Добри Христов: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 4x дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ: |
||
Ред 44: | Ред 44: | ||
* Венелин Кръстев — Очерци по история на българската музика. – София: Музика, 1977. |
* Венелин Кръстев — Очерци по история на българската музика. – София: Музика, 1977. |
||
{{ |
{{СОРТКАТ:Христов, Добри}} |
||
[[Категория:Български композитори]] |
[[Категория:Български композитори]] |
||
[[Категория:Родени във Варна]] |
[[Категория:Родени във Варна]] |
Версия от 12:58, 22 март 2012
Добри Христов | |
български композитор | |
Роден |
26 декември 1875 г.
|
---|---|
Починал | |
Религия | православие |
Учил в | Пражка консерватория |
Добри Христов в Общомедия |
Добри Христов е български композитор, един от майсторите от Първото поколение български композитори.
Биография
Роден е във Варна на 14 декември 1875 г. Бащата на Добри, Христо Иванов, е дребен занаятчия — кожухар, преселник от Казанлък. По време на Кримската война той напуска родното си място и се заселва във Варна, която по това време е все още слабо населена с българи. Родителите на майката на композитора са преселници от Ямболско.
Средата, в която расте бъдещият композитор, насочва осъществяването на неговите стремежи. На възраст единадесет години той печели от сурвакане на Нова година, 12 гроша, с които си купува малка флейта, на която четири години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите, той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури които преписва, и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии. Като вижда големият интерес на Добри към музиката неговият съсед му подарява цигулка. Продължава да се самообразова с подарената цигулка, а в четвърти клас, когато е на около 12 години, се опитва и да композира — отначало едногласни мелодии, после две мазурки, накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония”, дори и солово-инструментални съчинения.
Показателен е и начинът, по който започва да изучава хармония: моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва щимовете, понеже умее да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония – на Рихтер, Пьотър Чайковски, Антон Аренски и Йосеф Фьорстер.
През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава” и „Пусти моми жеравненки”, с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида, събират се пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е Антонин Дворжак.
Трите години в Пражката консерватория обогатавят Христов с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална Прага живее с музиката на Бедржих Сметана (симфоничния цикъл „Моето отечество”) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното — към фолклора.
Умира в София на 23 януари 1941 г. на 65 години.
Творчество
Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Оставил е огромен брой хорови и солови песни; няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица”, „Леле моме”, „Ерген дядо”, „Ганината майка” или „Дафино вино”; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват '„Сивляна”, „Девойче”, „Я разтурай” или „Леле, Божке”. Не само от сцената се чува „Хвалите имя Господне”, в неделя и на празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от „Златоустова” или от „Общодостъпна” литургия с Великата ектения, „Херувимската песен“, „Святий Боже“ и „Тебе поем“.
В памет на Добри Христов
Училището по изкуствата във Варна се нарича „Добри Христов“. В негова памет всяка година се прави юбилей.
Източници
- Милко Димитров- Добри Христов и Варна. – Варна, 1987.
- Венелин Кръстев. Добри Христов. – София: Наука и изкуство, 1975.
- Венелин Кръстев. Профили. – София: Музика, 1976.
- Добри Христов — Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. II. – София: Изд. на БАН, 1970 г.
- Венелин Кръстев — Очерци по история на българската музика. – София: Музика, 1977.