Топли дол: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м + Селище в Сърбия
Ред 31: Ред 31:
В замлището на селото са откривани много останки от средновековни постройки, както и монети и керамика.<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
В замлището на селото са откривани много останки от средновековни постройки, както и монети и керамика.<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />


Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски документ от [[1576]] година.<ref name="Енциклопедия Кюстендил">Енциклопедия Кюстендил, Кюстендил 1988, с. 68.</ref>
Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски документ от [[1576]] година.<ref name="Енциклопедия Кюстендил">Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 68.</ref>


От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]] и влиза в състава на [[Божица|Божичката]] община.<ref name="Димитров">Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.</ref>. Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от [[1878]] година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река [[Българска Морава]], остават в Сърбия.<ref name="Младенов">Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.</ref> Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - [[Топли до]], чиито жители са със сръбско самосъзнание.
От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]] и влиза в състава на [[Божица|Божичката]] община.<ref name="Димитров">Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.</ref>. Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от [[1878]] година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река [[Българска Морава]], остават в Сърбия.<ref name="Младенов">Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.</ref> Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - [[Топли до]], чиито жители са със сръбско самосъзнание.

Версия от 15:53, 18 март 2012

Шаблон:Селище в Сърбия

Топли дол е село в община Сурдулица, Пчински окръг, Западните покрйнини, Сърбия.

География

Топли дол се намира във високопланински район в крайния северозападен дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Селото е разположено непосредствено на изток от българо-сръбската граница по Берлинския договор. Надморската му височина при църквата е 1200 метра, в миналото отделни къщи на селото са се намирали и на височина от 1500 метра.[1].

Традиционно, селото се състои от 15 разпръснати махали - Стамболийска, Чипѝлова, Велкова, Карда̀нова, Самарджѝинци, Мута̀вини, Дунгерци, Никодимови, Да̀нчини, Пешѝчави, Бѐркови, Лазарови (Весини), Дога̀новчанье, Нико̀лчини и Кумѝчини.[1] Някои от тези махали днес са обезлюдени.

История

В замлището на селото са откривани много останки от средновековни постройки, както и монети и керамика.[2]

Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски документ от 1576 година.[2]

От 1878 до 1920 година селото е в границите на България и влиза в състава на Божичката община.[3]. Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от 1878 година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река Българска Морава, остават в Сърбия.[4] Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - Топли до, чиито жители са със сръбско самосъзнание.

Непосредствено след Освобождението в селото е открито училище. [3] В 1884 година е построена местната църква "Св. Георги" на мястото на стар християнски храм.[1]

По силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. В 1932 година е построена нова училищна сграда.[4]

През 1941-1944 година Топли дол, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия. В 1965 година Топли дол е включен в състава на община Власина Округлица, а през 1975 г. - към община Сурдулица.[4]

Население след 1878 г.

  • 1880 - 601[2]
  • 1900 - 729[2]
  • 1910 - 757[2]
  • 1948 - 856
  • 1953 - 927
  • 1961 - 725
  • 1971 - 631
  • 1981 - 386
  • 1991 - 190
  • 2002 - 122

Етнически състав

(2002)

Личности

  • Милан Стоименов Топлодолски, деец на бежанците от Западните покрайнини, преди 1944 г.

Бележки

  1. ↑ а б в Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 286-291.
  2. ↑ а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 68.
  3. ↑ а б Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.
  4. ↑ а б в Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.

Шаблон:Сърбия-мъниче

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Топли_дол&oldid=4670274“.