Дух (философия)

Дух е основно понятие във философията, засягащо всички нейни аспекти, особено онтологията и гносеологията. В различните философски системи в понятието се влага различен, често диаметрално противоположен смисъл. Най-общо - онтологично духът е нематериалната субстанция, която лежи в основата (респективно не лежи) на всичко съществуващо. Що се отнася до гносеологията, духът като понятие, наред с разума и интелекта, при цялото разнообразие от тълкувания, е фундаментален термин за всяка философска система.

Историческа еволюция на понятието

Немска класическа философия

Шелинг

Според философските възгледи на Шелинг духът, както и материята, са еднакво недостъпни за човешкото познание. Той признава обекнивността и на двете субстанции, но ги определя като "безразлични", що се отнася до тяхното присъствие в основата на мирозданието и неговото разбиране.

Хегел

Понятието за духа е в центъра на философската система на Хегел. Основното съчинение на този немски философ е озаглавено именно "Феноменология на духа". В неговия изказ понятията "дух" и "абсолютна идея" са тъждествени. За Хегел духът е обективно начало на мирозданието. Оттам нататък духът намира своя израз в човека, където се развива на базата на същите принципи, по които и във вселената. Всичко материално, независимо дали става дума за природата или създаденото от човека, е въплъщение на същия този универсален дух. Именно духът прави обектите познаваеми. Важно е да се отбележи, че за Хегел духът не е просто изначална статична субстанция - той е също динамичен, търпи развитие, присъства в историята и еволюцията.

Марксизъм

Марксизмът отрича обективното съществуване на духа и го приема за функция на материята. Всъщност това е първата голяма философска система, която не само отрича субстанциалността на духа, но и го противопоставя на материята - при своята формулировка на т. нар. "основен философски въпрос". Въпреки това понятието има важно значение за марксическата гносеология - особено в аспектите на познаваемостта на света - макар и производен на материята, той единствен може (при това в пълнота), да постигне истинско познание за света.