Водни свойства на почвата: Разлика между версии
Ред 23: | Ред 23: | ||
* [[Почвена вода]] |
* [[Почвена вода]] |
||
* [[Почва]] |
* [[Почва]] |
||
нйьлз |
|||
юссдьзьдц |
|||
с |
|||
цьзцсьц |
|||
ьз |
|||
цас |
|||
дцве |
|||
дц |
|||
сфас |
|||
дас |
|||
дА |
|||
СФ |
|||
АСФ |
|||
САФАС |
|||
ФАСФСА |
|||
Ф |
|||
СА |
|||
Ф |
|||
СА |
|||
ФАС |
|||
ФАС |
|||
ФВД |
|||
АД |
|||
4АС |
|||
ЕД |
|||
СЕД |
|||
Д |
|||
СА |
|||
АЦ |
|||
СЬ |
|||
З |
|||
ЮЬ |
|||
ВАД |
|||
ЬС |
|||
С |
|||
С |
|||
С |
|||
С |
|||
С |
|||
С |
|||
С |
|||
С |
|||
Ф |
|||
ЦДЬЗАСЬС |
|||
[[Категория:Почвознание]] |
[[Категория:Почвознание]] |
Версия от 18:40, 22 април 2012
Основните водни свойства на почвата са влагоемност и водопропускливост.
Влагоемност или Влагозадържане
Свойството на почвата да поема и да задържа вода в себе си се нарича влагоемност. Влагоемността бива:
- Пълна влагоемност (ПВ) — максималното количество вода, което почвата може да поеме. Повечето култури се равиват добре при влажност на почвата, която е 50-60% от ПВ и страдат от липса на въздух при влажност над 70% от ПВ.
- Пределна полска влагоемност (ППВ) — максималното количество вода, което почвата може да поеме при запълване на всички пори, преди да настъпи оттичане. Оптималното овлажняване на почвата за развитие на културите е 75% от ППВ.
- Максимална хигрископична влагоемност (МХВ) — максималното количество вода, което може да поеме абсолютно сухата почва от водните пари. Тя отговаря на здраво свързаната вода, поради което е недостъпна за растенията.
При намаляване на влажността на почвата под ППВ настъпва момент, когато в почвата има още капилярна вода, но тя е трудно подвижна и трудно достъпна за растенията. Съдържанието на влага, при което растенията започват да страдат се нарича влажност на забавяне на растежа (ВЗР), а влажността, която е недостъпна за растенията и те започват да загиват се нарича влажност на завяхване (ВЗ).
Водопропускливост
Водопропускливостта е способността на почвата да пропуска вода през себе си.
Най-голяма водопропускливост имат леките песъчливи почви, а най-малка — тежките глинести почви.
От агрономическа гледна точка голямата и малката водопропускливост са нежелателни — при първата почвите са склонни към преовлажняване, а при втората — към просъхване. В това отношение най-добри са песъчливо-глинестите почви, каквито са черноземите на Северна България.
Вижте още
нйьлз юссдьзьдц с цьзцсьц ьз цас дцве дц сфас дас дА СФ
АСФ САФАС ФАСФСА Ф СА Ф СА ФАС ФАС ФВД
АД 4АС ЕД
СЕД Д
СА
АЦ СЬ З ЮЬ ВАД ЬС С С С
С С С С С
Ф ЦДЬЗАСЬС