Популярна култура: Разлика между версии
м r2.7.2) (Робот Добавяне: tl:Kalinangang tanyag |
Termininja (беседа | приноси) сливане с Масова култура |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
⚫ | |||
{{сливане|Масова култура}} |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | Популярната или още масовата култура, това е «народната» [[култура]], популярна и преобладаваща сред широк слой от населението в дадено [[общество]]. Тя може да включва в себе си такива явления, както [[бит]], развлечения ([[спорт]], [[попмузика]]), [[средства за масова информация]], и т.н. Съдържанието масова култура е обусловлено от ежедневните произшествия и събития, стремежите и потребностите, съставляващи живота на преобладаващата част от [[население]]то (т. н. мейнстрийма). |
||
⚫ | |||
⚫ | Популярната или още масовата култура, това е «народната» [[култура]], популярна и преобладаваща сред широк слой от населението в дадено [[общество]]. Тя може да включва в себе си такива явления, както [[бит]], развлечения (спорт, |
||
Масовата култура се заражда през 1930-те години на 20-ти век в [[САЩ]], след което се разпространява навсякъде. Една от предпоставките за нейната поява е повечето свободно време, с което разполагат хората. Масовата култура е на масовото общество, чиято характеристика е, че е единствената на равнището на съвременните социални ралности. Тази култура е явление, което се разпространява чрез средствата за масова информация. Характерно за масовата култура е, че е силно адаптивна и интрегрираща хората към [[общество]]то, не дава право на едно общество да се разпадне (което е и основна нейна ценност). Всички явления на културата се раждат там, където хората [[общуване|общуват]]. Културата в социалния живот на хората поставя индивидите в отношение, при което те са приравнени, т.е. чувстват се равностойни един на друг и един спрямо друг. |
|||
Комуникацията свързва две или повече социални тела в едно по-голямо и по-обхватно социално тяло. Всеки един човек живее с други хора и сред други хора и общуването с тях, чрез сведения, [[знания]], [[вяра]], [[идеи]] и преживявания е постоянен негов спътник. Качеството „масовост“ е скрито в същността на комуникацията, която като такава не може да е лична, а процес насочен още с раждането си към другиго. Всяка една [[комуникация]] цели хорските множества и духовните ценности в средствата за масова комуникация, които са предназначени за масата. |
|||
Терминът „масова култура“ в най-общия си смисъл означава [[популярна култура]], която получава медийна разгласа и в резултат на широко пазарно разпространение - тя единствена дължи съществуването си главно на обстоятелството, че се самоиздържа. |
|||
Всичко, което е модерно и се харесва на повече хора, повлича след себе си огромен брой почитатели и подръжатели, а именно това описва най-добре масовата култура. Масовата култура се стреми да привлича [[обществен интерес|общественото внимание и интереси]] върху себе си и успява да влияе върху неговото [[обществено мнение|мнение]]. |
|||
Масовата култура е предназначена за една [[глобализация|глобална]] [[публика]], без значение от географските и културните особености. Характерно за нея е, че търси онова, което сродява хората и се насочва към общочовешките ценности като щастието, любовта, красотата и т.н. Масовата култура се обръща към една разнородна публика като се опитва да задоволи нейните [[потребност]]и и изисквания. За тази култура може да се каже, че манипулира общественото съзнание, защото използва именно определени конфликтни теми, сензации и атракции и всичко се комерсиализира. Тоест продуктите на масовата култура удовлетворяват масовите нужди и са средство за забавление на съвременното общество. Въпреки комерсиалния характер на тези продукти, те успяват да съхранят определени [[естетика|естетически]] претенции и може да се обобщи, че масовата култура е един тривиален тип изкуство. |
|||
== Масовата култура през 18 и 19 век == |
== Масовата култура през 18 и 19 век == |
||
Предпоставките за формирането на масова култура са заложени в самото наличие на структура на обществото. [[Хосе Ортега-и-Гасет]] формулира известния подход по отношение на структуризацията по признак ''творчески потенциал''. Тогава възниква представата за «творчески елит», който естествено, съставлява по-малка част от обществото, и от «масата» — количествено основната част от населението. Съответно става възможно да се говори и за култура на елита («елитарна култура») и за култура на «масите» — «масова култура». |
Предпоставките за формирането на масова култура са заложени в самото наличие на структура на обществото. [[Хосе Ортега-и-Гасет]] формулира известния подход по отношение на структуризацията по признак ''творчески потенциал''. Тогава възниква представата за «творчески елит», който естествено, съставлява по-малка част от обществото, и от «масата» — количествено основната част от населението. Съответно става възможно да се говори и за култура на елита («елитарна култура») и за култура на «масите» — «масова култура». |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
* „Изкуство и масова култура“, [[Огнян Сапарев]] |
|||
* „Идеи в културологията“, Иван Стефанов |
|||
[[Категория:Културология]] |
|||
[[Категория:Социология]] |
[[Категория:Социология]] |
||
[[Категория:Култура]] |
[[Категория:Култура]] |
Версия от 18:55, 2 април 2012
Популярна култура или още попкултура често обозначава понятието за масова култура. Популярната или още масовата култура, това е «народната» култура, популярна и преобладаваща сред широк слой от населението в дадено общество. Тя може да включва в себе си такива явления, както бит, развлечения (спорт, попмузика), средства за масова информация, и т.н. Съдържанието масова култура е обусловлено от ежедневните произшествия и събития, стремежите и потребностите, съставляващи живота на преобладаващата част от населението (т. н. мейнстрийма).
Масовата култура се заражда през 1930-те години на 20-ти век в САЩ, след което се разпространява навсякъде. Една от предпоставките за нейната поява е повечето свободно време, с което разполагат хората. Масовата култура е на масовото общество, чиято характеристика е, че е единствената на равнището на съвременните социални ралности. Тази култура е явление, което се разпространява чрез средствата за масова информация. Характерно за масовата култура е, че е силно адаптивна и интрегрираща хората към обществото, не дава право на едно общество да се разпадне (което е и основна нейна ценност). Всички явления на културата се раждат там, където хората общуват. Културата в социалния живот на хората поставя индивидите в отношение, при което те са приравнени, т.е. чувстват се равностойни един на друг и един спрямо друг.
Комуникацията свързва две или повече социални тела в едно по-голямо и по-обхватно социално тяло. Всеки един човек живее с други хора и сред други хора и общуването с тях, чрез сведения, знания, вяра, идеи и преживявания е постоянен негов спътник. Качеството „масовост“ е скрито в същността на комуникацията, която като такава не може да е лична, а процес насочен още с раждането си към другиго. Всяка една комуникация цели хорските множества и духовните ценности в средствата за масова комуникация, които са предназначени за масата.
Терминът „масова култура“ в най-общия си смисъл означава популярна култура, която получава медийна разгласа и в резултат на широко пазарно разпространение - тя единствена дължи съществуването си главно на обстоятелството, че се самоиздържа.
Всичко, което е модерно и се харесва на повече хора, повлича след себе си огромен брой почитатели и подръжатели, а именно това описва най-добре масовата култура. Масовата култура се стреми да привлича общественото внимание и интереси върху себе си и успява да влияе върху неговото мнение.
Масовата култура е предназначена за една глобална публика, без значение от географските и културните особености. Характерно за нея е, че търси онова, което сродява хората и се насочва към общочовешките ценности като щастието, любовта, красотата и т.н. Масовата култура се обръща към една разнородна публика като се опитва да задоволи нейните потребности и изисквания. За тази култура може да се каже, че манипулира общественото съзнание, защото използва именно определени конфликтни теми, сензации и атракции и всичко се комерсиализира. Тоест продуктите на масовата култура удовлетворяват масовите нужди и са средство за забавление на съвременното общество. Въпреки комерсиалния характер на тези продукти, те успяват да съхранят определени естетически претенции и може да се обобщи, че масовата култура е един тривиален тип изкуство.
Масовата култура през 18 и 19 век
Предпоставките за формирането на масова култура са заложени в самото наличие на структура на обществото. Хосе Ортега-и-Гасет формулира известния подход по отношение на структуризацията по признак творчески потенциал. Тогава възниква представата за «творчески елит», който естествено, съставлява по-малка част от обществото, и от «масата» — количествено основната част от населението. Съответно става възможно да се говори и за култура на елита («елитарна култура») и за култура на «масите» — «масова култура».
Източници
- „Изкуство и масова култура“, Огнян Сапарев
- „Идеи в културологията“, Иван Стефанов