Федерален президент (Германия)

Йоахим Гаук е настоящият федерален президент на ФРГ

Щандарт на Бундеспрезидента

Двореца Белвю

Вила Хамершмит в Бон

Федералният президент (на немски: Bundespräsident; още Бундеспрезидент) е държавния глава на Федерална Република Германия (ФРГ) и е за разграничаване от президентите на различните федерални провинции. От 18 март 2012 година федерален президент е Йоахим Гаук. Функциите на федералния президент са определени от Конституцията на ФРГ.

Властта с която разполага федералния президент на Германия в германската политическата система е силно ограничена от конституцията. Институцията Федерален Президент разполага най-вече с представителни функции, за което тя се нарича още pouvoir neutre(в превод неутрална власт). Като институция тя се причислява към изпълнителната власт. Седалищата на президента са Двореца Белвю в германската столицата Берлин и Вила Хамершмит в бившата столица Бон. В помощ на президента е изградена специално ведомство, т.н. президентска служба (от немски Bundespräsidialamt), която консултира, информира, подготвя и улеснява работата на федералния президент.

Федералният президент бива избран за период от пет години от Федералното Събрание. Преизбиране на встъпил в длъжността президент е възможно само веднъж. Многократен избор е възможен, само ако след втория период следва друг президент. На изборите за Федерален Президент на 23 май 2009 година, Хорст Кьолер е преизбран.

Президентът днес

Квалификация

За президента могат да бъдат избирани всички германци, които имат правото да гласуват за Бундестага и са навършили четиредесет години. Де факто досега (август 2008 година) най-младия федерален президент е Валтер Шел. Когато встъпва в длъжност, той е бил на 54 години.

Избора на кандидатите зависи от съотношението на партиите във федералното събрание. В зависимост от status quo(статуквото) големите партии (ХДС и СПД) водят консултации за подходящ кандидат, за да му осигурят абсолютното мнозинство. В този аспект е и неписаното правило, че кандидати получили мнозинство принадлежат на една от големите партии.

Кандидатът а и бъдещият президент не е длъжен да е член на паламентта, правителството или на някоя от законодателните власти в провинциите. Така например сегашния президент Хорст Кьолер е бил преди избора си директор на международния валутен фонд.

Избор

Избора на Федерален Президент е конституиран чрез член 54 на коснтитуцията на ФРГ. Федералния Президент не е пряко избиран от народа, а чрез членовете на Федералното събрание (Bundesversamlung, от немски Бундесферсамлунг), поради което заеманата от него позицията в контекста на политическата система на Германия е слаба.

За избора на федерален президент се свиква специално Федерално събрание, което е и единствената му задача. То се състои от членовете на Бундестага, Бундесрата и делегати, избрани от законодателната власт (Ландтаг) на провинциите. Въпреки това не е задължително делегатите сами да са членове на тази законодателна власт — често уважавани граждани са избирани за такива. Самият избор на федерален президент протича чрез тайно гласуване.

Като цяло Федералното събрание наброява повече от хиляда души (почти по равно от Бундестага и Бундесрата). Германската конституция, задължава това събрание да бъде свикано тридесет дни преди изтичането на мандата на текущия президент. На практика то се свиква веднъж на всеки пет години (във всички години, завършващи на числото "4" или "9"). От 1979 година Федералното събрание се стои на 23 май, дата на създаването на ФРГ през 1949 и се свиква от председателя на Бундестага.

Федералният президент не може да бъде избран на едно заседание на федералното събрание за период повече от пет години. За да бъде преизбран, трябва да бъде свикано ново събрание, което е възможно едва тридесет дни преди изтичането на мандата. Преизбирането на даден президент може да става само веднъж, за период от пет години.

Федералното събрание се опитва да избере президент чрез абсолютно мнозинство на гласове. Ако, след две гласувания, никой кандидат не получава такъв вид подкрепа, чрез трети вот кандидатът с обикновено мнозинство бива избран, независимо от големината на мнозинството. Последното се случвало досега два пъти: при избирането на Густав Хайнеман през 1969 година и при избора на Роман Херцог през 1994 година.

Всички избрани досега президенти са били преди това активни политици и дължат избора си на партията, която ги е издигнала и която е съставяла същевременно мнозинството във федералното събрание. Президентът получава годишна заплата от 213 000 евро, която продължава и след като изтече неговия мандат.

При приемане на своя пост, бундеспрезидентът трябва да даде следната клетва, формулирана в член 56. от конституцията:

„

Заклевам се да отдам живота си в името на доброто на германците, да увелича техните облаги, да избегна всякаква вреда над тях, да поддържам и браня конституцията и правилника на Федерацията, да изпълнявам съвестно своите задължения и да съм справедлив с всички.

“

По избор президентът може да добави и: "Затова нека Бог ми помага".

Задължения

Властта с която разполага федералния президент на Германия е представителна. Той няма правото да дава указания и да се меси във водените от федералното правителството политики. Той има само правото да дава напътствия, които обаче не са обвързващи.

За разлика от много други страни, между които и България, в Германия президентът не е главнокомандващ на военните сили. По време на мир тази роля се пада на правителството за защита и най-вече на канцлера по време на война, както е и според Член 65а. Президентът има следните задължения:

• Назначаване на постове във Федералното правителство

Според член 63 от Конституцията на ФРГ, канцлера се предлага на Бундестага за избор от федералния президент. Бундестага има правото да го избере. В случай че го избере президента го назначава на служба. Бундестага, обаче, може да отхвърли предложението на президента и да избере свой кандидат, който президентът трябва да назначи на работа. Формално назначаването става чрез подписването на съответния документ.

Ако обаче изборът на канцлер е протекъл в нарушение на конституцията или кандидатът е противоконституционен, федералния президент може (а може да се каже, че е и задължен) да откаже назначаването и във вторият случай да се обърне към констутиционния съд.

Бундеспрезидентът назначава и уволнява пак формално останалите членове на Федералното правителство само "по предложение на канцлера" (записано в член 64). Президентът от своя страна може да премахне канцлера, но само след вот на Бундестага. Ако това стане, то този, който заема поста на канцлер се избира от Бундестага.

• Разпускане на Бундестага

В случай, че Бундестага избере някоя личност за служба в правителството или като канцлер чрез обикновено, а не квалифицирано мнозинство, президентът може, по свое усмотрение, да назначи тази личност като канцлер или да разпусне Бундестага. При случай на отхвърляне на таен вот в Бундестага и на предложение на дейстащия канцлер за разпускане, президентът, отново по свое усмотрение, може да разпусне Бундестага за 21 дни. Досега тази власт е използвана само три пъти в историята на Федералната република. И в трите случая не е сигурно, че мотивите за разпускането са такива, каквито са заложени в конституцията.

• Провъзгласяване на законите

Всички федерални закони трябва да бъдат подписани от президента и след това обнародвани в Държавен Вестник за да могат да влязат в сила. Нормативни административни актове като постановления, правилници и наредби се изготвят и подписват от съответната служба и също се обнародват в Държавен Вестник.

Преди да подпише, президентът трябва да провери дали законът съответства с конституцията и/или неговото съдържание е конституционно. Ако не е така, той има правото (а може да се каже и задължението) да откаже да подпише закона. Това отвхърляне се е случвало досега (август 2008) само осем пъти, като последните два са били при сегашния президент Хорст Кьолер през октомври и декември 2006 година. Отказа не може да бъде политически мотивиран, а само на правова основа и то обоснован. За тази си функция той често е наричан Пазител на конституцията (от немски Hüter der Verfassung). Досега, както беше и през 2006 година, президентът винаги е отказвал подпис поради съмнение в това дали закона съответства на конституцията.

• Чуждестранни връзки

Президентът взема участие в чуждестранни визити и получава чуждестранни почетни звания. Той също сключва мирни договори с други нации, акредитира немски дипломати и получава писма, касаещи акредитирането на чуждестранни дипломати.

• Амнистия и ордени

Президентът може да помилва осъдени от федералното правораздаване, което се случва рядко, и да награждава с почести и ордени.

• В случай на извънредно положение

При случай на национална криза, закона обозначава президента като посредник. При определени условия президентът може да обявява "криза".

• Други задължения

Президентът назначава федералните съдии, федералните чиновници и военните офицери. Тези назначения изискват подиса или на канцлера, или на съответния ресорен министър.

Заместници

Конституцията не предвижда службата вицепрезидент. Ако президентът е извън страната или службата му е свободна, президентът на Бундесрата (тази позиция се заема от премиерите на провинциите за една година на ротационен принцип) става временно президент. Докато тя или той прави това, няма право да остава едновременно и на поста си като президент на Бундесрата.

Ако президентът умре или е премахнат от поста си чрез импийчмънт, то до тридесет дни се назначава нов такъв. Въпреки това такъв случай досега не е имало в Германия.

Докато президентът е на пътуване или отсъства, президентът на Бундесрата няма право да приема неговата роля, но може да "представлява" Бундеспрезидента, работейки по задачите, които изискват само физическа работа като присъствие на определено място или подписване на документи.

Импийчмънт

В правителството президентът се радва на имунитет и не може да бъде отстранен чрез вот. Единственият механизъм, чрез който е възможно той да се отстрани от тази си длъжност, е импийчмънт от Бундестага или Бундесрата поради нарушаване на законите на Германия. Веднъж приложен процеса по отстраняване върху един президент, той преминава във федерлания конституционен съд, който трябва да реши дали обвинението е основателно и дали президента е виновен. Съдът има последната дума и възможността, след решение, че президентът е виновен, да го премахне от служба. До днес това не се е случвало в Германия.

Резиденция

Първата официална резиденция на президента е Дворец Белвю в Берлин. Втората резиденция е Вила Хамершмит в Бон. Това е заложено в контекста на Обединението на Германия през 1990 година и преместването на официалната столица от Бон в Берлин. След преместването в Берлин, Бон остава андминистративна столица на Германия със седалища на няколко министерства (като министерството за икономическо сътрудничество и развитие), комитети и агенции. Точно кои институции остават, а и в някои случай са преместени от други градове в Бон е регламентирано чрез специален закон, т.н Закон Берлин/Бон от 1994 година (Berlin/Bonn-Gesetz).

Списък на федералните президенти на ФРГ

След Втората световна война в периода от 7 септември до 12 септември 1949 години функцията на федерален президент се изпълнява от служебно назначения Карл Арнолд.

Списък на Федералните Президенти на Федерална Република Германия
Nr.	Име	Партия	Начало на Мандата	Край на Мандата
1	Файл:DBP - Bundespräsident Theodor Heuss - 80 Pfennig - 1982.jpg Теодор Хойс (1884–1963)	ФДП	12 Септември 1949 1	12 Септември 1959
2	Хайнрих Любке (1894–1972)	ХДС	13 Септември 1959	30 Юни 1969
3	Файл:Stamps of Germany (BRD) 1971, MiNr 645.jpgГустав Хайнеман (1899–1976)	СДП	1 Юли 1969	30 Юни 1974
4	Файл:Walter Scheel BriefmarkeTeil.jpgВалтер Шел (* 1919)	ФДП	1 Юли 1974	30 Юни 1979
5	Файл:Karl Carstens Briefmarke.jpg Карл Карстенс (1914–1992)	ХДС	1 Юли 1979	30 Юни 1984
6	Рихард фон Вайцзекер (* 1920)	ХДС	1 Юли 1984	30 Юни 1994
7	Роман Херцог (* 1934)	ХДС	1 Юли 1994	30 Юни 1999
8	Йоханес Рау (1931–2006)	СДП	1 Юли 1999	30 Юни 2004
9	Хорст Кьолер (* 1943)	ХДС	1 Юли 2004	31 Май 2010 2 (подал оставка)
10	Кристиан Вулф (* 1959)	ХДС	30 Юни 2010	17 февруари 20123 (подал оставка)
11	Йоахим Гаук (* 1940)		18 Март 2012

Забележки:

(1)	Член 136, ал. 2 от Конституцията на ФРГ постановая, че до избирането на първия федералния президент тази функция се изпълнява от Председателя на Бундесрат. Бундесрата се събира за първи път на 7 септември 1949 и избира на тази дата Карл Арнолд за негов президент.
(2)	След оставката на Хорст Кьолер на 31 Май 2010 до 30 юни 2010 и.д. федерален президент е Йенс Бойрнзен, като функциите на федералния президент са определени в член 57 от Конституцията на ФРГ.
(3)	От 17 февруари и.д. федерален президент е Хорст Зеехофер, като функциите на федералния президент са определени в член 57 от Конституцията на ФРГ.

Литература

• Волфганг Рудцио: Das Politische System der Bundesrepublik Deutschland (Политическата Система на Федерална Република Германия); 6. Auflage, издатество Leske+Budrich, 2003, стр. 346-354 ,ISBN 3-8100-3887-3
• Манфред Г. Шмидт: Das politische System Deutschlands (Политическата Система на Германия); издатество Beck, Мюнхен, 2007, ISBN 978-3-406-54737-9

Външни препратки

• Бундеспрезидент — Официален сайт на немския президент
• Конституцията на Федерална Република Германия

—