Бедрена кост: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: el:Μηριαίο οστό
м r2.7.2) (Робот Добавяне: simple:Femur
Ред 55: Ред 55:
[[ru:Бедренная кость]]
[[ru:Бедренная кость]]
[[sh:Bedrena kost]]
[[sh:Bedrena kost]]
[[simple:Femur]]
[[sl:Stegnenica]]
[[sl:Stegnenica]]
[[so:Bowdo]]
[[so:Bowdo]]

Версия от 16:12, 20 април 2012

Бедрена кост

Бедрена кост (Шаблон:Lang-la, нарича се често Фемур) е най-дългата и най-силна тръбеста кост в скелета на животните. Тя е част от скелета на долния (задния) крайник свързваща таза с подбедрените кости.

Описание

Бедрената кост е съставена от тяло, проксимален (горен) и дистален (долен) край.[1] На проксималния край се намира главата (caput ossis femoris) отделена от костта с шийка (colum ossis femoris). Тя влиза в ставната трапчинка на таза като участва в образуването на хълбочната става. На срещуположната страна се намират груби възвишения наречени въртели (trochanter). Обикновено техния брой е три, но при някои видове един от тях може да липсва. Дисталната част на костта е задебелена и образува два кондила (condylus medialis et lateralis) разделени с трапчинка (fossa intercondylaris). Те влизат в образуването на колянната става.

Видови особености

  • При човека -
  • При говедото - главата бедрената кост е силно изпъкнала. Третият въртел липсва, а малкият е слабо развит.
  • При свиня - бедрената кост е сравнително къса, груба и дебела. Третият въртел липсва, а малкият е грапаво надебеление. Тялото на костта е цилиндрично.
  • При кон - главата е отделена с неясна шийка. Третият въртел е ясно развит. Медиалният кондил е много по-добре развит от латералния.
  • При куче - бедрената кост е дълга, цилиндрична и леко изпъкнала напред. Главата еотделена с тънка и дълга шийка. В задната част на кондилите съществуват две допълнителни ставни повърхности за свързване със сезамовидни костици.
  • При птиците - бедрената кост е дълга, цилиндрична и добре развита. Главата е добре оформена и отделена с ясна шийка. Тялото е леко извито и насочено слабо напред.[2]

Източници

  1. Проф д-р вмн Г.Ковачев, проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните животни", том І, Земиздат 1995 г., стр. 152-155
  2. Проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г., стр. 19