Разлика между версии на „Българо-унгарски войни“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
След падането на българската столица Преслав през 971 г. Българската и Византийската империи се оказват впримчени в състояние на постоянна война. Византийско-българският конфликт достига своя връх през 1003 г., когато унгарците се намесват. По това време управителят на северозападните български земи е войводата [[Ахтум]], внук на войводата Глад, който е победен от унгарците през 30-те години на 10 век. Ахтум командва силна войска и неостъпчиво защитава северозападните граници на царството. Построява също много църкви и манастири, чрез които разпространява източноправославието и българската култура в Трансилвания.<ref>''Legenda Saneti Gerhardi episcopi'', p. 489.</ref><ref>Venedikov, p. 150.</ref>
 
Макар че бракът между престолонаследника [[Гаврил Радомир]] и дъщерята на унгарския цар да установява приятелски отношения между двете най-силни държави в Дунавския регион, взаимоотношенията се влошават след смъртта на Геза. Българите подкрепят Гуила и [[Копани]] като владетели вместо сина на Геза - [[Стефан I]]. В резултат на междуособиците бракът между Гавраил Радомир и унгарската принцеса е разтурен. Впоследствие унгарците нападат Ахтум, който подкрепял претендентите за унгарския трон. Крал Стефан I убеждава Ханадин - дясната ръка на Ахтум - да му помогне с атаката. Когато заговорът се разкрива Ханадин отпътува и се присъединява към унгарските редици.<ref>''Legenda Saneti Gerhardi episcopi'', p. 492–493.</ref> По същото време силна византийска армия обсажда Видин (Бъдин), седалището на Ахтум. Въпреки че за успешната защита на твърдината са нужни множество воини, Ахтум е зает с войната на север. След няколко месеца той умира в битка, в която неговите войски са сразени от унгарците.<ref>Venedikov, pp. 151–152.</ref> Като резултат от войната българското влияние на северозапад от Дунав трайно отслабва.
 
== Войната от 1195г. ==
Унгарският крал Бела III, който е византийски съюзник и владее Ниш и западните български земи, след провала на българо-византийските мирни преговори в 1195г. напада България с идеята да завладе западна Мизия. За войната са известни малко подробности. Знае се само, че българската войска разгромява напълно унгарската армия още в първите боеве, контраатакува и освобождава от унгарско владичество [[Ниш]] и цялото [[Поморавие]], включително крепостите Враня, Равън, Лесковъц и др.
Българите достигат Прищина (тогава под сръбско управление), оттам атакуват на север и си връщат [[Белград]], [[Браничево]] и [[Срем]], разгромявайки напълно унгарците. Това е краят на войната с Унгария.
 
В резултат на тази война [[Иван Асен I|цар Асен І]] освобождава и присъединява към България значителни територии - западната българска граница вече минава непосредствено близо до [[Прищина]], до р. [[Ибър]], до горното течение на р. [[Сръбска Морава]], и оттам - по долното течение на р. [[Дрина]] до Срем и Белград, които отново са български.
 
 
== Войната от 1203 г. ==
През 1202 г. унгарският крал Имре (Емерих) напада България и превзема българскиите области Белград, Браничево и Ниш, като последната прехвърля в ръцете на своето протеже на сръбския престол, Вукан Неманич. Калоян отвръща през 1203 г., помагайки на Стефан Неманич да си възвърне сръбския трон (намалявайки влиянието на маджарите в региона) и отвоювайки Белградската и Браничевската области с помощта на кумански наемници.
 
== Източници ==
Анонимен потребител

Навигация