Сонет: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Промяна: kk:Сонет
м самопрепратка и разни
Ред 1: Ред 1:
Терминът '''сонет''' е извлечен от провансалската дума ''sonet'' и италианската ''sonetto'', и двете означаващи малка [[песен]]. През тринадесети век той е обозначавал [[поема]] от четиринадесет писани реда със стриктна [[рима]] и логическа структура. Конвенциите, асоциирани със [[сонет]]а, се изменят през неговата история.
'''Сонет'''<ref>„Речник на съвременните литературни термини“ — [[Роджър Фаулър]], изд. Наука и изкуство — София, 1993</ref> е музикален термин, извлечен от [[прованс]]алската дума ''sonet'' и [[Италиански език|италианската]] ''sonetto'', и двете означаващи малка [[песен]]. През тринадесети век той е обозначавал [[поема]] от четиринадесет писани реда със стриктна [[рима]] и логическа структура. Конвенциите, асоциирани със сонета, се изменят през неговата история.


Римата не преминава през цялото стихотворение, а изгражда 3 четиристишия, с кръстосани [[рима|рими]], и заключително двустишие (със съседни рими). Схемата на сонета е: abab cdcd efef gg. Тя е нещо забранено и дори считано за глупаво по време на революцията.
Римата не преминава през цялото стихотворение, а изгражда 3 четиристишия, с кръстосани рими, и заключително двустишие (със съседни рими). Схемата на сонета е: abab cdcd efef gg. Тя е нещо забранено и дори считано за глупаво по време на революцията.


Технически определянето на сонета не е проблем: 14 стиха, разделени (обикновено) чрез римата и тезата в единства от по 8 стиха (октава) и 6 стиха (секстина). Метриката е обичайно използваната в конкретния език: в английския това е петостъпният ямб, във френския - александринът, а в италиански - езикът, на който за пръв път се създава sonetto ("песничка") - единадесетосричният стих.
Технически определянето на сонета не е проблем: 14 [[стих]]а, разделени (обикновено) чрез римата и тезата в единства от по 8 стиха (октава) и 6 стиха (секстина). Метриката е обичайно използваната в конкретния език: в английския това е петостъпният [[ямб]], във френския [[александрин]]ът, а в италиански езикът, на който за пръв път се създава sonetto („песничка“) единадесетосричният стих.


Първият виден представител на сонета е [[Петрарка]] (1304 - 1374)- ''"Лаура"''. Схемата на римуването на Петрарка (abba, abba, cde, cde или cdc, dcd) е доста по-различна от тази у [[Шекспир]] (abba, cdcd, efef, gg). (Из ''"Речник на съвременните литературни термини"'' - [[Роджър Фаулър]], изд. Наука и изкуство - София, 1993)
Първият виден представител на сонета е [[Петрарка]] (1304 1374)- ''„Лаура“''. Схемата на римуването на Петрарка (abba, abba, cde, cde или cdc, dcd) е доста по-различна от тази у [[Шекспир]] (abba, cdcd, efef, gg).

== Източници ==
<references />


[[Категория:Поетични жанрове]]
[[Категория:Поетични жанрове]]

Версия от 09:41, 25 март 2012

Сонет[1] е музикален термин, извлечен от провансалската дума sonet и италианската sonetto, и двете означаващи малка песен. През тринадесети век той е обозначавал поема от четиринадесет писани реда със стриктна рима и логическа структура. Конвенциите, асоциирани със сонета, се изменят през неговата история.

Римата не преминава през цялото стихотворение, а изгражда 3 четиристишия, с кръстосани рими, и заключително двустишие (със съседни рими). Схемата на сонета е: abab cdcd efef gg. Тя е нещо забранено и дори считано за глупаво по време на революцията.

Технически определянето на сонета не е проблем: 14 стиха, разделени (обикновено) чрез римата и тезата в единства от по 8 стиха (октава) и 6 стиха (секстина). Метриката е обичайно използваната в конкретния език: в английския това е петостъпният ямб, във френския — александринът, а в италиански — езикът, на който за пръв път се създава sonetto („песничка“) — единадесетосричният стих.

Първият виден представител на сонета е Петрарка (1304 — 1374)- „Лаура“. Схемата на римуването на Петрарка (abba, abba, cde, cde или cdc, dcd) е доста по-различна от тази у Шекспир (abba, cdcd, efef, gg).

Източници

  1. „Речник на съвременните литературни термини“ — Роджър Фаулър, изд. Наука и изкуство — София, 1993