Гостилица: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Премахнати редакции на 92.21.74.243 (б.), към версия на 46.47.94.100
No edit summary
м (Премахнати редакции на 92.21.74.243 (б.), към версия на 46.47.94.100)
'''Гостилица''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Дряново]], [[Област Габрово]].
 
== География ==
ne hodete tam opasno e po nadale4e ot gostilovci
В северните разклонения на Стара планина, на 12 километра северозападно от град Дряново в посока към Севлиево, се намира село Гостилица. Амфитеатралното му разположение върху южния скат на хълма "Ръта" позволява то да бъде наблюдавано отдалече. На около 1200 метра южно и югоизточно от селото река Янтра, пресичайки малка котловина, живописно криволичи между стръмни, буренясали брегове. Местността около Гостилица е пресечена, като е представена от заоблени възвишения, валози и оврази, оганичени от дълбоки долове, обрасла с обширни дъбови гори (меше, габър и цер), клен, драки, дрян и др. В непосредствена близост над селото е залесена борова гора. На много места има поляни, ливади и земеделска земя (ниви), която е с бледожълтеникъв цвят, на много места песъкливо-камениста, трудно-обработваема и не особено плодородна.
 
Предвид характера на терена върху който е застроено селото, условно то е разделено на две части. Ниската и по-полегата част местните жители я наричат "долния край", а по-високо разположените на стръмния скат махали са известни с името "горния край". Дори хората се припознаваха като "долненци" и "горненци". Средната надморска височина на селото е около 400 метра, а най-високо се издига месността "Топкору" - 501 метра над морското равнище, отстояща на 3.5 км на запад, близо до съседното село Буря.
не ходете там моля ви опасно е за живота колкото може по надалеч от гостиловци
 
На север гостиловското землище граничи с районите на селата Ново село и Балван, на североизток достига до земите на село Ветренци, а на изток опира в хълмистите мери на малките селца Каломен и Чуково. В югоизточна и южна посока граничи със земите на махалите Ритя, Пейна и Караиванца, а също и с нивите на селата Скалско и Славейково. От запад периметърът се затваря с граничната зона на село Буря. Общата полупланинска площ в така описаните граници възлиза на около 32400 дкр или над 32 кв.км.
 
Гостилица спада към Предбалканския географски, геоморфоложки и климатичен райони и атмосферните условия много силно се влияят от въздействието на Балкана. Климатът е типично континентален. През лятото температурите достигат до 36 градуса, а зимно време често падат до минус 15-20, но в някой редки случаи са достигали и под минус 30 градуса. За района са характерни валежите на дъжд, сняг, суграшица, а през топлите месеци и на градушки. Средногодишното количество на падналите валежи е около 575 мм. Основните дъждовалежи са през периода май - юни, когато не са рядкост интензивни падащи водни количества, създаващи по стръмните улици на селото цели буйно течащи реки. Снеговалежите най-често са през есеннозимните месеци декември, януари, февруари и доста рядко през март. Снежната покривка, с дебелина до 25-30 см, се задържа обикновено до края на февруари - началото на март, но макар и рядко има години с обилен снеговалеж и натрупване до 70-80 см. За селото са характерни ясните и безоблачни дни, като мъгли се образуват твърде рядко, предимно през последните есенни седмици на годината. Преобладаващите ветрове са северозападните и западните, които по-често донасят валежна облачност. В същото време по-редките североизточни ветрове понякога са много силни и докарват интензивни вжлежи, съпроводени с унищожителни градушки. От средата на пролетта все по-често се появяват южни и източни ветрове, от които растителната природа в района на селото се пробужда.
 
Почвата е бледожълта, глинеста (суглинка), почти безхумусна и с ниско съдържание на органични вещества. На редица места в землището на село Гостилица се разкриват скални пластове с различен петрографски строеж. До моста над река Янтра по пътя за Дряново, на десния бряг, се виждат огънати нагоре, светлосини, зърнести и много здрави пластове от пясъчници, образуващи т.н. мини антиклинала. Те са използвани за строежа на споменатия мост и близкия до него бент с воденица, а също така за пътни настилки и редица постройки. Съвсем близко до тях, в югоизточна посока, е оформен хълм от светлобежови до синкави мергели (т.н. "Мамульовата ограда", "Попин ниви" и "Кратмичката"), които са силно напластени и прорязани от дебели до 1 метър пясъчникови прослойки. Мергелите изграждат и хълма на юг-югозапад от селото наречен "Солашката". Възвишението върху което е застроено селото също е съставено от мергели, нагъсто прослоени от пясъчници и отгоре покрити с глинясъли мергели и бели глини. От там хората от селото, още преди векове са си копаели "бяла глина" за измазването на стените вътре в стаите на плетените им от дървени пръти къщи. В местността "На друма" има глини с оранжевочервен цвят, които са употребявани за направата и измазването на подовете в старите гостиловски къщи. На север и на юг в и до землището на селото се разкриват мощни пластове на варовикови скали в които има различни пещери и други празнини. В северната част на района има едно малко дере, което наричат Пещерин дол. Съвременните повърхностни отложения в района на Гостилица са представени от глини и тънък почвен слой, омесен на редица места с пясък и скални отломъци. Освен споменатите скали с утаечен произход, няма сведения за наличието на магмени или метаморфни скални типове.
 
Въпреки, че през землището на селото протича една от най-големите реки на България (р. Янтра), общо взето местността е лишена от големи извори и водоизточници, което я характеризира като безводна. Изворите на Янтра са между старопланинските върхове Бузлуджа и Атово падало и в района на селото се намира прехода на реката между горното и средното течение. Тука коритото на реката има бързеи, следвани от равни участъци със спокойно течение и е широко 15 -20 м, а водния поток варира по ширина от 5 до 15 м. Средногодишният отток възлиза на 6 - 7 куб.м/сек, но понякога, когато реката приижда, залива крайречните тераси и като стихия помита всичко по течението си. В такива случаи дебитът е достигал над 300 куб.м/сек. През силно сушави периоди водните количества са падали до 1 куб.м/сек. Като леви притоци на реката са две по-големи и непресъхващи дерета, от които на около един километър южно от селото е Кацковка с три леви, пресъхващи лятно време притока - Селския дол, Дражанския дол и Басарин дол, а на 2 км северно от Гостилица се намира т. н. Бебрьовски дол. Известен е и Калиновския дол, които беше непресъхващ, но през 60-те години на 20-ти век изворите му бяха "хванати" за водоснабдяване на обори и той "се изгуби". От десните притоци на реката по съществени са: Орлов дол, Кратмичката, Гаджов дол, Дреновски дол и Карастаньов дол, някои от които през лятото и есента пресъхват.
 
Обикновено в началото на доловете и по тяхното течение има извори с твърде малък дебит, на които водата е силно карбонизирана и известна като "варовита". Някои от изворите са каптирани във вид на кладенци или чешми, от които хората и добитъка утоляват жаждата си. Такива чешми са "Калиновец", "Чалнишка", "Кратмичката", "Дядовото Рачово", "Корийката", "Соаря", "Въльова гьол","Стоките", "Тасьовата чешма", "Крива старна", "Деньовската" и др. някои от които са пресъхнали, а кладенци с изворна и течаща вода има на "Субашин", "Карастаньова кладенец", "Селския кладенец" и др. В близост до речното корито на Янтра има един-два минерални извора с нищожен дебит и високо съдържание на сероводород, които не са подходящи за ползване. Подземните води в района на селото са на значителна дълбочина и до тях се достига с прокопаването на дълбоки кладенци или сондажи (10-20 м).
 
Фауната в района около Гостилица не се различава от тази на останалите части в страната, но от доста десетилетия не се е чувало там да са се появявали мечки, вълци, чакали или диви кози, а се увеличава популацията на сърните и дивите прасета. Обичайно се срещат много зайци, лисици, язовци, порове, таралежи, костенурки, къртици, белки, лалугери, катерици и т.н. Има смокове, усойници, пепелянки, водни змии, различни видове гущери и др. Преди много години по Орлов дол са гнездели орли, но те вече са само отминал и затихващ спомен.
 
Населението на селото до към средата на 20-ти век бе запазило своя първичен български антропологичен тип и тогава достигаше до 2100 души, с много малки изключения, родени все там. След колективизацията на земята и започналата индустриализация 1950-57 година, се наблюдава бързо и прогресивно стопяване на жителите на Гостилица и вероятно тази тенденция ще е устойчива и трудно обърната. Процеси на масово изселващи се хора от селото има още от края на 18-ти и 19-ти век, та чак до Първата световна война. Високата раждаемост (средно по 5-6 деца в семейство) е предопределяла много бързото увеличение на населението, а малкото и неплодородна земя е заставило много от родените там да се устройват в други по-близки или далечни краища на страната и дори чак в Америка (САЩ). Цели "колонии" от гостиловци са заселени в селата Градище (община гр. Левски), Върбак (Шуменско), Хитрино (Шуменско), Водица (Поповско) и др. Изселилите се през втората половина на 20-ти век отидоха най-вече в градовете Дряново, Габрово, Велико Търново, София и Варна. През последните няколко десетилетия в селото се заселиха, малко цигани и турци, които успешно са се включили в обществения живот там. Временно или постоянно в Гостилица са се установили, чрез закупуване на имоти и няколко англичани, придаващи му интернационален облик. Но все пак, намаляващото и застаряващо население на селото вече е по-малобройно от броя на къщите му!
 
Селото е свързано чрез удобни асфалтови пътища с градовете Дряново, Габрово, Севлиево, Велико Търново и с околните села. Най-близката и удобна ж.п. гара е в Дряново, а на 6 км северно се намира главния автопът София-В. Търново-Варна. До селцето Междени, на около 8 км на юг има аеродром за малки самолети от гражданската и селскостопанската авиация.
 
== История ==
Историческите сведения за село Гостилица наближават двехиляди годишна възраст. Впрочем в този район и околностите му са открити следите на едни от първите хора, заселили Европа. Счита се, че намерените в пещерата "Бачо Киро" до Дряновския манастир битови предмети и кости, са оставени от праисторическя човек, живял по тези места преди близо 50000 години и то само на 3-4 км от съвременното гостиловско землище.
 
Фактически датираната история на селото започва през втората половина на 2-ри век след раждането на Христос. На два километра южно от селото, до левия бряг на река Янтра в местността "Калето" се намират развалините на стария римски емпориум (от старогръцкото понятие "емпория", означаващо тържище, пазарище), наричан Дискодуратера, което се превежда със съчетанието "Двойна яка крепост". Той е създаден и заселен през 176-180 г. по времето на забележителния римски император-философ Марк Аврелий и е бил важен пътен възел и търговски център през Късната Античност и Средновековието. Тържището се намира на разклонението на древния път от [[Августа Траяна]] към [[Никополис ад Иструм]] и [[Нове]] (близо до Свищов). Там е имало голяма митническа станция и тя напълно отговаря по форма на подобни римски съоръжения – правоъгълник с ъгли, обърнати към световните посоки. Крепостта е с размери 120 на 100 метра, като от към югозападната страна е защитена от дълбок ров, откъм север е имало непроходимо блато, а югоизточната страна е била непристъпна, поради високия 12-15 м отвесен бряг на реката. Запазени са три ъглови и три междинни правоъгълни кули. В центъра е открита голяма сграда с колонада. До югозападната порта са намерани надписи, фрагменти и постаменти на статуи.
 
През средата на 3-ти век Дискодуратера е разрушена от готите. По-късно е възстановена и достига своя разцвет в 5-ти - 6-ти век, продължил до идването на славяните. След това животът прекъсва и се възобновява по времето на Второто българско царство, като средновековна и удобна станция за пренощуване. С голяма степен на достоверност се приема, че тука се е развило селището, което е приемало, подслонявало и изпращало пътници- гости и така е произлязло българското название на селото - Гостилица, т.е. гостоприемно.
 
Твърде вероятно е заселването да е станало в местността "Градището", която е на около 400-500 м североизточно от разрушената римска крепост. При разораване и разкопаване на нивите в тази местност често се попада на керамични останки, някои от които са обгорели. Може би още преди началните години на турското робство хората се заселват в местността "Юртишките", където също са намирани следи от замряло битуване, още по-вече, че там близко е имало извори (т.н. "Чольова каца") и подходяща глинеста пръст за измазването на жилищата и стопанските постройки ("На друма").
 
Съвременното местоположение на Гостилица е заселено към 15-ти век и от тогава е познато с името си, залегнало в стари турски данъчни документи - за първи път през 1430 г е отбелязано на турски като Гостилджъ. По време на робството гостиловци с труд и пот са си изкарвали прехраната, обработвайки бедната земя. През всичкото това време там са се раждали, живели и умирали само българи-християни и другоземец или друговерец не се е задържал или застоявал за по-дълго. Дори турският мюфтия на каазата в Севлиево, към която се е числяла и Гостилица, е определял за свой наместник човек от селото, който събирал данъците и ги отнасял в града.
 
Не са известни сведения за някаква политическа или друг вид дейност в селото от тези времена. Няма и запомнени имена на личности, които да са се отличили или изпъкнали с нещо от национално и даже от регионално и местно значение. Изглежда, че хората са си жевеели тихо, кротко и мирно, без да създават проблеми на турските властници. И те от своя страна, още в средата на 19-ти век, са позволили на гостиловци да си направят голяма черкова ("Света Богородица", построена през 1841 г, която и до днес се ползва) и отделно училище на "два ката". Когато, по настояване на Левски, Отец Матей Преображенски (известен още като Миткалото и Оче Матея, с рождено име Моно Петров, от близкото Ново село) е дошъл в Гостилица да основава революционен комитет, първо влязъл в църквата и се разговорил с местния поп защо идва. Онзи го изгледал накриво и казъл язвително: "Намерил си село без кучета и си тръгнал без тояга!" Миткалото, обаче не му останал длъжен и бързо отвърнал: "Напротив! Сега виждам едно говорещо куче пред мене и смятам да се разправя с него!" Тази случка не е запомнена в селото, а е останала в спомените на известния търновски поборник Филип Симидов, който вероятно я знае от разказа на Оче Матея. За случая споменава и Н. Хайтов. Изобщо, по време на националноосвободителните борби, гостиловци остават на страна. Въпреки, че най-големите битки през Априлското въстание се провеждат съвсем близко до селото (в Дряновския манастир е четата на поп Харитон и Бачо Киро, а на близо се сражава и Габровската чета на Цанко Дюстабанов), хората от Гостилица не са взели никакво отношиние, нито като пряко участие, нито като помощ. След разпръсването на оцелелите бунтовници от манастира, петима от тях през нощта минават край селото и похлопват на една крайна къща (на Илия Рокото), като стопанинът им дал храна и ги упътил къде да минат незабелязано от преследващата ги потеря.
 
Когато през жегите на август 1877 г. се решава с кръв свободата на България, в боевете на Шипка участва опълченецът Стойко Иванов от Гостилица. При бягането на турците пред руските войски, въоръжени гостиловски доброволци се сражавали с башибозуци в местността "Солашката". Била е създадена организация за събиране на продоволствия и сено в селото, които са били предоставени на руската армия.
 
В следосвобожденскоя период хората от селото заживяват с възходящия темп на цялата страна. Участват в бурния политически живот при полагане на основите и строителството на нова свободна България. Селото влиза в обхвата на Търновския окръг (област), като част от Дряновската околия. Във времето на Съединението и Сръбско-българската война, гостиловци са в състава на 6-ти пехотен Търновски полк, който громи сръбския нашественик в най-кървавата битка на Нешков връх и при Пирот с мощна и вихрена атака "На нож!". В Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни, мъжете от Гостилица се сражават храбро на всички фронтове, като дават около 60 свидни жертви. Те са свикани под знамената на славните 6-ти пехотен Търновски полк, 18-ти пехотен Етърски на негово величество царя полк и най-вече 20-ти пехотен Добруджански полк. Проливат кръвта си за делото на националното обединение в много битки и сражения (Бунар Хисар, Селиолу, Петра, Гечкенли, Люлебургас, Лозенград, Кървъв камък, Милевска планина, Тутракан, Букурещ, Гевгели и на много други места), проявяват чудеса от храброст и героизъм и заслужено спечелват признанието на командирите и другарите си. Наградени са с много медали и кръстове за войнска слава и те издигнаха авторитета на селото.
 
След злополучното приключване на Първата световна война за страната, гостиловци се хващат здраво на работа и селото бързо се разраства и увеличава населението си. Дава се силен тласък на земеделието и скотовъдството, откриват се няколко коларо-железарски работилници, ковачници, маслобойна, фурна, шивачници, и обущарници и са изградени четири воденици на Янтра, съответно: Райовата, Червенковата, Унгоровата и Фильовата, като последната представлява модерно за времето си хидротехническо съоръжение с висока бентова стена и "валцова мелница". Силно се развива строителството, изграждат се много къщи на 2 етажа, а в центъра на селото се оформя площад с няколко кръчми и бакалски магазини (на Йордан Димов, на Димитър Унгоров, на Иван Калпазанов, на Иван Америката и др.). През 1935 г е създадена селската кооперация "Изгрев" за доставка и продажба на промишлени стоки за населението.
 
По време на Втората световна война, гостиловски запасни са мобилизирани и изпратени с корпусите в Беломорска Тракия и Македония, където служат до септември 1944 г. Вземат участие в последната фаза на войната на страната на антихитлеристката коалиция и в боевете дават живота си 4-5 храбреци. През този период хората от селото остават настрана от изострените политически разпри и не допускат нито фашизиране, нито шумкарство. В местността "Саридаа" тогава е застреляна партизанката Стефана Цонева, която е преминавала с част от бягащите шумкари, по-вечето от които са били избити при село Балван. Полицаят, убил това момиче, е работел в Гостилица, но не е бил местен жител.
 
С нищо непредизвиканата съветска военна окупация и последващата комунизация на страната, се отразиха и на развитието на селото. Брутални комунистически изстъпления, с жертви не е имало, но върху определени хора е оказван систематичен натиск и тормоз. Около 1950 година е направен неуспешен опит за колективизация на земята, но през 1957 г. тя беше осъществена. През 1948-9 г. селото е електрифицирано, а малко по-късно и радиофицирано. След 1960 г. се пристъпи към централизирано водоснабдяване и благоустрояване, като основните улици и площади бяха регулирани и асфалтирани. Изпълнени бяха и много обществени строежи, каквито са здравния дом, читалищната сграда, селския стадион, търговския комплекс, нова фурна с обществена баня и общежитие, административна сграда, детска градина, работилница към училището и редица постройки на кооперативното стопанство. През 1964-66 г. бяха положени "основите на промишленността" в селото, като беше изграден цех за производство на кухненски прибори (лъжици, вилици, ножове) и в него работеха няколко десетки работника. По-късно бе преустроен за правене на военна електроника, а след 2000-та година бе приватизиран и подготвен за производство на биогорива. Това създаде нов съвременен облик на Гостилица, но от средата на петдесетте години на 20-ти век, за първи път в многовековната му история, селото започна да намалява прогресивно броя на жителите си и вече е застрашено от обезлюдяване!
 
== Културни и природни забележителности ==
Не може да се каже, че в землището на село Гостилица съществуват някакви изключителни природни образувания, които да представляват, нещо феноменално или неповторимо. Теренните форми и наличните скални структури са най-обикновените полупланински хълмове и възвишения и те не се възприемат като забележителности. В северната периферия, около Пещерин дол, са образувани по естествен начин няколко пещери, които са по-трудно достъпни и не е известно в тях да са открити някакви интересни неща. Много красива изглежда от баира над селото цялата околност и особено извиването на р. Янтра около хълмовете по край които протича.
 
== Бележки ==
не ходете там моля ви опасно е за живота колкото може по надалеч от гостиловци
<references />
 
[[Категория: Села в Област Габрово]]
 
[[en:Gostilitsa]]
[[ru:Гостилица]]
[[uk:Гостилиця]]

Навигация