Николай Криденер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Netelo (беседа | приноси)
51 редакции
Редакция без резюме
к.
Ред 9: Ред 9:
| починал-място=[[Русия]]
| починал-място=[[Русия]]
}}
}}
'''Николай Павлович Криденер''' ({{lang-ru|Николай Павлович Криденер}}) е [[Русия|руски]] [[офицер]], генерал от пехотата, [[барон]], участник в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] от ([[1877]]–[[1878]]).
'''Николай Павлович Криденер''' ({{lang-ru|Николай Павлович Криденер}}) е руски [[барон]], [[офицер]], генерал от пехотата, участник в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] ([[1877]]–[[1878]]).


==Биография==
==Биография==
Николай Криденер е роден през [[1811]] г. в [[Русия]]. Произхожда от старинен дворянски род. Наследствен барон. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското Военноинженерно училище. Започва строева служба през 1828 г. След завършването на Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835) поледователно е командир на : Вюртемберски Пехотен [[полк]], Кексхолмски Гренадирски полк и Волински Пехотен полк. Военно звание [[генерал-майор]] от 1859 г. Като началник на XXVII-а Пехотна [[дивизия]] участва в потушавенето на Варшавското въстание. [[Генерал-лейтенант]] (1865).
Роден е през [[1811]] г. в [[Русия]]. Произхожда от старинен дворянски род, наследствен барон. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското военно-инженерно училище. Започва строева служба през 1828 г.
⚫
===Участие в Руско-турската война (1877-1878)===


След завършването на Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835) поледователно е командир на: Вюртемберския пехотен [[полк]], Кексхолмския гренадирски полк и Волинския пехотен полк. Военно звание [[генерал-майор]] от 1859 г. Като началник на XXVII-ма пехотна [[дивизия]] участва в потушаването на Варшавското въстание. [[Генерал-лейтенант]] (1865).
⚫
При подготовката на войната е назначен за командир на IX-и Армейски [[корпус]] и началник на [[Западен отряд|Западния руски отряд]]. На 4/16 юли 1877 г. отряда успешно превзема силната [[Битка при Никопол (1877)|Никополска крепост]]. Награден е с Орден „[[Свети Георги]]“ III ст. На 8/20 юли 1877 г не успява да изпревари [[Западна османска армия (1877)|армията на Осман паша]] и превземе [[Обсада на Плевен|Плевен]]. Неуспешна е и втората атака на града на 18/30 юли. Възниква ''Задръжката Плевен'' и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]. По този повод е обвиняван след войната, че прилага остаряла тактика на настъпателния бой.


⚫
===Руско-турска война (1877-1878)===
⚫
В хода на [[Преминаването на Западния отряд (Гурко) през Стара планина|зимното преминаване на Стара планина]] е началник на отряди от [[Западен отряд ( Гурко )|Западния отряд]] (генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]). Участва в превземането на [[София]] и зимното прочистване на [[Тракия]] от остатъците на армиите на [[Сюлейман паша]] и Вейсел паша. Неговата колона освобождава гр. [[Пловдив]].
⚫
При подготовката на войната е назначен за командир на IX-ти армейски [[корпус]] и началник на [[Западен отряд|Западния руски отряд]]. На 4/16 юли 1877 г. отрядът успешно [[Битка при Никопол (1877)|превзема]] силната [[Никопол]]ска крепост. Награден е с Орден „[[Свети Георги]]“ III ст. На 8/20 юли 1877 г. не успява да изпревари [[Западна османска армия (1877)|армията на Осман паша]] и [[Обсада на Плевен|да превземе]] [[Плевен]]. Неуспешна е и втората атака на града на 18/30 юли. Възниква ''Задръжката Плевен'' и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]. По този повод е обвиняван след войната, че е приложил остаряла тактика на настъпателния бой.


⚫
В хода на [[Преминаването на Западния отряд (Гурко) през Стара планина|зимното преминаване]] на [[Стара планина]] е началник на отряди от [[Западен отряд (Гурко)|Западния отряд]] (на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]). Участва в превземането на [[София]] и зимното прочистване на [[Тракия]] от остатъците на армиите на [[Сюлейман паша]] и Вейсел паша. Неговата колона освобождава гр. [[Пловдив]].
⚫
===След войната===


⚫
===След войната===
Повишен във военно звание генерал от пехотата. Помощник на началника на Варшавския военен окръг Умира през 1891 г. Днес улица в гр. [[Никопол]] е наименувана „Генерал Криденер“.
Повишен във военно звание генерал от пехотата. Помощник на началника на Варшавския военен окръг. Умира през 1891 г. Днес улица в гр. Никопол е наименувана „Генерал Н. Криденер“.


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
* Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 101
* Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 101


{{СОРТКАТ:Криденер, Николай}}
{{СОРТКАТ:Криденер, Николай}}
[[Категория:Руски офицери]]
[[Категория:Руски генерали]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]
[[Категория:Никопол]]
[[Категория:Никопол]]

Версия от 15:06, 24 април 2012

Николай Криденер
руски генерал
Роден
Починал
Наградиорден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“
Николай Криденер в Общомедия

Николай Павлович Криденер (Шаблон:Lang-ru) е руски барон, офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877–1878).

Биография

Роден е през 1811 г. в Русия. Произхожда от старинен дворянски род, наследствен барон. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското военно-инженерно училище. Започва строева служба през 1828 г.

След завършването на Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835) поледователно е командир на: Вюртемберския пехотен полк, Кексхолмския гренадирски полк и Волинския пехотен полк. Военно звание генерал-майор от 1859 г. Като началник на XXVII-ма пехотна дивизия участва в потушаването на Варшавското въстание. Генерал-лейтенант (1865).

Руско-турска война (1877-1878)

При подготовката на войната е назначен за командир на IX-ти армейски корпус и началник на Западния руски отряд. На 4/16 юли 1877 г. отрядът успешно превзема силната Никополска крепост. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст. На 8/20 юли 1877 г. не успява да изпревари армията на Осман паша и да превземе Плевен. Неуспешна е и втората атака на града на 18/30 юли. Възниква Задръжката Плевен и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен. По този повод е обвиняван след войната, че е приложил остаряла тактика на настъпателния бой.

В хода на зимното преминаване на Стара планина е началник на отряди от Западния отряд (на генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Участва в превземането на София и зимното прочистване на Тракия от остатъците на армиите на Сюлейман паша и Вейсел паша. Неговата колона освобождава гр. Пловдив.

След войната

Повишен във военно звание генерал от пехотата. Помощник на началника на Варшавския военен окръг. Умира през 1891 г. Днес улица в гр. Никопол е наименувана „Генерал Н. Криденер“.

Източници

  • Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 101
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Николай_Криденер&oldid=4752026“.