Кожьол: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:DudyWielkopolskie.jpg|мини|350п|дясно|Дует от два козиола]]
[[Файл:DudyWielkopolskie.jpg|мини|350п|дясно|Дует от два козиола]]
'''Козиолът (коза)''' (на [[Полски език|полски]] ''koziol, koza'') е старинен [[Полша|полски]] [[музикален инструмент]] от типа на [[Гайда|гайдите]]. Понякога е наричан ''дуди''. В наше време в [[Полша]] съществуват 8 вида гайди, разпространени в 5 района. Един от тях е козиолът, който почти отпада след [[Първата световна война]], но през последното десетилетие интересът към него се възражда. Наименованието му произлиза от полската дума за [[коза]], тъй като се изработва от [[кожа]]та на това [[Животни|животно]].<ref name="Bagpipes">[http://www.dudziarz.art.pl/polskie.html Polish Bagpipes]</ref>
'''Козио&#768;лът (коза&#768;)''' (на [[Полски език|полски]] ''koziol, koza'') е старинен [[Полша|полски]] [[музикален инструмент]] от типа на [[Гайда|гайдите]]. Понякога е наричан ''дуди''. В наше време в [[Полша]] съществуват 8 вида гайди, разпространени в 5 района. Един от тях е козиолът, който почти отпада след [[Първата световна война]], но през последното десетилетие интересът към него се възражда. Наименованието му произлиза от полската дума за [[коза]], тъй като се изработва от [[кожа]]та на това [[Животни|животно]].<ref name="Bagpipes">[http://www.dudziarz.art.pl/polskie.html Polish Bagpipes]</ref>


Съществуват няколко варианта на козиоли – с мехове, които се надуват с уста и такива, при които вкарването на въздуха става с [[духало]]. Инструментът е запазен само в около 15-ина села в [[Любушко войводство]] на запад от град [[Волщин]] и около стотина села във [[Великополско войводство]] на юг от [[Познан]]. Съществуват две основни разновидности, които се различават по големина, конструктивни елементи и [[звук]]. В северната част около градовете [[Кошчян]], [[Бук]] и [[Опаленица]] козиолите са по-малки, а звукът е по-висок и писклив. Краищата на [[гайдуница]]та и на ручилото се извиват нагоре и завършва фуниевидно, подобно на рог. Тръбите са изработени на сектори частично. Южният тип, разпространен край [[Гостин]] и [[Равич]] е с по-големи размери. Гайдуницата също завършва с форма на рог, но преминаването към него е по-остро, а ручилото се състои от три части, чиито връзки се осъществяват от [[метал]]ни тръбички. Съществуват и [[хибрид]]ни видове, нещо средно между двата типа. При всички козиоли понякога мехът се покрива с декоративна [[Плат|тъкан]] с ресни, пришити в шевовете. Много често на върха на гайдуницата като украса се поставя стилизирана козя глава.<ref name="Bagpipes"/>
Съществуват няколко варианта на козиоли – с мехове, които се надуват с уста и такива, при които вкарването на въздуха става с [[духало]]. Инструментът е запазен само в около 15-ина села в [[Любушко войводство]] на запад от град [[Волщин]] и около стотина села във [[Великополско войводство]] на юг от [[Познан]]. Съществуват две основни разновидности, които се различават по големина, конструктивни елементи и [[звук]]. В северната част около градовете [[Кошчян]], [[Бук]] и [[Опаленица]] козиолите са по-малки, а звукът е по-висок и писклив. Краищата на [[гайдуница]]та и на ручилото се извиват нагоре и завършва фуниевидно, подобно на рог. Тръбите са изработени на сектори частично. Южният тип, разпространен край [[Гостин]] и [[Равич]] е с по-големи размери. Гайдуницата също завършва с форма на рог, но преминаването към него е по-остро, а ручилото се състои от три части, чиито връзки се осъществяват от [[метал]]ни тръбички. Съществуват и [[хибрид]]ни видове, нещо средно между двата типа. При всички козиоли понякога мехът се покрива с декоративна [[Плат|тъкан]] с ресни, пришити в шевовете. Много често на върха на гайдуницата като украса се поставя стилизирана козя глава.<ref name="Bagpipes"/>

Версия от 08:44, 31 март 2012

Дует от два козиола

Козио̀лът (коза̀) (на полски koziol, koza) е старинен полски музикален инструмент от типа на гайдите. Понякога е наричан дуди. В наше време в Полша съществуват 8 вида гайди, разпространени в 5 района. Един от тях е козиолът, който почти отпада след Първата световна война, но през последното десетилетие интересът към него се възражда. Наименованието му произлиза от полската дума за коза, тъй като се изработва от кожата на това животно.[1]

Съществуват няколко варианта на козиоли – с мехове, които се надуват с уста и такива, при които вкарването на въздуха става с духало. Инструментът е запазен само в около 15-ина села в Любушко войводство на запад от град Волщин и около стотина села във Великополско войводство на юг от Познан. Съществуват две основни разновидности, които се различават по големина, конструктивни елементи и звук. В северната част около градовете Кошчян, Бук и Опаленица козиолите са по-малки, а звукът е по-висок и писклив. Краищата на гайдуницата и на ручилото се извиват нагоре и завършва фуниевидно, подобно на рог. Тръбите са изработени на сектори частично. Южният тип, разпространен край Гостин и Равич е с по-големи размери. Гайдуницата също завършва с форма на рог, но преминаването към него е по-остро, а ручилото се състои от три части, чиито връзки се осъществяват от метални тръбички. Съществуват и хибридни видове, нещо средно между двата типа. При всички козиоли понякога мехът се покрива с декоративна тъкан с ресни, пришити в шевовете. Много често на върха на гайдуницата като украса се поставя стилизирана козя глава.[1]

Стилът на свирене също е различен – на север звуците преминават плавно един във друг в легато, а на юг се изсвирват по-кратко и отсечено – в стакато. Южните музиканти са известни с много бързото и рязко стакато, изпълнено с доста свити пръсти, така че звуците наподобяват звънко бълбукане.[1]

Съществуват два вида козиоли – бял и черен. Белият се нарича още Weselny (булчински), а черният – Doslubny. И двете наименования имат смисъл на сватбен козиол, но се отнасят до различен етап от сватбения процес.[1]

Бял козиол

Белият козиол представлява обикновена универсална гайда, изработена от кожата на бяла коза, с руното навън. Около основата на гайдуницата край главината обикновено се обточва с червена лента. Върху лицевата страна на гайдуницата са разположени 6 или 7 пръстови дупки, а на обратната страна – още една за палеца на ръката. Ручилото е разделено на три сектора. Има три къси взаимно свързани последователно тръби, които при свирене се прехвърлят през лявото рамо и висят на гърба вертикално надолу. Музиката е бавна, до средно бърза с плавно изпълнение на легатото.[1]

Черен козиол

Черният козиол е направен от лицева кожа на черна коза, без видимо руно, а звукът му е по-писклив. Гайдуницата е цяла, без да се разделя на секции. При свирене ручилото се балансира в хоризонтално положение на лявото рамо на изпълнителя. Това е ритуален инструмент, който традиционно участва в първата част на полската сватба. Докато свири черният козиол, а това е през целия ден и по време на вечерята, музиката се заплаща от младоженеца. След вечеря започва да свири белият козиол и музиката се плаща от този, който поръчва поздрава или танца.[1]

Според устни предания около 1800 г. са съществували оркестри, съставени от стотина козиола. След Първата световна война към изпълненията на козиола се добавя още кларинет, а по-късно и цигулка, като тази комбинация се превръща в традиционен полски ансамбъл. Трите инструмента заедно свирят в унисон и почти една и съща мелодия с еднаква орнаментика. Днес в някои селища съществуват групи от по 5, 6 или дори 7 козиола.[1]


Външни препратки

Източници