Аристотелис Валаоритис: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бързо добавяне на Категория:Хора от Левкада (ползвайки HotCat.js)
м стилистика, правопис, препратки, без източници
Ред 1: Ред 1:
--[[Потребител:Skl1750|Skl1750]] ([[Потребител беседа:Skl1750|беседа]]) 22:21, 22 април 2012 (UTC){{без източници}}

{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
име=Аристотелис Валаоритис |
име=Аристотелис Валаоритис |
Ред 10: Ред 12:
}}
}}


'''Аристотелис Валаоритис''' ([[гръцки език|гръцки]] Αριστοτέλης Βαλαωρίτης) ([[1824]]-[[1879]]) е гръцки писател, поет, преводач и политик. Роден през [[1824]] г. в [[Левкада]]. Произхожда от семейството на борци срещу турското робство. Завършва Йонииската академия в [[Атина]], завършва колеж в [[Женева]], [[Швейцария]], следва право в [[Париж]] и [[Пизански университет|Пиза]]. През [[1848]] г. успешно завършва обучението си, дипломира се като бакалавър по право и се завръща в Гърция. През [[1852]] г. се жени за Елоизия Типалду, имат седем деца. През целия си живот се занимава активно с политика и е избиран неколкократно за депутат.
'''Аристотелис Валаоритис''' ([[гръцки език|гръцки]] Αριστοτέλης Βαλαωρίτης) ([[1824]]-[[1879]]) е гръцки писател, поет, преводач и политик. Роден през [[1824]] г. в [[Левкада]]. Произхожда от семейството на борци срещу турското робство. Завършва Йонийската академия в [[Атина]], завършва колеж в [[Женева]], [[Швейцария]], следва право в [[Париж]] и [[Пизански университет|Пиза]]. През [[1848]] г. успешно завършва обучението си, дипломира се като [[бакалавър]] по право и се завръща в Гърция. През [[1852]] г. се жени за Елоизия Типалду; имат седем деца. През целия си живот се занимава активно с политика и е избиран неколкократно за депутат.


Считан е за един от основните представители в Революционната школа на гръцката литература. Творчеството му е богато и многопластово, лирично и е силно повлияно от [[Дионисиос Соломос]]. Най-често творбите му са героични и революционни, изпълнени със свръхестествени елементи и алегории, клонящи към романтизма. В края на творческия си път се доближава до романтизма и Атинската школа. Пише есета и политически памфлети. Превежда „Езеро“ от [[Ламартен]] и части от „Ад“ на [[Данте]].
Считан е за един от основните представители в Революционната школа на гръцката литература. Творчеството му е богато и многопластово, лирично и силно повлияно от [[Дионисиос Соломос]]. Най-често творбите му са героични и революционни, изпълнени със свръхестествени елементи и алегории, клонящи към романтизма. В края на творческия си път се доближава до романтизма и Атинската школа. Пише [[есе]]та и политически [[памфлет]]и. Превежда „Езеро“ от [[Алфонс_дьо_Ламартин|Ламартин]] и части от „Ад“ на [[Данте]].


Стихобирки: „Стихотворения“ (1847), „Възпоменателни песни“ (1850), „Госпожа Фросини“ (1859), „Атанасиос Дякос“ (1862) и „Фотинос“ (1879, недовършена).
Стихобирки: „Стихотворения“ (1847), „Възпоменателни песни“ (1850), „Госпожа Фросини“ (1859), „Атанасиос Дякос“ (1862) и „Фотинос“ (1879, недовършена).

Версия от 22:21, 22 април 2012

--Skl1750 (беседа) 22:21, 22 април 2012 (UTC)

Аристотелис Валаоритис
Αριστοτέλης Βαλαωρίτης
гръцки писател

Роден
Починал
Активен периодот 1847 г. до 1879 г.
Семейство
Подпис
Аристотелис Валаоритис в Общомедия

Аристотелис Валаоритис (гръцки Αριστοτέλης Βαλαωρίτης) (1824-1879) е гръцки писател, поет, преводач и политик. Роден през 1824 г. в Левкада. Произхожда от семейството на борци срещу турското робство. Завършва Йонийската академия в Атина, завършва колеж в Женева, Швейцария, следва право в Париж и Пиза. През 1848 г. успешно завършва обучението си, дипломира се като бакалавър по право и се завръща в Гърция. През 1852 г. се жени за Елоизия Типалду; имат седем деца. През целия си живот се занимава активно с политика и е избиран неколкократно за депутат.

Считан е за един от основните представители в Революционната школа на гръцката литература. Творчеството му е богато и многопластово, лирично и силно повлияно от Дионисиос Соломос. Най-често творбите му са героични и революционни, изпълнени със свръхестествени елементи и алегории, клонящи към романтизма. В края на творческия си път се доближава до романтизма и Атинската школа. Пише есета и политически памфлети. Превежда „Езеро“ от Ламартин и части от „Ад“ на Данте.

Стихобирки: „Стихотворения“ (1847), „Възпоменателни песни“ (1850), „Госпожа Фросини“ (1859), „Атанасиос Дякос“ (1862) и „Фотинос“ (1879, недовършена).