Ваня Петкова: Разлика между версии
м Cyrlat: 2 repl; |
Редакция без резюме |
||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“ , "Златната ябълка" и “Арменска песен”.<ref>[http://www.standartnews.com/news/details/id/30733/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B2-%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%92%D0%B0%D0%BD%D1%8F-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0- Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова], в-к „Стандарт“, 28 април 2009</ref> Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език. |
Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“ , "Златната ябълка" и “Арменска песен”.<ref>[http://www.standartnews.com/news/details/id/30733/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B2-%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%92%D0%B0%D0%BD%D1%8F-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0- Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова], в-к „Стандарт“, 28 април 2009</ref> Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език. |
||
Дъщеря на Ваня Петкова е преводачката от руски, английски и арабски език и PR - Оля Ал-Ахмед. |
Дъщеря на Ваня Петкова е преводачката от руски, английски и арабски език и PR - Оля Ал-Ахмед. |
||
Ваня Петкова – космополитна, принадлежаща на три континента, с украинска графска кръв от Полтава и черкезка жилка по баща - Донски казак - генерал, с гръцко – турска кръв по майка, тя бе непокорна, неразбрана, скандална, справедлива, истинска, любяща - невероятно явление в съвременната българска поезия. Тя ще остане в паметта ни като една от даровитите и непокорни бунтарки, отстоявала през целия си живот принципите си за свободата, човешката солидарност и справедливост. Ваня Петкова остава завинаги като най-недостижимата и неповторима българска поетеса на любовна лирика ! |
|||
„Ето - аз съм грешница. |
„Ето - аз съм грешница. |
||
| Ред 57: | Ред 55: | ||
Ето, аз съм грешница.” |
Ето, аз съм грешница.” |
||
Сега тя е на „Сириус”... и литературното наследство, което тя ни остави за поколенията – са нейните послания към редица народи, а « писаното остава», и за това тя ще продължи да бъде в библиотеките, в учебниците, в сърцата ни! Дори и от «Сириус» тя вижда, че делото й продължава и всичко неиздадено, ще бъде издадено и читателите от различни националности и народности ще се докоснат до нейното слово и до нейният безсмъртен Дух !”, пише за своята майка Оля Ал-Ахмед |
|||
== Критика == |
|||
Независимо от големия брой публикувани стихосбирки, критиката невинаги е благосклонна към творчеството на Ваня Петкова. Обект на критика стават претрупаният й на места изказ, неясното съдържание на някои конкретни стихотворения, както и желанието да се представят в поетична светлина (опоетизират) иначе тривиални или изтъркани образи и обекти, например "брези полазили", "езеро разплакано като око" и др. Стихотворната й биография за живота на Йоан Кукузел например поражда сериозна критика в книгата "Между анализа и мечтата" (автор Сергей Райков, изд. "Народна Младеж" 1986). Публична тайна, добре известна в средите на вестник "Литературен фронт" обаче остава фактът, че след излизането на критичния материал авторът Сергей Райков е заплашван по телефона със отмъщение "от арабския свят". |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 04:11, 19 март 2012
| Ваня Петкова | |
| българска поетеса | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учила в | Софийски университет |
| Награди | Георги Джагаров (литературна награда) (2005) |
| Семейство | |
| Деца | Оля Ал-Ахмед |
| Подпис |  |
| Ваня Петкова в Общомедия | |
Ваня Петкова (Хатиджа Садик) е българска поетеса и преводач от руски език, украински, арабски език, арменски, сръбски и испански език. Член на Съюза на българските писатели, Член на Съюза на българските преводачи и Член на Съюза на българските журналисти.
Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност славянска филология в Софийски университет. През 1974-75 година специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“. Преводач в българското посолство в Хартум през 1969-70 година. През 1968 под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.[1]
Прави множество поетични рецитали в България и чужбина.
Ваня Петкова е автор на стихосбирките:
- 1965 — „Солени ветрове“,
- 1967 — „Куршуми в пясъка“,
- 1967 — „Привличане“,
- 1967 — „Грешница“,
- 1968 - "Нунче, внучката на дядо Качи"
- 1970 — „Предсказание“,
- 1972 — „Черната гълъбица“,
- 1973 — „Кестенова любов“,
- 1973 - "Оли, Оли, Охлювче"
- 1976 — „Обратна река“,
- 1979 — „Обет за мълчание“,
- 1980 — „Venceremos" - Лирически есета за Куба,
- 1980 — „Синята книга“,
- 1981 — „Триптих“,
- 1984 — „Гръм“,
- 1984 — „Цигански романс“,
- 1988 — „Земетресение“,
- 1989 — „Прощаване“,
- 2005 — „Страсти“, ISBN 95489548023
- 2006 – „Грешница - 1” – римейк
- 2008 – „Грешница – 2” - римейк
- 2009 - "Пиратски стихове " - посветена на любимия й внук Юсеф Ал-Ахмед и актьора Джони Деп.
- 2009 - "Златната ябълка"-последен превод от украински,любовна лирика.
- 2010 - “Арменска песен” на Ваня Петкова - на два езика. Излезе нова стихосбирка на Ваня Петкова. “Арменска песен” се появи в двуезично издание с марката на “Демакс” и съдействието на Арменското посолство. Премиерата бе на 2 декември 2010 в Народната библиотека. Дъщерята на поетесата преводачката Оля Ал-Ахмед е съставител и автор на предговора, оформлението е на 14-годишния внук на Ваня Петкова - Юсеф.
Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“ , "Златната ябълка" и “Арменска песен”.[2] Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.
Дъщеря на Ваня Петкова е преводачката от руски, английски и арабски език и PR - Оля Ал-Ахмед.
„Ето - аз съм грешница. Казвам това, което мисля, целувам устни, които искам, и очи с цвят на езеро, и очи с цвят на лешници аз до дъно разплисквам. Ето, аз съм грешница.”
Критика
Независимо от големия брой публикувани стихосбирки, критиката невинаги е благосклонна към творчеството на Ваня Петкова. Обект на критика стават претрупаният й на места изказ, неясното съдържание на някои конкретни стихотворения, както и желанието да се представят в поетична светлина (опоетизират) иначе тривиални или изтъркани образи и обекти, например "брези полазили", "езеро разплакано като око" и др. Стихотворната й биография за живота на Йоан Кукузел например поражда сериозна критика в книгата "Между анализа и мечтата" (автор Сергей Райков, изд. "Народна Младеж" 1986). Публична тайна, добре известна в средите на вестник "Литературен фронт" обаче остава фактът, че след излизането на критичния материал авторът Сергей Райков е заплашван по телефона със отмъщение "от арабския свят".
Източници
- ↑ Почина поетесата Ваня Петкова, Дарик нюз, 26 април 2009
- ↑ Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова, в-к „Стандарт“, 28 април 2009