Уд

Файл:Oud.jpg

Уд

Уд (Шаблон:Lang-ar, Шаблон:Lang-hy, асир. ܥܘܕ — ūd, Шаблон:Lang-tr или Шаблон:Lang-tr, Шаблон:Lang-el, Шаблон:Lang-az, Шаблон:Lang-he — ud) или Барбет (Шаблон:Lang-fa — barbat) е струнен музикален инструмент, разпространен в страните от Близкия изток, Кавказ и Средна Азия, особено в Армения, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан, Иран и Турция. Предшественник е на европейската лютня (пренесен е в Европа от арабите по времето на нашествието им в Испания).

Уд е най-известният и важен арабски музикален инструмент, символизиращ съвременната и традиционна арабска музика. Произхожда от по-древния персийски инструмент “Barbat". Уд буквално преведено, означaва "дърво", е бил в основата на всеки вид композиция. Поради огромното му значение, се развива и едно течение на проучване и музикална мисъл, наречено "Школа на Удистите". Предпочитан е от композиторите и обикновено се свири на него при солови изпълнения на певци. Между VIII и X век лаудът е имал само 4 струни, олицетворяващи четирите основни елемента: огън, вода, земя и въздух. През XV век броят на струните нараснал на 6. Инструментът бил познат на древните египтяни, сирийци, китайци и персийци. В днешно време това е единственият инструмент, способен да следи всяка мелодия. Арабите не случaйно го наричaт "Султан на Арабската музика"!