паметник. Той се намира в поляните над горнобанското танково поделение. До него може да се стигне по черен път, тръгващ от местността „Кърлежа“ в „Манастирски поляни“. До паметника има и чешмичка. От същото място в „Манастирски поляни“ тръгва и стръмна пътека, по която за 15 минути се слиза на пътя София-Перник. Минава се през местността „Черният кос“, а по средата на разстоянието има чешмичка, до която минава черен път, по който може да се стигне до прекрасната скална местност, която всеки жител или гост на столицата е виждал минавайки по шосето идващо от Перник.