Сенат: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: oc:Senat roman
м r2.7.1) (Робот Добавяне: eo:Romia senato
Ред 53: Ред 53:
[[el:Ρωμαϊκή Σύγκλητος]]
[[el:Ρωμαϊκή Σύγκλητος]]
[[en:Roman Senate]]
[[en:Roman Senate]]
[[eo:Romia senato]]
[[es:Senado romano]]
[[es:Senado romano]]
[[et:Senat]]
[[et:Senat]]

Версия от 00:06, 23 април 2012

Вижте пояснителната страница за други значения на Сенат.

Сенат (лат. senatus, от senex — съвет на старейшините) е един от висшите държавни органи в Древен Рим. Нито един законопроект не постъпвал за разглеждане в Народното събрание, ако преди това не е бил обсъден от Сената. Но дори закон, приет от народното събрание, влизал в сила, само след одобряването му от Сената. Така Сената се явявал контролиращ по отношение на Народното събрание и водел дейността му в исканото от него направление.

Избраните магистрати също се отчитали за дейността си на Сената и по този начин също са зависими от него.

Развитие

Сенатът възниква от съвета на старейшините на патрицианските родове в края на царската епоха (около 6 век пр.н.е.).

С установяването на Римската република, заедно с магистратите и народното събрание (комиции) става съществен елемент в обществения живот. В състава на Сената влизали бивши магистрати и в него се концентрирала политическата сила и държавния опит на Рим. Сенатът можел да се свиква само от висшите магистрати - диктатор, консули, претори.

Членовете на сената се делили по рангове според длъжностите, които са заемали преди това (консул, претор, едил, трибун, квестор). По време на дискусии, сенаторите получавали думата в съответствие с този ранг. Начело на сената стоял — принцепс (princeps senatus).

В период на Републиката, в хода на съсловните борби на плебеите и патрициите (V -III в. пр. н. е.) властта на сената била донякъде ограничена в полза на комициите (народното събрание).

През 3—1 в. пр. н. е. сенатът предварително разглеждал законопроекти, предлагани за гласуване в комиция. На него принадлежало висшето ръководство на военните дела, външната политика, финансите и държавното имущество, надзор над религиозните култове, правото да обявят извънредно положение и др. Сенатът утвърждавал закони и резултатите от изборите, контролирал дейността на магистратите. Под този образ, сенатът фактически осъществявал държавното управление.

Постановленията на сената -сенатус консултум (s. c., senatus consulta) имали силата на закон, също както и постановленията на народното събрание и събранието на плебеитеплебисцита.

В периода на Империята властта на сената все повече била ограничавана и се състредоточила в ръцете на императора, въпреки че формално той продължил да се счита за едно от най-висшите държавни учреждения. В действителност сенатът се превърнал в събрание на представителите на знатните семейства, без да има особено политическо влияние. Постановленията на сената продължили да имат силата на закон, но се приемали обикновено по инициатива на императора. Като се започне от Октавиан Август, императора на Рим носил титула «принцепс» — т. е. «първи от сенаторите».

Броят на сенаторите неведнъж се променял:

Първоначално в сената влизали само членове на изконно римски фамилии, но от I в. пр.н.е. това право получили и италийците, а по време на Империята — даже и знатни провинциалисти.

При Диоклетиан (края на 3 век) сенатът бил превърнат в градски съвет на Рим, при Константин Велики (4 век) бил учреден сенат в Константинопол, равен по права със сената в Рим.

Други

Римския император Калигула прави коня си Инцитат римски сенатор, за да се подиграе със Сената и, за да докаже властта си.