Захарий Княжески: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ:
Ред 37: Ред 37:
* Д-р Цончев Петър, ''Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси'', 1934/1996/, стр.405-407; 411,418,472,484,661,679
* Д-р Цончев Петър, ''Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси'', 1934/1996/, стр.405-407; 411,418,472,484,661,679


{{сорткат|Княжевски, Захари}}
{{СОРТКАТ:Княжевски, Захари}}


[[Категория:Български просветни дейци]]
[[Категория:Български просветни дейци]]

Версия от 13:53, 22 март 2012

Захари Княжески
български книжовник
Роден
Пишмана, днес Княжевско
Починал
Захари Княжески в Общомедия

Захари Княжески (псевдоним на Жеко Петров Русев) е възрожденски деец.

Роден през 1810 г. в село Пишмана, днес Княжевско, община Опан, област Стара Загора. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи Стара Загора, Търново, Света гора и във Взаимното училище в Габрово при Неофит Рилски. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия Изток, Африка и балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. в Търново. Завършва образованието в Семинарията в Одеса,Русия (1839-1845). През периода развива сред българите активна патриотична дейност. Приема руско поданство. Драгоман в в Руско вицеконсулство в Търново, по-късно преместено в Русе.

Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в България книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Сам завежда С. Милкова и Анастасия Тошева в Русия. Захари Княжески подарява на Мъглишкия манастира цял товар книги, донесени от Русия, създавайки първата в България обществена библиотека. Книгите са били докарани с десет каруци, теглени от волове, пакетирани в 40 сандъка.

Захари Княжески има заслуги за българския фолклор - записва народни песни, които П. А. Безсонов включва в сборника "Български песни" на руски език от 1855 г. Публикува на руски език етнографски статии "Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения." 1846 г. Сътрудничи на руския Журнал Министерства народного просвещения, на Цариградски вестник, Македония , Напредък и др., пише книжки по земеделски, езикови и други въпроси. Организира курсове по бубарство. Ратува за земеделска просвета на населението.


Трудове

  • Коренья на пиянството и каква полза принася на ония, що пият много. Смирна, 1842.
  • Введение в истории българских славян. Москва, 1847.
  • Совети за непразни жени и правила как да постъпват с новорождените младенци. Цариград, 1853.
  • Средство за предварвание за заравянието на мнимоумрелите или примрели человеци. Цариград, 1858.
  • Практическо ръководство по шелководство. Цариград, 1859


Източници

  • Аретов, Н. Делото на Захари Княжески. - Език и литература, 1989, № 4, с. 32-39.
  • Койчева В., "Аз българинът Захари Княжески", - Септември (Ст.Загора), №10/1977;
  • Минкова Л., Възрожденският просветител Захари Княжески. - Литературна мисъл, №3/1974;
  • Ников П., Възраждане на българския народ, С.1971, стр.74,75,165;
  • Шишманов Ив., Избрани съчинения, Т.1, С.: БАН, 1965, стр. 245-254;
  • Д-р Цончев Петър, Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси, 1934/1996/, стр.405-407; 411,418,472,484,661,679